С Panasonic LX100 се запознах за пръв път на Photokina 2014. Първоначално не му обърнах сериозно внимание и вина за това имаше супер светлосилния варио обектив, с който е оборудван. Обектив с такава светлосила и компактно тяло говорят за малка матрица. ОК, поредната “сапунерка” казах си. Това се случи на първият ден от изложението. Няколко дни по-късно вече разгледал всичко и разхождайки се само за удоволствие из палатите (а и народа бе понамалял) застанах пред щанда на Panasonic и се зачетох в описанието на горе посочената фото камера. Няколко минути по-късно вече знаех как съм се излъгал в преценката. Зад супер светлосилния обекти седеше немалка по размер матрица – добре позната 16 мегапикселова микро четри-трети. Да това е същата матрица, която може да откриете в G серията безогледални фото камери със сменяема оптика с кроп фактор х2 приравнено към пълно размерна матрица.
С появата си Panasonic LX100 влезе със замах в нишата на така модерните напоследък фото камери с едноинчов размер матрица. С едно уточнение – влезе с почти два пъти по-голям размер матрица. Сам по себе си е уникален и без аналог. Всъщност Panasonic LX100 има брат близнак, но с друго име – Leica D-LUX (Typ 109). Добре известно е за тясното сътрудничество между двете фирми, а и обектива носи името Leica. Нямах възможност да взема и Leica за тест, но по спецификации двете камери са наистина 1:1, разликите са единствено в дизайна (при Panasonic LX100 е по-удобен) и… червената точка.
Започнах с дизайна. Предлагам да изгледате следващото видео, където набързо направих един оглед на камерата, а после ще продължим с това какво ни предлага Panasonic LX100.
време да си поговорим за възможности. Като за начало да си направя един конспект за това какво има фото камерата:
- 16MП микро четири/трети CMOS сензор (използваеми около 12.7MП)
- Обектив – 24-75 mm/ F1.7-2.8 (35 mm еквивалент).
- Избор между няколко пропорции на снимане 4:3, 3:2, 1:1 и 16:9
- Процесор – Venus Engine
- Електронен визьор – 2 764 000 точки
- Ръчно механично управление на затвора и диафрагмата
- Механичен селектор за експокорекция
- Дисплей 3 инчов 921 000 точки, тип LCD, фиксиран
- Възможност за поставяне на системна външна светкавица (или студийна)
- Възможност за персонализиране
- 11 кадъра за секунда серийно снимане (6,5 при фокусиране при всеки кадър).
- 4К фото режим
- 4K видео запис с 25p и 24р k/sec. , Full HD видео клип с до 50р k/sec.
- Wi-Fi с NFC за връзка със смарт устройства.
Ще се опитам да акцентирам на интересните неща, които предлага камерата. Надявам се няма да се сърдите много, ако пропусна някои неща като бял баланс, разни ефекти и други екстри, които по подразбиране вече има всяка фото камера.
Започвам с матрицата. Тя е водещата екстра. Защо? Panasonic LX100 според мен се цели в сегмента на едноинчовите фото камери. Почти всяка фирма производител има модел или дори няколко модела с матрица с размер от 1 инч. Общо взето размера на всички камери е почти идентичен, както и обективите като светлосила и възможности на вариото. Panasonic LX100 влизат в сегмента с една идея по-светъл обектив и както казах с почти два пъти по-голяма матрица. Добре, ще бъда честен и ще си призная… Panasonic LX100 не използва цялата площ на матрицата. Инженерите и конструкторите са се постарали да имат хем светъл обектив, хем голям сензор в относително компактно тяло. Добавям, че изрязаната площ е доста малко и пълният използваем кадър разполага с 12,7 мегапиксела – напълно достатъчни за снимка с голям размер.
Относно размера на кадъра – пълният използваем кадър е с пропорции 4 към 3. Освен него може да се възползвате от пропорции като: 3:2; 16:9 и 1:1. Очаквано е да разполагате и с по-малко мегапиксели при различните видове кадриране. Превключването става лесно с помощта на селектор разположен върху обектива.
Обектив
Започвам с това, че е любимият ми размер – 24-75. Намирам го за оптимален и добавям, че това все пак е мое лично мнение. Другото интересно на обектива е неговата светлосила – започва от 1.7 в широката си час и достига до 2.8 в дългофокусната. Качеството е много добро и почти не се виждат оптични дефекти. Добрата светлосила спомага и за приятно боке.
Panasonic LX100 разполага с добро макро. Буквално обектива стига до 3 сантиметра от сниманият обект. Това понякога създава неудобство от факта, че обектива започва да хвърля сянка върху сниманият обект и се налага майсторски да импровизирате в търсене на добър кадър.
Автофокусна система.
Panasonic LX100 разполага с контрастно детекторна АФ система. Може да избирате между единичен или следящ фокус, а може да оставите тази опция да върши камерата вместо вас. Добре познато нали? Не се изчерпвам с това. Следват възможностите които предлага камерата за точно и лесно фокусиране.
