След доста чакане в ръцете ми най-сетне е “ол инклузив” комплект на безогледалната система на Canon – Canon M. Защо “ол инклузив”? Защото в кутията има: камера, 2 обектива, светкавица и адаптер за обективи от DSLR EOS серията на Canon. Разопаковам набързо и слагам батерията да се зареди, а докато това се случи започвам да разглеждам камерата.
Първото, което вижда човек, е дизайнът на камерата – Canon са заложили на модерния в момента минималистичен дизайн и са сглобили една доста миниатюрна камера за матрицата, която се помещава в нея. Дизайнът е с приятни форми и извивки, но пък за моите големи лапи не е много удобен. Отчитам факта, че на предния, както и на задния панел, има гумени елементи, които повишават чувствително ергономията, но оставам с тезата, че това не е камера, с която да се снима с една ръка. Хубаво е да се държи с две ръце (лявата под обектива за по-голяма стабилност), както и да е овесена на врата на снимащия. Не. Камерата не е тежка, даже напротив, но липсата на голям страничен грип за ръката лично мен малко ме притеснява да си я развявам спокойно, стискайки я с три пръста. Корпусът е метален (магнезиева сплав) с гнездо за външна светкавица, същото като в най-високия клас камери от Canon. Няма вградена светкавица, но пък комплектът идва с миниатюрна външна такава. За повече мощ може да се използва произволна системна светкавица, стига да е с ETTL II управление. Да, и студийни светкавици. Просто слагате синхронизатор и сте в джаза.
В продължение на минималистичния дизайн е и липсата на много бутони по камерата. Всъщност като се замисля, почти всички безогледални камери от различните марки не залагат на много външни бутони за управление. Все пак това не са професионални системи, при които да има бърз достъп до всяка една важна функция. При EOS M освен бутоните на помощ идва и сензорният дисплей. Комбинацията от тъч скрийн и бутони повишава неимоверно скоростта, с която могат да се променят един куп настройки.
Дисплеят е страхотен 3-инчов с резолюция от около 1 милион пиксела, който се вижда добре и в ноемврийски слънчев ден (за слънчев августовски ще мога да кажа след някой и друг месец), но и с един голям недостатък – не е подвижен. Явно много съм разглезен, защото доста от безогледалните, с които съм си “играл” досега, бяха с подвижен дисплей и оценявам това преимущество. Тъй като това е все пак първият модел от такова естество за Canon, си мисля, че ще има поява и на модел с подвижен дисплей, както и с допълнителен визьор. Всъщност Canon G1 X има нещата, за които мърморя, че ги няма тук, но пък той не е със сменяема оптика, а аз определено обичам да имам избор за промяна на опциите в обективите.
След дизайна, ме грабна как се поставя презрамката. Поставянето е мечтата на професионалиста, честно казано. Накрайниците на ремъка се поставят на ушичките на камерата и с монета от 2 стотинки просто се завъртат фиксиращи винтчета – точно за 2 секунди. Поставяте камерата на статив и след 2 секунди няма досаден ремък, който да ви се пречка докато снимате от статив. Искам такава система и на камерите от професионален клас.
Отнесох се с дизайни, вместо да поговоря за съществени неща като… матрицата например. Та… матрицата е… секунда да погледна какво пише на кутията на камерата… да: 18 ефективни мегапиксела, разположени на матрица тип APS-C с размери 22,3 х 14,9 mm. Класически размер матрица от Canon, каквато например има в камерите от типа 7D. Така нареченият кроп фактор е х1,6 и за да имате реална представа на колко mm се равнява закаченият на камерата обектив, сравнено с “фул фрейм”, трябва да умножавате по 1,6.
Кликнете и разгледайте на 100%
Голямата матрица, освен с по-добро качество, сравнено със “сапунерките” (така казвам на компактните камери), дава и по-добра ISO чувствителност. Като се замисля, малко е рано да говоря за ISO, но така или иначе вече го споменах. Работният диапазон е от 100 до 12 800 (25 600 през менюто) ISO през 1 стъпка. Има опция за автоматично избираемо, като то може да се програмира до какви граници да бъде. Алгоритъмът на избор е доста прецизен и понеже за моите критерии 1600 ISO е напълно използваемо, то спокойно държах камерата на автоматично избираемо ISO със стойност до 1600. Над 1600 има осезаем цветен шум, който малко или много дразни. Камерата предлага 3 степени за чистене на шума и според мен средната (стандарт) е най-оптимална. Има остатъчен лек цветен шум, но пък финият детайл се запазва много добре. Нарочно не проведох стандартен “лабораторен” тест, а просто закачих макро обектив (с адаптер) и използвах светлината единствено на нощната ми лампа. Резултатите може да видите на снимката с циферблата.
