Преди няколко седмици бях взел за тест макро светкавица Metz 15 ms1 и я закачих на един макро обектив – Samyang 100mm f/2.8 ED UMC Macro. Отдавна не бях снимал с ръчнофокусен обектив и честно казано доста се бях измързеливил. Ако трябва да сме честни обаче сериозното снимане на макро фотография доста често е изцяло на ръчен фокус.
Доста макро обективи съм пробвал и в моментите, в които снимам наистина екстремно макро 1:1 много пъти автоматичният фокус ме е подвеждал или е започвало едно безкрайно “хънтене” напред-назад по цялата фокусна скала.
Решението? Минавам на ръчен фокус.
Samyang 100mm f/2.8 ED UMC Macro както споменах е чист ръчнофокусен обектив направен само от стъкло и метал без грам електроника в него. Това е втори обектив на корейската марка, който тествам по-сериозно и като оптични качества не отстъпва на обективите на големите марки.
Закачих го на Canon EOS 80D, а също и за няколко кадъра и тестови снимки на Canon 1Dx. Обектива е конструиран да покрива сензор 35 mm стандарт, така че съвместим, както с камерите с “големите” матрици, така и такива с APS-C сензори.
Samyang 100mm f/2.8 ED UMC Macro може да се поставя на камери Canon, Nikon, Pentax, Sony, Sony E-mount, Four Thirds, Micro Four Thirds, Fujifilm X- серията и Samsung NX. Уточнявам, че трябва да е произведен за конкретния байонет, тоест не е както Tamron adaptal навремето където фотографа сам можеше да смени байонета с такъв на каквато система ще снима.
Предпочетох основно да снимам с Canon EOS 80D за по-голямо удобство, по-малко тегло и да пробвам как се държи на матрица с голяма гъстота.
Всеки по-сериозно снимащ макро знае първият закон на макро фотографа: ”Когато решиш да снимаш макро навън, винаги излиза вятър”. Много е досадно наистина таман си харесаш някое цветче и си се разлазил като шумкарин из тревата и се появява леееек ветрец, колкото да ри скъса нервите с оглед на колко е плитък фокуса при макро фотография.
Така или иначе обичам да снимам точно разни дребни цветчета или разни там бабалюги и въоръжен с търпение тръгнах на лов.
Споменах по-горе, Samyang 100mm f/2.8 ED UMC Macro е съставен само от стъкло, метал и тук там пластмаса, за да се олекоти конструкцията. Обектива е много здрав и солидно изработен. Фокусната гривна е голяма е се върти много леко, но с достатъчно съпротивление за да е удобна за фокусиране. Гривната за диафрагмите се движи на стъпки, които се чуват отчетливо и не е добра за случаите, в които снимате видео. Все пак Samyang имат кино версия на този обектив с плавно движеща се диафрагма и може да прецените, ако ще снимате фото и видео дали да не предпочетете видео обектив.
Обективът идва с дълбок сенник, който добре защитава както от слънце, така и от механични повреди челната леща. Аз не обичам да поставям защитни филтри пред обектива (тук резбата за филтри е 67 милиметра) и затова винаги харесвам, когато има добър сенник.
Челната леща не се върти – добра новина за тези, които обичат да използват поляризаторни филтри.
Тънката червена линия издава, че този обектив е от премиум серията на Samyang.
Samyang 100mm f/2.8 ED UMC Macro е 1:1 увеличение. В зависимост на колко голяма матрица сте го поставили ще има различно увеличение за един и същ предмет, но това е логично… по-малките матрици се явяват своеобразен кроп на 35 милиметровата (наричана още… фулфрейм).
Минималното фокусно разстояние е 30 сантиметра. Има скала за дълбочина на рязкост и по това, че на нея е гравирана само диафрагма 22 и то тя е в изключителна близост до центъра показва колко плитък е фокусът на този обектив. При максимална диафрагма 2.8 дълбочината на рязкост при макро 1:1 буквално е милиметър-два.
Харесвам да снимам на отворени диафрагми с цел добро боке, не се отказах и сега, но предупреждавам, че често може да имате кадри не на фокус дори и заради това, че дишате докато снимате. Препоръчвам да се снима на диафрагми 5.6 – 8 където и обектива работи максимално рязко.
Липсата на стабилизация ме кара да препоръчам статив или монопод, защото макар и лек с времето ръцете ни се уморяват и започват да треперят повече. Най-често използвам монопод, дори и в студиото, за да съм максимално мобилен. Да, използвах и статив в случаите, когато трябваше да заснема едни юбилейни значки на видео, както и за няколко сток фотографии, където търсех ефекта на плитък фокус.
Говорейки за фокус, ще отбележа един сериозен недостатък на Samyang 100mm f/2.8 ED UMC Macro, конкретно за Canon версията. Обектива няма електроника и поставен на коя и да EOS камера то тя преминава в режим на централно мерене и няма опция за потвърждение на фокуса.
Липсата на потвърждение на фокуса отнема малко повече време за фокусиране. Добра идея е, ако сте на статив да използвате лайввю за по-точен фокус.
Трябва да вземете под внимание, че централното мерене, доста се лъже, когато работите на по-затворени диафрагми и да правите +/ – корекции, ако се наложи.
Последно за фокусирането. При Canon диафрагмата се управлява електронно, а тук няма електроника, всичко е механично. Фокусирайте на максимално отворена диафрагма, затворете я на колкото желаете преди снимки и тогава снимайте.
Може би звучи малко сложно, но се свиква много бързо.
Диафрагмата на обектива е със стойности от 2.8 до 32 и е изградена от 9 ламела, което позволява снимки с по-хубаво боке и на по-затворени диафрагми.
Оптично Samyang 100mm f/2.8 ED UMC Macro се представя много добре. Рязък е на 2.8 както в средата, така и в краищата според това което съм заснел с камерата с голяма матрица. Почти не се забелязват хроматични аберации, дори и в много екстремни контрасти.
При снимане с камера с 35 мм матрица и използване на максимална диафрагма 2.8 се забелязва доста силно винетиране със стойности от почти единица от центъра към краищата. Винетирането изчезва при диафрагма 5.6 и нагоре.
При поставяне на камера с APS-C матрица винетирането е малко по-малко, но е разбираемо с оглед на това, че част от кадъра е изрязан и е запазена по централната.
Използващите софтуер за обработка като Adobe Photoshop и Adobe Lightroom могат да се възползват от корекциите създадени от лабораториите на Adobe и така да получат максимално добро изображение.
Максималната работна диафрагма при снимането с Canon EOS 80D е 16 като след това започва да се наблюдава дифракция на светлина, а на 32 има очевидно замазване на дребните детайли.
При снимането с Canon EOS 1Dx, който е 18мп, но самите пиксели са доста по-големи, с компромис може да се снима и на 22 диафрагма, макар пак да си личи лека дифракция на светлина. Съобразете гъстотата на пикселите на своята камера, направете тест от статив на затворени диафрагми и преценете за себе си до каква степен може да затваряте.
Обективът е 100 милиметров, което от своя страна води и до липса на видима дисторзия. Има интересно боке, но все пак не мисля, че това ще е перфектният портретен обектив.
Samyang 100mm f/2.8 ED UMC Macro е относително лек както на тегло, така и на бюджет обектив. Оптически качествен и рязък с напомняне да се работи на по-затворени диафрагми заради плиткият му фокус. Фокусира лесно. Липсва ми стабилизацията, но липсата е олекотила и цената му.
