По-добре късно отколкото веднага… казал един древен философ навремето, или май нещо такова беше. Canon EF 11-24mm f/4L USM излезе преди няколко години (някъде 2015-та), но едва преди няколко месеца имах удоволствието да се ДОКОПАМ до него.
Трудна работа, защото е доста желан за тестване и потенциалните купувачи са с предимство пред тестери като мен. Предварително се извинявам за суперлативите които ще избълвам, но наистина обектива е уникален и за сега единствен по рода си в света.
Canon EF 11-24mm f/4L USM е най-широкоъгълният коригиран варио обектив покриващ матрица 35 mm стандарт. Съдейки по името и по байонета е предназначен за фотокамери с марка Canon, но с подходящ преходник Sony потребителите се възползват от него на 100%.
Може да използвате обектива както на камери с 35 mm матрица, така и на камери с по-малка, но честно казано не го препоръчвам, защото се губи много от широкия ъгъл.
Компактен и лек, това не са думи, с които може да се опише Canon EF 11-24mm f/4L USM. Притежава огромни изпъкнали асферични челни лещи, които могат да накарат всеки фотограф да възкликне “Ехаа”.
Тежи около кило и двеста и когато се поставя или сваля от камерата е добре да се действа внимателно. Препоръчвам при смяна първо да се поставя предната капачка, да се обърне камерата надолу и здраво придържайки го да се откопчае, свали от камерата, поставяте задна капачка, прибирате и тогава слагате друг обектив.
Е да може камерата ще седи с отворен байонет, но по-добре малко прах от колкото много тряс.
Пробвах обектива с Canon 6D Mark II, но определено щеше да ми е по-удобно с Canon 1Dx или ако камерата има батериен пакет. Размера на обектива просто изисква голяма камера.
Здрав корпус с удобни гривни за вариото и за фокуса + добавка фокусна скала… не че има някакво приложение честно казано. Сенника е минимален… логично и е вграден в обектива, а предната капачка с размера на купичка за кокер шпаньол просто се затапва върху сенника.
Не могат да се закачат стандартни филтри, а и не съм търсил инфо дали LEE с техните 150 милиметрови филтри са направили държач, както за подобни обективи от този калибър.
За любителите на пейзажите искащи да имат силно размазани облаци, или вода все пак е помислено. В задната част на обектива след крайната леща има метален джоб в който могат да се поставят желатинови фото филтри (казвам фото защото те са по-тънки и фини сравнено с тези за осветление).
Накратко може да се снабдите с ND-та и да получите дълга експозиция. Да, може и цветни филтри, но мисля няма особен смисъл.
Оптична конструкция.
Canon EF 11-24mm f/4L USM има в себе си 16 оптични елемента подредени в 11 групи. Четири от елементите са асферични, един супер ултра висока резолюция и един ултра висока резолюция.
Canon са се погрижи да вложат най-новите си покрития включая и на доста от вътрешните лещи, за да се избегнат вътрешни отражения, призраци и тем подобни игрички на светлината имащи за цел да развалят изображението.
Това лесно се забелязва при любимите ми снимки с дифракция на светлина, където слънцето свети право в обектива. При други обективи имам богат набор от весели флаери а тук са скръндзаво малко.
Споменавайки дифракция, ще отчета факта, че качеството се разваля пренебрежимо малко, до степен не усещаща се.
Тази оптична конструкция позволява снимки с висока рязкост от центъра до средата при всички милиметри на обектива. Да, при екстремно близък минимален фокус няма как да се получи еднаква рязкост, но при стандартно снимане на интериор или пейзаж разликите от центъра до ъглите са почти незабележими.
Забелязват се малко хроматични аберации при гранични места с висок контраст. Добрата новина е, че както Canon, така и Adobe са се погрижили да изчезват, дали още в камерата, или в PS / LR.
Коригиран е много добре. Все пак препоръчвам да се възползвате от настройките на Adobe създадени за Canon EF 11-24mm f/4L USM. Вижда се как изчезва лекото винетиране по краищата, минималната дисторзия и хроматичните аберации.