Нощната лампа е пряко свързана и с белия баланс. Автоматичният, на който най-често снимам, се справяше изключително добре докато не стигна до нощната лампа. Там съм забелязал, че всяка една камера, която тествам, малко или много дава погрешен баланс. Тук също получих доста по-топъл (жълтеникав) цвят от този, който е в действителност. На заложените настройки също не можах да докарам точния желан за мен баланс. Предполагам, че факторът ниска цветна температура оказва съществено влияние. Нощната ми лампа е 2550 Келвина (мерил съм я с колор метър) и явно това затруднява доста автоматичния бял баланс. Хубавото е, че тук има бял баланс, който да се настрои от потребителя. Просто слага една сива карта и настройва по нея. Ако няма сива карта и един бял лист върши работа (бял лист, а не вестник), а в случая аз нямах нито едното нито другото, а разчитах на помощ на часовника, който е доста неутрално сив, и получих перфектен бял баланс, както можете да се уверите сами от примерните снимки. С две думи: използвайте автоматичен бял баланс, справя се много добре, а за по-сложни светлинни обстановки – сива карта и баланс, който се настройва от потребителя, и, да… снимайте в RAW.
Камерата предлага запис в RAW и Jpeg поотделно или заедно. RAW форматът го отварях и обработвах спокойно в LightRoom 4.2, както и в последна версия на Aperture (програма за Mac). 18-те мегапиксела дават добра детайлност без видими артефакти. Ако използвате LR, е хубаво да се възползвате от профилите за различните обективи, добре са сметнати и коригират добре от аберации и изкривявания. В програмата са вкарани дори и обективите от типа М.
Обективите М. Това е новата серия обективи на Canon и са само два засега – стандартен “китов” и класически “стрийт”. Изразено в цифри и букви: Canon EF-M 18-55mm f/3.5-5.6 IS STM и Canon EF-M 22mm f/2 STM. Умножаваме по 1,6, за да получим какво би се виждало, ако разполагахме с “фулфрейм” камера.
След умножението 22 mm обектив се получава като 35/2 и затова казах класически стрийт. Забележката ми към обектива не е към размера (размерът е много компактен и с този обектив камерата може да се носи в джоб на яке или широки дънки), а към това, че не е стабилизиран. Canon разчитат на стабилизация в обективите, а не на матрицата. Липсата на огледало позволява снимането на по-ниски скорости, а светлосилата на обектива компенсира недостатъка от липса на стабилизация. И двата обектива са много добре изработени и дори китовият седи солидно в ръка и има метален байонет (байонетът е специален за М системата). Тези, с които беше окомплектована бройката, бяха в много хубав графитно сив цвят и пасваха добре на байонетния държател на корпуса, боядисан в същия цвят. Освен тези обективи с адаптер може да се закачи всеки един обектив от EOS гамата на Canon, като разбира се ще има пълно управление на диафрагмата, стабилизацията и автофокуса.
Прехвърлям топката към автофокуса. Canon M, подобно на всяка нова камера, е снабдена с хибриден автофокус – фазов и контрастно детекторен. Въпреки това фокусът не е от най-бързите. Работил съм с висок и среден клас DSLR камери на Canon и не съм има оплаквания от скоростта на фокуса, но тук ми е малко бавен и усещам леко колебание при позиционирането дори на М обективите. Иначе фокусът е точен, но за съвременните стандарти е… малко бавен. Когато снима в серия с използване на автофокус, камерата може да прави по 3 кадъра в секунда, а без АФ – около 4, 4 и малко кадъра за секунда Понеже камерата разполага с тъч скрийн, тя позволява и да се снима с едно докосване на дисплея. Просто пипвате, където искате по него, и съответно там ще бъде фокусът, а след като фокусира, камерата сама ще активира затвора. Може да се изключи опцията за активиране на затвора и това да правите вие като фотограф, когато решите. В този случай трябва само да покажете с докосване къде да бъде фокусът и след това да натиснете спусъка.