- Откриване на лица и по-конкретно фокус по око (както знаем най-добре е когато се снимат портрети фокуса да е на окото). Камерата търси лица в кадър и фокусира по тях. Ако са повече, фокусира по най-близкото.
- Следяща зона – опция, с която фиксирате даден обект (предмет или лице) в кадър и после камерата следи и държи фокуса независимо как и къде по кадъра се движи фиксираният обект (стига да остане в кадъра). Особено подходящо за снимане на домашни любимци… и деца разбира се.
- Следват 49-те АФ зони с които разполага камерата, но в случая тя не ви дава достъп до тях, а сама определя къде да бъде фокус. В много от случаите уцелва, но се случва и да не е там където вие искате.
- Стигам до най-интересната част като възможности на АФ системата. Не съм виждал до сега в някоя от познатите марки с които съм работил. Носи името “мулти избираемо”. Тук може да избирате от 49-те АФ зони по няколко начина: група от хоризонтални 7 зони, като може да придвижвате цялата група нагоре-надолу. Група от 7 вертикални зони с опция както при хоризонталните. Признавам си трудно бих намерил приложение на това странно групиране. Щом я има значи някой я използва… мисля си. Освен това може да направите собствена група от точки. Става лесно – избират се с местенето на курсор и фиксирането им. Може да си изберете до 3 собствени АФ групи. Нещо както при високият клас професионални DSLR системи. Неудобството е, че не може да местите групираните точки по цялата зона за фокусиране.
- Единична АФ точка – режима на който най-често снимам. Името и говори само за себе си. Разполагам с една точка която мога да местя спокойно из цялата АФ зона за фокусиране. Допълнителни възможности? Да. Мога да променям размера на точката до 14 пъти в зависимост колко точно искам да фокусирам. Препоръчвам да определяте сами за себе си какъв да е размера. Според различните ситуации е необходима различен по размер АФ точка (особено за макро където е нужно точката да е с минимални размери).
- Накрая една пак единична АФ точка, но с опцията да увеличава (мисля 5 пъти) мястото върху което фокусирате и така да прецените реални дали има фокус или камерата се е излъгала. Използвам тази опция за случаите в които снимам далечни обекти и не мога да преценя на дисплея дали нещата са ОК или за макро фотография където ми трябва абсолютно точно превю къде е фокуса.
Скорост на фокуса.
Ще кажа много бърз фокус за камера от такъв тип. Благодарение на светлият си обектив лови фокус на максимално “набито” варио почти безпогрешно и то в лошата светлинна среда като стая с добре познатите жълти крушки. Признавам впечатлен съм. Нямах време да тествам как се държи в репортерски условия… нали все търся начин да имам винаги на разположение камера готова за качествено репортерско снимане…
Ръчен фокус?
За къде без него, Panasonic LX100 разполага и с удобна гривна разположена на обектива. Когато превключите на ръчен фокус камерата се опитва всячески да ви подпомогне. Увеличава до 6 пъти поле от кадъра, което може да местите там, където ви е сюжетно важно да имате фокус и в добавка се активира функцията “Peaking“ указваща ви за точността на фокуса. Като фотограф свикнал да работи с ръчен фокус ще кажа, че удобството и прецизността са на ниво.
Определено вина за добрият фокус има и визьора. Пристрастявам се към електронните визьори, а този тук е доста качествен. Може да го програмирате така, че да виждате всякакви информация. Обичате да снимате на ръчен М режим? Във визьора или на дисплея може да видите в реално време дали експозицията ви е точна. За хората с не толкова перфектно зрение има предвидена опция за корекция на диоптрите. Не е в голяма граница, но я има.
Затвор.
Механичен с диапазон на работа от 60 секунди до 1/4 000 sec. Електронен с диапазон на работа между 1 секунда и 1/16 000 sec. Могат да работят поотделно и заедно в комбинация като камерата преценява кой кога да активира. Механичният затвор е тих, но ако търсите абсолютна тишина, то електронният би ви я осигурил (само трябва да поровите из менюто).
Снимка в серия.
За любителите на серийно снимане, търсещи точният момент от дадено събитие, има опцията да снимат с около 11 кадъра за секунда. Буфера на Panasonic LX100 събира 20 снимки в RAW, тоест ще снимате по-малко от 2 секунди. Може да снимате и в Jpeg, тогава може да направите много повече. Тук и опциите са повече: 40 кадъра в секунда (само ако сте активирали електронният затвор) буфера се запълва с 60 кадъра и серията драстично спада. Задължително използвайте бърза карта. 11 кадъра за секунда – буфера започва да се задъхва при серия от над 100 снимки, скоростта на серията пада наполовина, но продължава да снима. Пак подчертавам с хубава бърза карта. Лошата новина е, че по време на серията няма опция за фокусиране, тоест може да снимате обекти който се фокусирали предварително и да се надявате да не мърда напред-назад във фокусната равнина. Например подходящо е за снимка от типа как се налива бира в чаша.
