Съботният 28 ноември от настоящата 2015 година макар и мрачно дъждовен не попречи да се случат две важни фотографски събития. В залата на “Руски културно информационен център” в София се проведе годишната среща на НСФА “Янка Кюркчиева”. Членовете на академията се запознаха с доклада на председателя й г-н Явор Попов и финансовият отчет за изминалата година. Гласува се и се даде мандат на управителния съвет да заяви своето членство в БФA. Отделно от официално протоколните дейности, членовете използваха времето и за тук там папарашки снимки както и за търсене на фотография с художествен елемент. Оправдаваме това “своеволно” поведение, защото все пак всички сме фотографи.
Бяха връчени и възпоменателни дипломи на ученици от техникума по полиграфия и фотография, чието участие доведе до спечелването на грамота и бронзов медал на България в Международното Биенале за Младежка фотография, Нови Сад, под егидата на FIAP. Сред тях беше и отличилят се със златен Медал от конкурса Фотоакадемика 2015 – Николай Александров, чийто работи направиха силно впечатление, не само по време на Биеналето, но и в последствие по време на Фотоваканция 2015 като дебютна изложба.
Годишната среща естествено преля в следващото събитие – „Българската фотография като изкуство и бъдещето и през 21-ви век“ организирано с подкрепата на Pentax България, НСФА “Янка Кюркчиева” и Фото кафе медия.
Идеята на това събитие бе: с помощта на водещи имена в областта на фотографията да се очертае състоянието на българската фотография, нейното място в съвременното изкуство и предизвикателствата пред развитието и днес. Темата и рамките на дискусията засягат всички сфери на фотографията, с особен акцент върху препятствията и проблемите пред финансовата и обществена реализация, както и начините за изява на всеки творец.
Защо фотографията е изкуство показа във визуална лекция Венцислав Петров. Лекцията обхващаше период на изобразителното изкуство от преди 30 000 години до малко преди появата на първата реална фотография.
След края на встъпителната лекция се разгоря почти двучасова дискусия (а можеше да продължи и доста повече) в която участие взеха изявени имена от фотографската общност, както и от средите на бизнеса. В началото на дискусията, един от авторите във Фото кафе – Иван Масларов – изказа мнение, че пазара смята фотографиите, които правим за лишени от уникалност заради масовите тиражи в които те могат да съществуват. “Ние като фотографи може да създадем уникалност когато разпечатаме дадена снимка в един екземпляр (или до 2-3) и поемем отговорността, че тя завинаги ще остане уникална по този начин”. От тук тръгна и идеята за създаване на етичен фотографски кодекс, който всеки фотограф, желаещ да създава изкуство да има волята да спазва.
Дискусията продължи с актуалният последните години въпрос: Пречи ли или помага на художествената фотография постоянното развитие на цифровата техника? Отговор на този въпрос или по-скоро заваляха доста отговори, като те клоняха към двата полюса.
В дискусията се включи Георги Папакочев с тезата, че фотографията като изкуство може да носи пари ако е направена с утвърдено име и ако е копирано от негов негатив…
Интересна теза, но трудно приложима в днешният дигитален свят където фотографите снимат с цифрови фото камери и дават своите фотографии да бъдат разпечатани в специализирани ателиета.
Едно интересно изказване на Надежда Павлова, фотограф и куратор на доста изложби: фотографите у нас не могат адекватно да представят себе си и своите творби. Фотографията е изкуство, но ние (фотографите) имаме страшно много работа да убедим публиката, управляващите, журналистите, че нашата работа си струва.
Имаше реплики от хора в бизнеса за това, че българските фотографи не показват добра съвременна рекламна фотография, на което имаше реплика, че огромна част от бизнеса предпочита да плати 5 долара за сток фотография, вместо да инвестира в рекламна фото сесия. В допълнение дойде и изказването на Валентин Киров – един от изтъкнатите рекламни фотографи и преподавател по рекламна фотография, за силното подценяване на бизнеса към рекламата и “натискането” за ниски цени и допускането за голям дъмпинг.
Един от разпалените участници в дискусията бе Зафер Галибов – дългогодишен фотограф, известен с множество изложби у бас и в чужбина, който сподели мнение как собствената ни фотографска истории бива забравено и се прави реверанс на твърде много чуждестранни автори, вместо да се акцентира на български.
Това всъщност е кратко резюме на диалога, който се разрази сред почти 120 гости на събитието и участие взеха имена като Николай Колев, Влади Балевски, Клаудио Летини и още съвременни фотографи. Дискусията относно ценностите на българското фотографско изкуство и неговата стойност ще продължи, като се надяваме това се случи скоро и в други градове на България.