Натискайки спусъка, след като камерата е избрала точната експозиция с помощта на експонометър (който предлага 3 опции: интегрално, централно и спот мерене), сработва вертикално движещ се затвор, чиито скорости започват от 1/4000 сек. И достигат до 60 секунди. Синхронната скорост за снимки със светкавица е 1/200 сек. или по-ниска. И тук, както при всички безогледални камери, затворът пред матрицата е винаги отворен (с изключение на моментите, в които работи), което от своя страна води до прах по матрицата. Независимо от активната система за ултразвуково почистване, желателно е да изключвате камерата всеки път, когато сменяте обектив. Това е споделено като личен опит от честото ми снимане именно с безогледални камери.
По отношение на снимането фотографът има пълен контрол над камерата. Присъстват задължителните PSAM режими, като мисля се подразбира, че Р режимът е от типа променлив и с помощта на задния въртящ се контролер лесно може да се промени съотношението на скорост и диафрагма като се запази точната експозиция. Освен тези режими, за потребителите, които искат само да натискат спусъка, а камерата да свърши останалото, има напълно автоматичен режим както и сцени: портрет, природа, спорт HDR и още няколко. Лесно могат да се правят корекции на експозицията в +/ – 3 стъпки.
Както споменах, камерата няма вградена светкавица, но пък в комплекта, който получих, си имаше компактна, работеща с две батерии ААА тип, която се закача на гнездото за външни светкавици. Самата светкавица не предразполага към сериозно снимане заради липсата на въртяща се глава, но пък лесно може да се управлява от нарочно меню заложено в камерата.
Менюто е лесно разбираемо и достъпно и една от много хубавите му черти е, че помни коя част от него е използвана за последно вместо да връща потребителя винаги в начална позиция. Това е една приятна опция, дошла на гости от високия клас камери.
Малко за видеото. Може да се снима на 100% автоматичен режим, където камерата сама взема решение за всичко (скорост, диафрагма или ISO) а от снимащия (оператора) се иска само да кадрира и да движи камерата така, както смята, че е подходящо за неговите творчески виждания. Може би единственото свободно избираемо е дали да има следящ фокус или не и да не забравяме тъч скрийна – лесно да се избере къде да е фокусът. Просто докосваме дисплея, където искаме да има фокус, и фокусната зона се премества там. Самата фокусна зона е доста голяма и при снимки на общ план би могло да даде колебания, но пък при видео режим фокусът бих казал се държи доста по-добре. Фокусира някак без да до “премисля” дали е фокусирал точно и с китовия обектив, с който пробвах предимно видеото, нямаше видима следа от досадното “помпане” при фокусиране. Камерата трябва да се движи бавно и плавно, ако искате винаги да имате добър фокус. Следящият фокус може да се изключи и да се фокусира с натискане на спусъка преди или по време на снимане, но това не е добра идея, ако се снима нещо динамично, защото както вече казах по-горе, фокусът изпитва леки колебания при фокусиране със спусъка, които, ако снимаме фото не се забелязват, но при видеото се запечатват. Функцията за единичен фокус може би е по-удобна за моменти, в които имаме статична камера и статични снимани обекти.
В такива моменти мисля по-добрият вариант е и самата камера да бъде на изцяло ръчно управление. Просто докосвате иконката в горния ляв ъгъл и избирате режим ръчно управление. Тук вече може да се управлява всичко. Е под всичко имам предвид ISO, диафрагма и скорост (скоростта в определени граници – не може да пада под 1/30 сек.). Опциите за управление са две: през скрола на гърба или с тъч дисплея. Въпрос на избор на снимащия. Трябва само да се има предвид, че “тракането” от въртенето на скрола се чува по време на запис, както се чува и фокусът (с китовия обектив се чува слабо, но с макро 50/2,5, който имах на разположение, е осезаемо) и за съжаление се чува и всяко едно мърдане на пръстите по корпуса на камерата. Това е факт за всяка една камера, която съм пробвал досега, и причината е вграденият микрофон или по-правилно да се изразя вградените микрофони (камерата предлага стерео звук, затова и има два вградени микрофона, поставени на горния панел). Лечението е просто и ефективно: външен микрофон. На пазара вече има достатъчно предложения от евтини до скъпи. Камерата разполага с вход за стерео микрофон, а самия той може да се постави на гнездото за светкавица. Затова ако искате да имате видео с добър звук, инвестирайте във външен микрофон, няма да съжалявате. Тъй и тъй съм на тема звук, да взема да спомена още няколко неща. Звукът от микрофона (казахме вече стерео е) има 3 опции: автоматично регулируем, ръчно и изключен. Всъщност като се замисля последното направо не е опция, а шалтер. Автоматичното е ясно, при ръчното управление може да настроите силата на звука предварително, но не и по време на снимане. На дисплея няма как да виждате звука по време на снимане, освен ако не минете в “инфо” режим, където се показват индикаторите за звук, но пък тогава не се вижда какво се снима.
