Canon EOS 90D като фотокамера – част втора

Преди две-три седмици подхванах темата за новата огледална рефлексна камера – Canon EOS 90D и първата част може да видите в ето този линк.

Поради факта, че когато писах първата част още не можех да отворя RAW файловете на камерата, отложих с малко какви са впечатленията ми от към фото възможностите и споделих какви са видео възможностите.

Изненадващо от Adobe бързо реагираха (що ли не реагират така за всички марки) имаха опция за обработка на RAW още преди първите продажби.

Имах удоволствието на Фотоваканция 2019 да поснимам с доста обективи, като започна от 8 mm фишай и стигна до най-новият модел 600 mm f/4 като доста от времето се хванах, че снимам с 14 mm f/2.8 с който и имам една страхотна провалена серия снимки…

Последният ден излязох да снимам изгрев и едни страхотно хвърлящи сенки стълби, а няколко часа по-късно и крепостта Провадия, докато установя, че някой пипльо е успял да изключи автофокуса на обектива… при толкова широк обектив трудно се различава, че фокуса не работи особено ако е поставен на около 2 метра.

Дето се казва за 33 години практика и аз веднъж да не догледам и още ме е много яд!

Както и да е да се върна на Canon EOS 90D и неговите фото възможности.

Сравнявайки го с Canon EOS 80D честно казано не виждам голяма разлика. Да, добавянето на автофокусен джойстик и фокус по око в лайввю режим позволяват по-бързо улавяне на момента, но като цяло усещам и двете камери еднакви.

Сензор

Тук вече имаме нов сензор с резолюция от около 32.5 мегапиксела и общо взето това е решителна крачка напред сравнено с камерите в последните няколко години, които бяха с 24 мегапикселови сензори.

Това позволява на Canon EOS 90D да има по-голяма детайлност на кадъра, по-голямо увеличени при копиране на снимки, което го доближава до камерите на Canon с Лайка формат сензор.

Хубава е да знаете, че по-гъстият сензор е малко по-капризен на тема разклащане и при снимане от ръка на ниска скорост може да ви докарат блърнати кадри.

По мое наблюдение, ако имате стабилизиран обектив с 4 стъпки да речем, то разчитайте по-скоро на 3, а ако нямате стабилизация, то умножете по две правилото за снимане от ръка.

Затвор

Пред сензора имаме електромеханичен затвор, който постига максимална скорост от 1/8000 сек., а в случаите в които работим на лайввю разполагаме с хибриден електронен затвор при който работи само втората щора и позволява скоростта на снимане да бъде до 1/16 000 сек.

Това е подходящо за случаи, когато снимаме със свръх светла оптика, а не искаме да поставяме НД филтър.

Измерване

Ново с 220 000 пиксела, сравнено с около 7560 пиксела на предшественика. Дава определено по-добро мерене особено в случаите на употреба на свръхширока оптика, където е възможно в кадъра да попадат много различни като осветеност зони.

Подобрен сензор за улавяне трептенето на светлината и съответно улавяне на точен момент кога да се освободи спусъка, когато има най-силен пик (това е валидно при снимане на луминесцентно или диодно осветление).

Опцията за съобразяване с трептенето, може да се деактивира, за тези, които искат, когато натискат спусъка камерата да снима… макар, че честно казано едва ли ще усетят разлика с включена и изключена опция (пробвал съм няколкократно).

ISO диапазон

Canon EOS 90D има ISO диапазон от 100 до 25 600, като може да се разшири (включва се през менюто) до 51 200.

Новият сензор с около 40 процента повече пиксели дава повече детайлност, но носи след себе си и физическото намаляване на пиксела (за да се съберат на същата APS-C площ), което от своя страна води до по-видим шум.

Тук имаме нов процесор и алгоритъм за обработка и колкото и да е странно шума не е натрапчив. Да, има го но е абсолютно филмов, ако мога така да се изразя.

Преди десетина години бяхме свикнали цифровата фотография да ни дава небе гладко като бебешко дупе. Някъде 8-12 мегапикселовите камери. Сегашните фотокамери предлагат по-голяма резолюция, снимките са по-детайлни, но пък от своя страна се появи зърнистост, каквато имаше при камерите снимащи с фотолента.

Честно казано за мен не е особен проблем, защото не рядко печатам снимките на хартия, а тогава шума (или зърнистостта) седи добре.

Добрата новина е, че при Canon EOS 90D, макар да се забелязва зърнистост още при ниски нива на ISO, то така нареченият шум се запазва изключително монохромен чак до 6400 и бих казал, че точно до 6400 ISO е напълно използваем.

