Все повече се доближавам към “голям шлем” в безогледалните фото камери. Какво имам предвид? Имал съм удоволствието да изпробвам почти всички марки безогледалки с изключение на 2. От днес остана само една марка до която не мога да стигна за сериозен тест. Надявам се скоро да затворя големият шлем.
В ръцете си държа Fujifilm X-T1 – беозгледалният флагман на японската компания Fujifilm. Отдавна не ми се е случвало първата ми сериозна среща с нова марка да е директно с флагманският модел. Признавам бях изключително резервиран, когато излезе първата сериозна безогледална фото камера на Fujifilm – Fujifilm X100. Не ми допадна ретро дизайна, може би, защото бях твърде привикнал към дизайна на моята Leica M9. Доста поспорих с колеги относно дизайна, докато те пък от своя страна се кефеха максимално и снимаха. След това се появи камерата, която искрено исках да тествам и която за съжаление имах само 20 минути на разположение да разгледам – Fujifilm X-Pro 1. Нещо се отнесох в друга посока. Мисля, че ще имам реална възможност да се запозная с последно споменатата камера много скоро, но днес на дневен ред както казах е флагманът Fujifilm X-T1.
Седнал съм в дигитална лаборатория Фото кафе. Камерата е пред мен на бялото бюро, а до нея се мъдри задължителната чаша с кафе (с мляко). На екрана на компютъра се мъдри таймлайна на Adobe Lightroom със снимките от фотопленера, който си организирахме преди няколко дни. Пия кафе и чакам да ме връхлети вдъхновението и да започна. Имам късмет, че вън се лее гъст пролетен потоп и не се изкушавам да ходя да снимам, макар Fujifilm X-T1 да го дават защитен към доста лошо време, то някак си мен не се чувствам комфортно защитен.
Е, май ще започна от външния вид, така и така стана дума, а и народа го е казал: по корпуса посрещат, по качеството на снимките изпращат.
Дизайн
Fujifilm като фирма с традиции в производството на фото техника са избухнали с един доста рискован дизайн. Добър риск бих казал. Не, не е формата. По отношение на формата имаме чисто класически черти, познати ни от DSLR фото камерите – тоест разпознаваем силует. Нещото което ме грабна веднага е чисто механичният контрол който може да използва фотографа за да управлява настройките на своята камера. Все едно хващам фото камера на 50 години, когато електрониката бе единствено в сензора за измерване на светлина.
Може би този дизайн би бил малко стресиращ за фотограф от съвременната дигитална ера, където контролите са под формата на безкрайни скролери, а данните за това какво се променя се вижда единствено на информационния дисплей. При Fujifilm X-T1 мога веднага да разбера на какви настройки снимам (освен ако не съм избрал автоматичния режим на работа) само с един поглед, независимо дали камерата е включена, или не.
Камерата предлага на своя потребител скролер с ISO стойности, скролер с експозиционните скорости и скролер за корекция на експозицията +/ – 3 стъпки. На високия клас обективи има ринг за диафрагма с нанесени стойности (на по-ниския клас няма стойности, макар да съществува ринга за диафрагмата). Накратко един поглед и си знаете основните настройки. Май вече го казах?!?!
Честно казано дори за мен бе една идея технически шок при първото хващане на фото камерата. До такава степен съм свикнал с модерната визия. Едновременно с това ми стана много приятно защото се наложи да изляза от релсите, в които съм свикнал да вървя при пробването на някоя фото камера.
Снимачни режими.
Скачам на тях, защото така или иначе стана дума, към дизайна ще се върна по-късно. Тук липсва стандартната PSAM визия – P програма; S приоритет на скорост; A – приоритет на диафрагма и М – ръчен режим. Както вече споменах имаме скролер като от класическа стара фото камера, на който има нанесени стойности на скорости от 1 секунда до 1/4000 + А режим + В + Т. На обективите както казах има ринг за диафрагма и селектор, който указва дали диафрагмата е в автоматичен, или в ръчен режим.
Как се работи? Изключително лесно, само ви трябва една доза логика. Когато на скролера със скорости и на диафрагмите сте задали да е буквата “А” то тогава снимате в напълно автоматичен режим – Р, дори така ще се изпише на дисплея като информация. Режимът е напълно идентичен с Р режима на всяка друга марка фото камери и може да променяте ръчно съотношението скорост диафрагма с помощта на двата мини скролера намиращи се в предната и задната част на топ панела.
Искате приоритет на диафрагма? Превключете селектора на обектива от А към символа диафрагма и вече сте в режим А. Приоритет на скорост? Върнете диафрагмата на А и от скролера със скоростите изберете тази, която искате. За ръчен режим М – логично, вече сте се досетили…
Да се върна към скролера отговарящ за скоростите. Както вече споменах на него има нанесени стойности на скорости от 1 секунда до 1/4000. По спецификации Fujifilm X-T1 има избираеми скорости в диапазона от 30 секунди до 1/32 000 sec. през 1/3 стъпка. Как се получава след като на скролера са изписани доста по-ограничени числа?!?!?! Тук на помощ идва мини скролера намиращ се в задната част на топ панела – избирате на коя скорост ще снимате, а с помощта на скролера може да превъртите +/ – 2/3 стъпки нагоре надолу от избраната скорост. Ако искате скорости под 1 секунда то изберете буквата “Т” и може да свалите до 30 секунди. За високите скорости е нужно да отидете на 1/4000 и от там катерите смело нагоре. Накратко изключително лесно.
Извинявам, се, че бях толкова многословен за тема, която обикновено подминавам, но пък управлението и идеята наистина ме грабна, затова и си направих дори 2-ро кафе докато я споделя.
