Наскоро установих, колко ми е липсвал един аксесоар във фоточантата, макар честно казано да няма нищо общо с фотографията.
Радиостанция или така нареченото уоки-токи.
Фотографията по принцип е самотно занимание, а и да се изгубиш тук там от групата все има мобилни телефони… говоря за последните 10 години. От няколко месеца дори и в евросъюза може да си говорите “безплатно” ако сте разумни.
Все пак като ценител на техно джаджите се изкуших да изпробвам един комплект радиостанции и то най-вече впечатлен от дизайна им. Нещо като по дрехите посрещат…
Motorola TLKR t80 Extreme ме грабна със сигнално жълтият си цвят и наистина красивия дизайн.
Когато хванеш една от станциите в ръка усещаш солидност на изработката. Корпусът е пластмасов (не съм и очаквал да е метален… може би на полицейските да е, но пък като си представя колко ще тежи…) и е създаден така, че да не се изплъзва.
Приятен на пипане и ляга добре в ръката. Както казах в сигнален цвят е което прави станцията лесна за намиране ако я изтървете някъде по планинските пътеки.
Motorola TLKR t80 Extreme станциите са защитени от лошо време. Степента им на защита е Ipx4 което означава, че би издържала на средно силен дъжд или пръски (ако сте на лодка например) но не и на потапяне или заливане с вода.
Тъй като тествах през лятото и есента не съм имал опит с температури под 0 градуса, но на 40 градуса си работят като пушка.
Предполагам и на минус 10 градуса няма да имат проблем, стига да съхранявате станциите в някой вътрешен джоб и ги вадите само като ще говорите, или… сещам се за още една опция, но по-надолу ще я споделя.
Да се върна на дизайна.
Върху горния панел на станцията са разположени средно дълга твърда несменяема антена, копче за включване и усилване на звука, жак за хедсет и бял лед диод.
При включване станцията издава звуков сигнал (може да се изключва, за да сте максимално дискретни), а с копчето усилвате и намалявате тонколоната, през която слушате разговора.
Лед диода играе ролята на мини фенерче. Активира се бутон отстрани на корпуса, а светлината… ами май на мобилните телефони е по-ярка, но все пак си е светлина добре, че я има.
Към Motorola TLKR t80 Extreme има предвиден кабелен хедсет или хендсфри (както ви е удобно) който позволява да водите разговори, без да доближавате станцията до ухото или устата си.
За разлика от станцията, хедсета е с IPx2 защита тост не толкова добре водозащитен. Много е удобен за случаите, в които искате да запазите дискретност докато говорите с партньора / партньорите си или ето идеята за наистина студено – прибирате станцията във вътрешен джоб на топло и само използвате бутона за разговор, а слушате и говорите през хедсета.
Споменах бутона за фенерчето, а под него се намира и големият бутон за водене на разговори. Палеца ляга точно на него – добрата новина за левичарите, а за десничарите, то най-удобно е да използвате редният си пръст или показалеца.
Като се замисля по-удобно е да държа станцията в лявата ръка защото дясната ми е заета с някоя фотокамера обикновено.
На лицевата част са разположени бутони за меню и настройка, течнокристален дисплей зад дебел прозрачен прозорец и разбира се тонколоната играеща ролята на микрофон и високоговорител.
Няма да изпадам в подробности за управление менюта и настройки. Motorola TLKR t80 Extreme идва с достатъчно подробна инструкция за употреба, която трябва да се прочете.
На гърба се намира капака за батериите (с изводи за поставянето и в зареждаща докстанция) както и опцията да се закачи щипка за носене на колан. Хубавото на щипката е че може да се поставя и сваля (малко със зор).
Откривам и опция за включване на 9 волтово захранване, за случаите в които станциите са стационарни и не искате да разчитате на батерии.
Накрая в основата дизайна завършва със здрава скоба за закачане на връзка или мини карабинер, ако не искате да носите станцията щипната на колана ви.
Общо за дизайна – Motorola TLKR t80 Extreme станцията е здрава с добре разположени бутони за управление. Според мен е достатъчно компактна и лека за да не я усещате в багажа си.
Малко ТТ характеристики… както му казвахме в казармата.
Обхват до 10 километра.
Честно казано това е обхват, който може би е постижим в някакви идеални условия.
Работният обхват варира от 1.5 до около може би 5 километра. Защо варира? Вече половин година изпробвам комплекта. Така или иначе той си стана част от техническото оборудване на Фото Кафе.
Изпробвах го на море, планина и дори на балон.
В София обхвата доста варира в зависимост от сградите и електронното замърсяване. Голямо значение има дали човека, с когото говоря се намира на балкона, или е в бетонена кутия, в която има мрежа от арматура и в добавка още 10 Wi Fi мрежи.
Експериментално поставих нежната половинка на у дома и тръгнах с джипиес в ръка да се отдалечавам. Някъде на около 1.5 километра вече нямахме връзка.
Излизайки на балкона добавихме още около 500 метра…
В центъра на Столицата особено около президентството обхвата доста намалява… около километър и то с доста пращене накрая при права линия, но там електронното замърсяване и заглушаване бележат своеобразен връх.
Все пак Motorola TLKR t80 Extreme е едва половин ват като сила. Това и дава свободен лиценз за използване почти навсякъде.
В планината на равна поляна нещата се променят доста. Обхвата се покачва и общо взето мисля, че най-голямата разлика от 5 километра, която постигнахме е ок. При пряка видимост може би и повече.