След звука идва светлината. Или май бе обратното. Хм, ако бях внимавал по физика… всъщност може би е обратното, защото очите честно казано са по-напред от ушите. Значи първо виждаме заснетото, а после го чуваме. Тогава трябваше първо да спомена за видеото, а не за звука?!?!?! Понеже не съм много наясно с текстообработващата програма и не знам как да разместя редовете, предлагам сделка: аз сега казвам за видеото, а вие ще го прочетете преди това за звука ОК? Значи имаме сделка.
Камерата разполага с няколко опции за запис на видео: Full HD, HD и TV. И малко цифри: Full HD – 1920 x 1080, HD – 1280 x 720, TV – 640 x 480. Последното не е точно TV стандарт, но признавам си в момента пиша в автобус и нямам нет, за да се сетя как точно бе на компютърен език тази резолюция. Още малко цифри да добавя – в режим Full HD има опция да се снима с 25 или 24 кадъра за секунда (всъщност правилно е да се каже: квадрати за секунда, но това се оказа много строго професионален жаргон и затова се опитвам да го избягвам). Кой от двата да изберете? Няма да давам съвет, камерата дава подсказка кой кога, аз лично снимам на 25, защото си гледам видеото на телевизора у дома, а не прехвърлям на кинолента, за да го гледам в кино зала. При HD опцията за снимане е с 50 кадъра за секунда, а при TV – 25. Не видях опция за настройка на качеството на снимане, но предполагам е на максимално, съдейки по големината на файловете.
Има една приятна опция за автоматичния видео режим – изсветляването на сенките или така нареченото повишаване на динамиката. Това е същото, както и във фото режима, и тук може опционално да се избира между автоматична настройка или три отделни степени.
Независимо дали се снима в автоматичен или ръчен режим, по време на снимането може да се правят и фото снимки… ако е крайно наложително. Защо? Просто защото се задейства затворът на камерата, което означава блокиране на картината пред матрицата за период от време, което от своя страна води до… е… не води до черен кадър, а по-скоро до стоп кадър (което може и да е ефект) за около секунда, а и звука от затвора се записва (дори и външен микрофон ще го чуе ясно), което може да подсили ефекта. След като камерата направи снимката, видеозаписът продължава. Качеството на видеото не е такова, каквото може да се извади от висок клас камера, но все пак това е камера, насочена предимно за ежедневно снимане и пускайки си го на 40-инчов телевизор, не виждам някакви сериозни забележки за клипче, което съм си заснел за спомен с моето семейство.
Направих един малък експеримент (надявам се от Канон България точно сега да са отишли да си направят кафе и да не прочетат следващия пасаж).
Експериментът бе: опитах се да снимам само с адаптера за обективите от огледалната система. Идеята бе да пробвам дали мога да закача някой стар ръчно фокусен обектив на М42 резба (с нужния преходник), но експериментът бе неуспешен. Камерата снима само когато има обектив с чип в него. Това е валидно както за фото, така и за видео режима. Пак ще напомня, че нарочно не чета инструкциите за употреба, но внимателно прегледах менюто и не открих опция, която да позволява или забранява използването на не-АФ обективи.
При набора АФ оптика, която се предлага от Canon, горният пасаж си бе просто опит за мърморене от моя страна.
Приключвам с видеото, макар има какво още да се каже, но нека бъдещите потребители открият някоя и друга изненада.
Няколко думи в заключение. Компактният дизайн на камерата води и компактна батерия след себе си. Батерията определено не стига за спокоен снимачен ден, ако съм на излет или някъде на екскурзия. Задължително е да се запасите с втора батерия. От друга страна, компактният дизайн ще ви освободи от носенето на голяма фото чанта или раница. Камерата с двата й обектива се побира лесно дори и в средно голяма дамска чанта, да не говорим за джобове на яке. За собствениците на обективи от гамата на Canon ще е хубаво да си вземат камерата с адаптер, за да могат да използват и такива, освен произведените за момента.