Споменах екстремно близко снимане. Минималното фокусно разстояние е едва 28 сантиметра, но всъщност реално е около 26 сантиметра.
Това е много добре, а и много опасно. Защо? Добре е, защото за маниак на широкото като мен, обичащ да снима от всякакви криви ракурси с максимално приближение това е манна небесна. Опасно е, защото се увличаш и не се усеща как може буквално да забиеш предната леща в снимания предмет (тези 26 сантиметра се мерят от фокалната равнина на камерата).
Боке и дефокус. Бих казал, че Canon EF 11-24mm f/4L USM не може да се похвали добри попадения и при двете така желани екстри от всеки фотограф. Светлосилата му от “едва” диафрагма 4 е жива тъмница в очите на някои фотографи. Представям си ако бе 2.8 какво чудовище щеше да бъде.
Диафрагмата е направена от 9 заоблени ламела и както се вижда по-добре се справя с правенето на весели слънчеви лъчи. Всъщност бокето и мазния заден план не са от силните страни на свръх широките обективи.
Основната черта на свръх широкия обектив е… да покаже света както “уж” го виждаме. Защо казвам “уж”… мисля, че тази тема сме я обсъждали в статията за “що е нормален обектив”.
Перфектното коригиране на Canon EF 11-24mm f/4L USM му позволява да бъде първи избор на интериорните фотографи. Да малко изкривява перспективата в смисъл малки тесни помещения може да ги представи като по-големи и се забелязва “раздърпване” на предметите в краищата на кадъра, но пък е единственият начин без панорами и монтажи да се покаже нещо в един кадър.
Хубаво е да се използва статив и да се търси точният хоризонт, за да няма перспективно деформиране нагоре, или надолу. Работната му диафрагма е 8 или 11 като с тях ще имате добра разработка дори и ако интериора, който снимате е с доста подробности на преден или заден план.
За градски пейзажист като мен Canon EF 11-24mm f/4L USM е опция да създавам леко абстрактни визии. В доста от случаите се опитвам да постигна някакво дефокусиране на задния план използвайки максимална диафрагма, но в доста други случаи минавам на другата крайност затваряйки на 22 и търсейки игра на слънцето в кадър посредством дифракция на светлина.
Пловдив като любим мой град за тестване на техника бе арена на тестове и този път като някои локации презаснех и видях нови неща благодарение на големия ъгъл (117 градуса по хоризонтал или 126 по диагонал) на виждане. По-голям ъгъл имат само фишай обективите като например: Canon EF 8-15mm f/4L USM, за които си поговорихме преди месец-два, но там има чувствителна деформация на образа и снимките са по-скоро абстрактни, отколкото реални.
Признавам обективът е много далеч от бюджетен, направо си е скъп. Всъщност това е 100% професионална оптика и възможностите му като ъглов обхват и качество на изображението оправдават цената му.
Редовните читатели знаят какъв фен съм на свръх широката оптика. Canon EF 11-24mm f/4L USM заема 1 во място сред всички широки обективи които са минали пред окото ми, а те хич не са малко.
Може да няма впечатляващо боке или дефокус, може да има леки хроматични аберации или дисторзия при екстремно близки снимки, но ъгловия обхват и рязкостта още на диафрагма 4 бе оставят без аналог (за сега) в света.
Не е подходящ за репортажен, независимо че е ултрасоник мотор и мигновен фокус. Подходящ е за пейзажисти или по-скоро за интериори фотографи.
Бъдете внимателни с обектива, защото както казах е тежък с огромна челна леща, която понякога си е магнит за неприятности (аз например си изкълчих коляното докато снимах из Филибето и правейки една крива снимка от много близко разстояние аааа да залитна с лещата наред…).
Пожелавам на професионалните и ентусиаст потребителите на Canon да имат възможността да го сложат в чантата си, гарантирам, ще изкара пари или ще ви докара добро настроение след като снимате с него.
Пускам една галерия снимки, като тези пред народния театър са малко тип сравнение какво би се виждало от позиция 11 и 24 милиметра, а с останалите просто се забавлявах максимално
