Появата на безогледалните фотокамери възроди интереса към доста стари обективи, на първо място, защото излизайки нямаше почти никаква оптика за тях и на второ… цената бе много бюджетна.
Е да, повече марки огледално рефлексни камери (май с изключение само на Nikon) можеха да използват обективите на м42 резба с помощта на преходници, но пък безогледалните фотокамери можеха да използват почти всички обективи на всички огледално рефлексни, или телеметрични камери.
Последните ще станат първи и към днешна дата именно Nikon с тяхната Z безогледална система имат възможността с нужния преходник да закачат всеки един обектив на всяка една друга фотомарка.
Това се постига благодарение на факта, че те притежават най-широкият (за лайка формат сензор) байонет и най-късата работна отсечка.
По петите ги следва Canon с тяхната R система и ето че в магазините на Фотосинтезис могат да се намерят голям набор от преходници с марката Pixco, благодарение на които да закачите стотици обективи, били те модерни или пък ретро класики.
Първоначалният избор и за двете системи започва с:
- Адаптер Pixco Canon FD към Nikon Z / Canon R
- Адаптер Pixco M42 към Nikon Z / Canon R
- Адаптер Pixco Pentax K към Nikon Z / Canon R
- Адаптер Pixco Canon FD към Nikon Z / Canon R
- Адаптер Pixco Nikon S към Nikon Z / Canon R
- Адаптер Pixco Canon FD към Nikon Z / Canon R
- Адаптер Pixco Leica M към Nikon Z / Canon R
- Адаптер Pixco Leica M39 (L39) към Nikon Z / Canon R
- Адаптер Pixco Pentacon Six към Nikon Z / Canon R
- Адаптер Pixco Exakta към Nikon Z / Canon R
- Адаптер Pixco Mamya 645 към Nikon Z / Canon R
- Адаптер Pixco Pentax 645 към Nikon Z / Canon R
От изброеният списък не съм се докосвал единствено до Nikon S обективи – предназначени за първите телеметрични Nikon-ни. Най-много съм снимал с обективи на м42, М и м39 (байонет/резба).
Да, има още доста системи като например качествените обектив на Minolta – MD байонет или на Contax, но вярвам, че тази колекция преходници ще се увеличава.
Пробвах два от преходниците и то не, защото не съм ползвал такива до сега, напротив обичам да експериментирам от както снимам с безогледалка с всякакви обективи, но тези, които си харесах има какво повече да се каже за тях сравнение с останалите.
Иначе всички преходници представляват една тръба с различна дължина (в зависимост от работната отсечка) и с един байонет от единия край и друг от другия.
Не притежават никаква електронна или механична връзка между обектива и фотокамерата, на която се закачат. Изработени са от алуминий и където се налага по-здрав материал – месинг и са оксидирани в черно. Цената е изключително добра.
Логично преходниците за SLR обективи или такива за среден формат са доста големи, защото там имаме да компенсираме голяма работна отсечка, докато предходниците на М, или м39 са компактни (все пак те са предназначени за обективи които се прикрепват на Leica М камерите, а както съм споменавал в други статии това принципно са си първите безогледалки.
Стига толкова теория, малко практика
Споменах, че съм пробвал два от преходниците заради по-специфични настройки, или опции, които могат да се направят и тва са преходниците за обективи Canon FD към Nikon Z и м42 към Nikon Z.
Започвам с М42, защото кой ли фотограф не е изпробвал завъртяното боке на класическият Хелиос 44 (в различните му разновидности). При този преходник около мястото къде седи ринга с резбата за обектива може да откриете 3 миниатюрни дупки и в тях микро винтове.
В първият момент реших, че са необходими да задържат стоманената резба към алуминиевия преходник (това е така), но след като навъртях обектива и той се оказа, че метричната му скала гледа в съвсем различна посока от установената, потърсих инструмент, за да видя дали мога да развъртя винтовете в преходника.
Отнеми известно количество време, за да установя, че ми трябва 1.5 mm шестограм и леко, скърцайки със зъби, че производителя не се е сетил да сложи такъв кутията на преходника, развих леко винтовете и завъртях обектива така, че да попада в правилно положение и после затегнах отново.
Веднъж настроен би трябвало всеки обектив на м42 резба да застане безпогрешно в точно положение, но знам ли… винаги може да има леки разлики и ако ви дразни то знаете вече какъв е начинът.
Принципно не се отразява на снимането, а е чисто козметична операция. Можете да видите на снимките разликата преди и след настройка.
Недостатък на преходника – няма лост за активиране на скачащата диафрагма, но както казах в началото нито един преходник няма такава опция. Тоест трябва да внимавате обектива, който поставяте дали има опция за ръчно затваряне на диафрагмата (някои Хелиос обективи нямат)
Другият преходник е за обективи Canon FD към Nikon Z и тук също има особеност – механизъм за управление на диафрагмата.
Ако се вгледате от към мястото където се поставя Canon FD обектива, то там има ринг, който се движи и има две позиции – отворено и заключено. Когато поставяте обективът е нужно ринга да е на позиция отворено, за да може лоста управляващ диафрагмата да попадне на точното място (в галерията със стрелки се вижда защо).
Ако разполагате с обектив с ринг за диафрагмата, то може да я управлявате от нея и да имате точни числа, но ако като мен имате автофокусен FD обектив, то с помощта на този ринг може да отваряте или затваряте диафрагмата, но без да знаете на каква стойност…
В случай, че не сте поставили правилно ринга, то диафрагмата може да не работи.
С всеки един предходник имате безкрайност, това си е по подразбиране. Споменах, че нямате никаква връзка между тяло и обектив и затова за снимащите с Nikon Z 6/7 е много важно да укажат на своята камера какъв обектив са и завинтили, ако не искат да берат ядове с вградената стабилизация.
Този казус съм го описвал някъде тук и и е добре да се съобразите с него.
Снимащите с Canon R система нямат стабилизирана матрица и няма нужда да се опасяват от горе споменатия казус.
Защо стари обективи?
Най-вече заради несъвършенствата които имат и интересното боке което могат да създадат. Портретисти или пейзажисти ги търсят, а защо не и начинаещи фотографи, за които нов “нейтив” обектив понякога е висока топка.
В България е пълно с “легендарният” Хелиос 44 както казах в различни модификации с цена от 40 до 80 лв и е адски подходящ за първи стъпки на начинаещия портретист, а защо не и за по-сериозни ентусиасти. Е да няма автофокус, но пък има красиво боке а и… защо винаги всичко трябва да е “острилка”…
Накратко: предходниците могат да вдъхнат нов живот на старите ви обектив, след като ги поставите на новата си безогледалка.
