В ръцете си имам късмета да държа предпремиерно една великолепна книга за фотографията. Излъгах ви, не просто за фотографията, а за българската фотография. Рядко у нас се издават книги на тази тема – визирам чисто художествено и исторически, а не преводни издания със съвети как да снимаме и да си настроим камерата.
„Светлописите“
Факти, събития и практики из историята на Българската фотография (1839 – 1959).
Автор: Зафер Галибов
Официално представяне:
Начало: 09.05 (вторник), 19.00 ч.
във ФотоСинтезис Арт Център, кафе-галерия,
София, бул.”Васил Левски”57
Зафер Галибов е български фотограф – художник, доктор по Изкуствознание и изобразителни изкуства към БАН и дипломиран магистър по Културология.Автор е на множество изложби – над 20 в България и над 50 в чужбина, а към момента е сътрудник на списание „Биограф“ и преподавател по фотография към Факултета по журналистика на СУ.
В авторската си книга „Светлописите“ Зафер Галибов тръгва по следите на мнозина от известните и не толкова, както ги нарича той, „художници, които рисуват със светлина“. „Светлописите“ е поклон пред фотографията и обяснение в любов към нея“ споделя проф. Анна Топалджикова – правнучка на фотографа Иван Карастоянов – един от фамилията Карастоянови – основатели на Българската фотография“
„Книгата е написана увлекателно, с език близък до духа на времето, в което хората са се влюбвали в това онова, подпалващо въображението към изкуството и избирали фотографията като свое призвание. Най-ценното за мен е, че Зафер изважда на светло личността на фотографа, неговите усилия, талант и всеотдайност. С обич и преклонение възвръща за нас човешкото и професионалното му достойнство. „Светлописите“ обръща оптиката – през нея ние наблюдаваме портрета на фотографа.“ продължава Проф. Топалджикова.
Самият автор споделя за книгата си: „Искам книгата за историята на българската фотография да се разпростре съзвучна с цялото многообразие на историята на цивилизацията като нейно неделимо цяло. „Светлописите“ са индивидуалната памет на преживяното. Работата на милионите фотографи по света е начин да се управлява една машина на времето. Те ежедневно създават изображения в галерията на нравите като съчетават силно чувство за история и непреходни ценности в образи на един език, разбираем за всеки човек на планетата.“