Интересното е, че при 51 200 ISO нямаме драстичен спад на качеството и изкривяване на цветовете или накратко казано, може да се “пушне” до 102 400 ISO, ако искате да гоните някакъв ефект в черно-бяло.

В галерията по-долу може да видите примери заснети в RAW без обработка в LR и 100% кроп от целия кадър. Има вариант на заснета черно-бяла скала и цветна такава като най-ясно може да видите шума в черно-белите зони.

 

 

Автофокус

Класически 45 точков с откриване на фазата, характерен за тези модели. Всички точки са от кръстосан тип с изключение на моментите, в които снимате с обектив с максимална диафрагма 8 (да речем 600 mm f/4 с двоен телеконвертор или 800 mm f/5.6 с х1,4 телеконвертор) тогава точките са 27 и 9 от тях централно разположени са от кръстосан тип.

В менюто може да откриете доста възможности за настройка на фокуса особено в случаите, когато искате да снимате на следящ фокус динамични събития като спорт или птици да речем.

Canon EOS 90D разполага и с Dual Pixel технология за фокусиране в случаите, когато снимате в режим лайввю. Покритието е около 88% от целия кадър и възползвайки се от сензорния екран може да следите обекта или директно да снимате, докосвайки екрана.

Най-новата екстра разбира се е фокусът по око и мога да добавя, че се справя много добре… макар аз все още да не съм и чак толкова голям фен.

Неудобството е, че може да се използва само дисплея за кадриране, аз съм твърде свикнал да гледам през визьор.

Споменах, че съм снимал с доста обективи и може би тук е моментът да отбележа, че докато с 600 милиметровия нямах грешка с фокуса, то със свръх широките се появяваше фокусен брак, който в последствие откривах при обработка на кадрите. Вярно, че бяха на годинки, но е хубаво да имате едно наум, или използвайте лайввю функция за фокус.

Дисплей

Нищо ново – класически подвижен в почти всички посоки и сензорно управление както на менюто, така и във фото и видео режим.

Задължителната опция да се обръща огледално към самоснимащият се да речем влогър, както аз доста време ползвах моя Canon EOS 80D

Процесор и RAW

Нов процесор – DIGIC 8 и новият RAW формат – CR3, който дава възможност да се избира и доста компресираната версия C-RAW (някъде с до около 40% по-лек като размер сравнено с некомпресираната версия). Най-големият файл, който получих бе около 48 MB (снимано в C-RAW).

Покрай зимната ваканция смятам да направя сериозно тестване между новия RAW и компресираната му версия, но на първо четене разлика не виждам и макар дисковото пространство да поевтинява, то предпочитам да снимам в компресиран RAW независимо каква камера използвам.

Свързаност.

Canon EOS 90D вече няма NFC, но пък има по-доброто свързване, а именно Bluetooth, благодарение на който може да управлявате камерата дистанционно през смартфона си, без да хабите почти никаква енергия, а за случаите, когато искате лайввю или пренос на снимки (за сега Jpeg, скоро и RAW, а малкият размер тук ще е предимство), камерата автоматично превключва на Wi Fi.

Разполагате със задължителните HDMI и USB 2.0, както и с вход за микрофон и изход за слушалки в случаите, когато снимате видео и искате да контролирате звука.

Батерия

Новата камера е доста по-икономична на батерия по предварителни спецификации. Разполагаме с класическата LP-E6N батерия, но тук за разлика от предшественика издържа с около 340 кадъра повече тоест по тестове на CIPA – 1300 кадъра.

Така и не можах да проверя това твърдение, защото макар и да заснех над 600 кадъра, неможах да изтощя батерията, но в предишната статия съм дал времена за видео и издръжливост на батерията.

Недостатък е фактът, че неможе да се зарежда батерията през USB порта, мака, че кой сериозен фотограф не носи втора батерия в джоба си.

Накратко

Canon EOS 90D има основното предимство пред Canon EOS 80D да снима в 4К, без да се кропва от сензора плюс някои малки добавки във фото частта като джойстик за фокуса по-плътен сензор, по-нов процесор и фокус по око.

Във фоторежим, където го пробвах обстойно се държи много добре с всякакъв калибър обективи. Пъргав е дори и с голямата 600 mm гаубица (макар честно казано в лайвю мисля, че фокусирах по-лесно отколкото през визьора… може би, защото съм свикал вече прекалено много да използвам безогледалки).

Пак ще спомена, че съм приятно изненадан от монохромния шум, който има камерата при високи нива на ISO, както и факта, че дори и на 6400 имаме напълно използваеми кадри.

Съдейки по дългия живот на предшественика си и екстрите, които предлага, май в близките 3 години няма да пробвам нов модел.