Споменах и балон. Преди месец бях в Кападокия, където носех Motorola TLKR t80 Extreme комплект като алтернатива на безумно скъпите мобилни услуги в Турция.
Тъй като с колегата се оказахме в различни балони имахме възможността да изпробваме как се чува докато летяхме на няколко километра разстояние един от друг и на 750 метра височина.
Пилота на балона малко нервно гледаше, защото всеки балон също използваше (определено по-големи и мощни) радиостанции за връзка със земята, тоест над 100 различни радиостанции в един и същ момент водеха комуникация и все пак не си пречехме… много… е малко повече пращене се чуваше… признавам само 2-3 пробвахме колкото за теста и прибрах станцията, за да се радвам на гледката.
Станциите разполагат с 8 канал всеки със 121 кода. Когато търсите свободен канал може да пуснете сканиране, за да видите дали има други закачени на него и ако няма най-добре е да използвате него, за да не си пречите. Да благодарение на кодирането няма да ви чуват разговорите, но може да се заглушавате при едновременно говорене.
Класическото говорене през уоки-токи е, като задържите бутона и говорите. Отсрещната станция трябва да ви изслуша, да изчака да отпуснете бутона и тогава на свой ред да натисне, задържи и да говори.
Създайте си навик за изчакване, както когато задържате бутона преди да започнете да говорите, така и след като свършите, задръжте още секунда преди да отпуснете.
Потребителите на станции от доста време са се сдобили с този навик, докато начинаещите едва натиснали бутона започват да говорят и го пускат едва ли не заедно с последната сричка.
Това понякога “яде” думи. Също така изчаквайте отсрещният да свърши. Това не е мобилен телефон, връзката е еднопосочна.
Motorola TLKR t80 Extreme има доста настройки за звук сигнали сила и какво ли още не и признавам не съм пробвал всичко. Няма как да не спомена за една интересна функция VOX – говорене без натискане на бутона за разговор… нещо като бейбифон
Станцията може да се нагласи автоматично да отваря линията за разговор когато чуе достатъчно силен говор. Силата на говор който да отключи се регулира с до 5 степени.
Хубаво опция, но си има трески за дялане. Ако използвате хедсет, то задължително трябва да сте на най-ниска степен на активиране и въпреки това си трябва сравнително силно да говорите, за да поддържате линията отворена иначе рискувате станцията да помисли, че сте млъкнали и да затвори линията. За дискретност и дума не може да става.
Е, ако сте на ски пистата… може да се вика здраво и да държите станцията на топло без да се налага използвате бутона за активиране.
По същият начин може да се използва и без хедсет. Има една уловка. На станцията и трябва време да реагира на говор или на звук. Тоест няма как да започнете директно разговор и от другата страна да ви чуят.
За да се активира трябва да кажете едно силно да речем ЕЕЕЕЕЕЕХо ще чуете сигнал, че станцията се активирала и започвате да говорите, като пак казвам трябва си поне средно силен глас.
За себе си предпочетох да си използвам класическото говорене с бутон.
Батерии.
Motorola TLKR t80 Extreme идва с пакет от пакетирани 4 NiMH батерии тип ААА. По спецификации пише, че издържат до 16 часа, аз не съм ги ползвал повече от 8-10 часа на ден, затова немога да споделя дали покриват това време.
Комплекта идва с двойно зарядно, на което вариантът е или да поставите станциите или да извадите и заредите само батериите. Първата опция определено е за предпочитане.
Знам, че за NiMH батериите трябват повечко грижи, но май не ги полагам и вечер след като съм се прибрал слагам станциите в дока за зареждане и сутрин ги вадя, без да се съобразявам дали са заредени напълно. Дока зарежда доста бавно, за да щади батериите.
Идея нямам дали е интелигентен, защото до сега не съм го видял да му изгасват диодите след достигане на пълен заряд. Аз имам навика да зарежда по около 12 часа и да вадя станциите.
Случайно, ако ви свършат батериите във всеки супермаркет или дори квартална бакалия ще намерите алкални ААА батерии, с които да спасите положението за още доста време.
Приложение за фотографи, всъщност това бе идеята.
Споменах Еврозоната, споменах и Турция, където това да имам Motorola TLKR t80 Extreme се оказа много икономически изгодно.
Защо взех такъв комплект? Споменах, че фотографията е самотно занимание. Много често с половинката, като обикаляме да снимаме и всеки си хваща една посока и бая често се губим един друг. Много по-лесно ми е с радио да питам къде е вместо да въртя телефони пък били те безплатни.
Най-често използваме станциите с хедсет, а самите станции седят в джоба. Когато се използва системата със задържане на бутона разговорите могат да бъдат много тихи и дискретни и почти никой не ви обръща внимание. Изваждайки жълта радиостанция със сигурност ще привлека повече погледи (проверено).
Motorola TLKR t80 Extreme идва в собствен лек куфар което ги прави лесно преносими. Вътре влизат както двете станции, така зарядното и двата хедсета.
Признавам преди да взема уоки-токи комплект се колебаех тоста претегляйки дали има смисъл с оглед на това колко поевтиняха мобилните услуги. Все пак това е още едно устройство за носене и зареждане.
След над 6 месеца ползване смятам, че фотографи, които често пътуват като двойка с колега особено ако са в отделни коли имат нужда от такава глезотия.