За да имате фокус трябва да минете на по-ниска серия от около 7 кадъра в секунда. Ако все пак не ви стига, то може да се възползвате от една интересна опция…
4к фото.
Какво е 4К фото? За първи път се срещам с тази опция. В минали ревюта съм препоръчвал нещо подобно: снима се видео Full HD – 50р кадъра в секунда и после се вади точният кадър който ви трябва с помощта на програма. Изходният кадър е 16:9 формат и е с резолюция от около 2 мегапиксела.
Panasonic са намерили умен начин да подобрят тази моя препоръка (колко съм скромен а). Panasonic LX100 има възможност да снима 4К видео с 25р кадъра за секунда. В режим 4К фото също се снима видео, но в избраният от фотографа формат (по-горе ги изброих) след това може да си избере снимката с точният момент и да я запази като самостоятелна. Може би е малко трудно за обяснение, но след няколко опита се свиква. Всъщност във видеото по-горе показах кратко демо как се процедира. Недостатък е, че трябва да го правите в камерата. Ако имате инсъалиран професионален софтуер на персоналният си компютър, то може и на компютъра, но повечето любители предполагам нямат толкова добри конфигурации които да възпроизведат 4К. Ако снимате в размер на кадъра 4:3 то полученият файл ще е около 8 мегапиксела. Недостатък – снимката е в Jpeg. Знаете не съм фен на този формат, но пък жертвата си струва понякога. Ето и серията снимки които си избрах като моменти от бироналиването:
Видео в 4К не съм пробвал, признавам. Нямам нужните телевизор или монитор с такава резолюция, за да преценя в реално какво ми дава тази опция. Принципно е добра идея за случаите, в които искате да кропнете част от заснетото видео или допълнително да го стабилизирате и конвертирате после във Full HD, без да загубите качество. Нещо важно! Използвайте последно поколение SD карти памет с висока скорост – U3 тип. Така ще си гарантирате запис без „дроп“ паузи.
ISO
Определянето колко е “шумна” една фотокамера е чисто субективно. Не веднъж съм казва, че е добре снимката да се види разпечатана на добър мастиленоструен принтер и тогава да се преценява дали високото ISO е шумно, или е ок. Panasonic LX100 няма забележки в интервала до 800 ISO, даже по подразбиране го държа на автоматично ISO в диапазон 200-800. При 1600 започва да се усеща по-осезаемо шума, но пък ми харесва факта, че е по-скоро монохроматичен и седи приятно на разпечатка. За моят критерий 3200 ISO са напълно използваеми, от там насетне вече трябва да включа на режим компромис. Стабилизираният светлосилен обектив и електронният затвор обаче ми позволяват да отдалеча във времето този компромис, защото успявам да снимам на моменти и при 1/8 sec от ръка.
Връзка по Wi Fi
Коя съвременна фотокамера от такъв клас няма Wi Fi връзка. Тук ми е особено ценна защото не разполагам с подвижен дисплей (правя намусена физиономия). За притежателите на смарт телефони с андроид връзката с Panasonic LX100 е лесна заради NFC модула. Правя още по намусена физиономия, защото съм с iPhone и ми се налага да се свързвам ръчно.
За да управлявам дистанционно камерата е нужно да изтегля приложение от съответният „апстор“ (имам вече колекция от 6 приложения на различни фирми). За щастие освен iPhone-то си имам и Samsung с NFC под ръка и набързо успявам да си спретна дистанционна връзка. Приложението има доста възможности за управление като единственото, което не може да променя скорост и диафрагма. Екстрата, която ми допада най-много е, където докосна дисплея на активния прозорец на телефона и там заминава фокуса и се задейства с това и спусъка. Специализирах се да снимам макро – в една ръка държа смартфон в друга Panasonic LX100…
Мога още много да говоря, но нека все пак оставя и за потребителите да открият.
Panasonic LX100 е почти джобна, но затова пък задължително ежедневна фото камера. Дава качествено изображение благодарение на голямата си матрица и светлосилният обектив. Възползвайте се от максималната диафрагма, когато снимате портрети, за да получите красиво „боке“ или другата тайна на красивото боке при Panasonic LX100 е страхотното макро. На моменти се увлякох точно в макро режима. Да не забравя и добрият HDR режим, който прави добра компилация от 3 заснети снимки. Дискретно можете да снимате, без да ви хванат в някоя нашенска църква да речем, където странно защо снимането е превърнато в комерсиална опция. Освен чисто семейна камера, то би бил полезен и като таен “бекъп” на професионални фотографи, на които им е омръзнало да излизат с тежката артилерия на разходка. Има си някои неща за които си струва да се помърмори като например фиксиран дисплей и липса на вградена светкавица, но струва ми се това са бели кахъри.
До снимане.
