Както всяка година по традиция „Месец на фотографията“ ни радва с интересни гостуващи изложби на утвърдени чуждестранни автори, и ни прави съпричастни към историите в техните проекти. В „Месец на фотографията“ 2016, посетителите на събитието ще имат възможност да видят като акцент в програмата няколко такива проекта, първият от които е на италианският фотограф Фабио Бучарели.
Гостуването на автора става благодарение на сътрудничеството от страна на Италианският културен институт в България.
Фабио Бучарели е носител на наградите World Press Photo, The Robert Capa Gold Medal, Leica Oskar Barnack Award, FotoEvidence Book Awards, NPPA / Best of Photojournalism. Неговият проект „The Dream” e част от колекцията на Fotoevidence /https://www.fotoevidence.com/, платформа за документална фотография, подкрепяща автори и проекти поставящи фокус върху човешките права, несправедливостта, потисничеството, нарушаване на суверенитета или човешкото достойнство.
Известната българска фотожурналистка Светлана Бахчеванова и създадената от нея платформа Fotoevidence за четвърта поредна година са партньор на месец на фотографията, която е и куратор на изложбата в Галерия Синтезис.
“През последните пет години Фабио Бучарели документира причините и следствията от най-голямата миграция на бежанци след Втората световна война. В The Dream Бучарели разказва историите на тези, които са избягали от войните в Сирия, Либия, Афганистан и др. Неговите фотографии разкриват човечността и силата на бежанците, които се уповават на мечтата да намерят сигурност, да върнат достойнството си и отново да изградят живот пълен със смисъл.”
Откриване: 17 май (вторник) oт 18:00ч. до 20.00ч. в Галерия „SYNTHESIS“ /бул.“Васил Левски“ 55/, със среща – разговор за емигрантската вълна. Модератор на срещата ще бъде Алексей Пампоров. Ще присъстват фотожурналистът Фабио Бучарели и Питър Букарт – директор извънредни ситуации към Human Rights Watch.
Още двама автори от избраните фотографи на платформата FotoEvidence ще гостуват на Месец на фотографията.
Милош Бицански ще подреди своята експозиция „Живот на емигранти в Гърция” в Червената къща – Център за култура и дебат.
А шведският фотограф Ейк Ериксон ще гостува на събитието с колекцията фотографии „Ромите в европа”. Тя ще бъде показана в САМСИ – Софийски арсенал Музей за съвременно изкуство.
Следете новините ни за събитията в „Месец на Фотографията“ 2016.
ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА И ПРОЕКТА
THE DREAM
“През 2011 започнах да пътувам в Северна Африка и Средния изток, за да документирам причините и последиците от бунтовете и войните известни като „Арабската пролет”
По време на битката за Бенгази в Либия, видях стотици мъже от Бангладеш и страните от Африканския рог хванати в капан: бягащи от войната, но неспособни да намерят пътя към дома.
През следващите години по границите на Сирия с Турция и Ирак, хиляди оцеляващи, бягащи от сирийския ад, се струпваха в палатковите лагери на Bab al Salam и Kawergosk. В същото време претоварени лодки с бежанци пресичаха Средиземно море от Северна Африка до Лампедуза и Сицилия, в търсене на нов живот.
Дали бунтовете в Арабския свят бяха начало на демократични процеси или само кратък вик на облекчение от репресирани хора, само Историята ще покаже. Единственото сигурно засега е поразителният брой хора, които са избягали от рака на войната и сега са принудени да се скитат в състояние на неопределеност между нациите. През последните пет години, броят на бягащите от войни и глад драстично е нараснал, бележейки най-масовото преселване за последните седемдесет години.
През всичките тези години осъзнах как войната оголва човешкото същество, оставяйки го само с примитивните му емоции на страх, тъга, щастие и любов – но най-силното чувството, което срещнах беше надежда.
Една мечта се отразява в очите на всички онези, които гледат към бъдещето, тъй като миналия им живот вече е откраднат. Най-дълбоки надежди, мечтата за бягство от войната, за мирен живот, за наличие на работа и семейство, се е превърнала в реална движеща сила за това пътуване.
Опитах да видя този свят през очите на всички онези мъже и жени, които срещнах по пътя и благодарение на тях, на тяхното приемане бях способен да развия емпатията, която е в основата на този проект. Виждам съпричастността като единствен начин да се документира, честно и интимно, дългия път на тези хора към надеждата.
И така, търсейки емблематични и непреходни образи, реших да използвам ръчна камера, направена от картон. Пинхол камера – Pinolina – много проста камера, отразяваща условията на бежанците – сведени до най-основното за тяхното съществуване, борбата за оцеляване.
Сънят
Кошмарът – войната с нейните експлозии и болка – това е реалност, но сънят е приятен; той съвпада с надеждата, че нещо – поне за миг – може да се промени.
Чувство, в което всеки човек намира убежище, в спомени за това, което е било и във видение на бъдеще, което далеч не е приключило. По време на сън, умът се отклонява и се скита в един спокоен свят.
И тогава идва реалността, първоначално в мъгла, а после все по-ясна.
Реалния живот на милиони хора, бягащи от конфликти и глад, които пазят чувството за война, защото войната никога не напуска живота на някой, който я е преживял.
Безкрайно чакане, пристигането, обработката, лагерите и всички извървени километри през граници, прегради и стени на враждебни страни. И тогава за някои идва смъртта, надвила надеждата, множество хора приключили своето пътуване изчезвайки в Средиземно или Егейско море.
И въпреки дните сред кал и палатки, всички тези мъже и жени продължават и се борят. Уморени от живота в болка, те предпочитат да се върнат към съня, да се върне дори за миг тази надежда, потънала в забвение. Докато реалността се появи отново като призрак на войната, която не може да бъде забравена никога.
Открих цикличната природа на историята, която отивайки напред, винаги се връща, напомняйки ни, че ние сме просто хора.
Бежанци бягащи в неизвестна посока, както в Европа през Втората световна война, както в Испания по време на Гражданската война или като в Югославия по време на Балканската война.
Масово изселване, милиони хора в капана на живот, който не са избирали.
И след всичко, ние всички сме бежанци.” Фабио Бучарели