Дизайн 2-ра част.
Връщам се към дизайна. Корпуса на Fujifilm X-T1 е от магнезиева сплав устойчив към капризите на времето били те лек дъжд или пък прашна буря. Удобен е за държане дори и за хора с големи ръце. Има много добро гумено покритие там където се захваща камерата което трудно ще се изплъзне от пръстите ви. Като говоря за пръсти, палеца, показалеца и средният лягат точно на двата минискролера и спусъка – хващаш в ръка и пръстите са ви там… поне моите. Безогледалките по принцип са доста по-компактни от DSLR камера, но за тези, които искат по-голям размер за хващане, а и за феновете на портретната фотография има предвидена опцията за добавяне на вертикален спусък с гнездо за допълнителна батерия.
Няма вградена светкавица. Това си е малко болестно състояние на всеки един флагмански модел май. В комплекта идва малка светкавица, която компенсира вградената. Поставя в гнездото за светкавици и се зарежда от самата фото камера. Хубавото е, че е доста висока и шанса да се получи ефект “червени очи” е минимален. Освен гнездо за светкавица, има и задължителният PC конектор, към който може с помощта на кабел да палите студийни светкавици. За преди 21 век, може би нямаше да ме учуди, но днес при положение, че всеки сериозно снимащ в студио използва радиосинхронизатори… както и да е това е задължителен атрибут за всяка топ клас фото камера и Fujifilm X-T1 не прави изключение.
Разглеждайки камерата откривам механични селектори, отговарящи за режима на експонометъра, селектор за серийното снимане, фото клина и още няколко функции и селектор за режима работата на фокуса.
Доста се отнесох с дизайна на камерата, може би все пак е време да погледна и какво крие в себе си като възможности.
Накратко:
- 16 мегапикселов X-Trans CMOS II сензор.
- EXR II процесор.
- Защита срещу водни пръски и прах.
- ISO диапазон от 200 до 6400, разширяем между 100 до 51200
- Електронен визьор OLED с резолюция 2.36 милиона пиксела.
- Визьор с две изображения при снимане в режим ръчен фокус.
- 6 функционални бутона с възможност за препрограмиране.
- Дисплей LCD – 3.0 инчов, 1.04 мега пиксела, накланящ се.
- 8 кадъра в секунда серийно снимане.
- Вградена Wi Fi връзка.
- Full HD видео клип (60p, 36Mbps), вграден стерео микрофон.
Матрицата
16 мегапикселов X-Trans CMOS II сензор – APS-C размер. Тук липсва стандартната “Баер” решетка, а цветните филтри са подредени така, че да изключат нуждата от АА филтър и същевременно да имитират до колкото е възможно “разхвърляната” структура на сребърните кристали във фото лентата. Технологията е уникална и само Fujifilm я имат за момента. Дава наситени цветове и рязкост на изображението. В комбинация с новият EXR II процесор освен ниски нива на шум при високо ISO, отговарят и за бързината на хибридната АФ система. За фокуса малко по-късно, сега ми се ще да погледна през визьора.
Визьор
Споменах вече – OLED с резолюция 2.36 милиона пиксела, голям с много информация в него (ако пожелаете) стандартно може да избирате целият визьор да ви показва кадъра (подобно на дисплея), или да е както в DSLR фото камера – по-малък, а информацията да е в черните полета, които се появяват. Честно казано дори самия аз се чудя коя от двете възможности ми е по-удобна. Може би когато е малко по-намален защото не се налага да притискам силно окото си към окуляра за да видя целия кадъра, а и така не ме разсейват информационните надписи. Изпробвайте двата режима и преценете за себе си.
Когато снимате в режим ръчен фокус може да се възползвате от друга уникална опция на визьора – два екрана (малък и голям) един до друг. На малкия екран се появява увеличено 5 кратна част от кадъра (според избраната АФ зона) с активиран “пийкинг”, а на големия екран се вижда целия кадър, който искаме да снимаме. Това е една страхотна опция. Защо? Когато снимам с друга безогледална камера при ръчен фокус се увеличава част от целия кадър и дефакто не виждам какво ще снимам освен ако не пусна спусъка и не изчакам да се върнат 100% от кадъра във визьора. Тук при Fujifilm X-T1 с двата екрана във визьора спокойно мога да фокусирам прецизно на ръка без да гадая докато фокусирам дали не съм мръднал с малко кадрирането си. В добавка виждам метричната скала (каквато няма на обектива) и разстоянието до обекта в реално време, без да отлепям око от визьора. Има корекция за диоптри и е добре да пробвате много прецизно да го настроите според окото си. Казвам го защото системата е капризна (някак изисква повече настройка) и за момент бях останал с впечатление, че или аз вече съм остарял достатъчно или изображението във визьора не ми е достатъчно рязко. С 1-2 минути проби и почивки на очите си го настроих максимално рязко.
За дисплея, ще съм по-кратък. Подвижен с възможност да се накланя нагоре или надолу за по-добро кадриране. Може да изберете няколко различни изгледа и за съжаление не е оборудван с една полезна екстра – управление чрез докосване. Смяната между дисплей-визьор може да е автоматична (със сензор) или ръчна с бутон.
Фокус
Фокусната система на Fujifilm X-T1 е хибридна. За бърз фокус при динамични сцени се разчита на фазов фокус от пиксели в матрицата, а при сцени с лоша – ниска осветеност, на ход идва контрастно детекторната система.
Фотографа има на разположение 49 АФ точки, покриващи около 80% от кадъра. Избора за фотографа е из между една избираема от всички точки или да оставите камерата сама да избира на коя от точките да е фокусът. Когато сами избирате АФ точката (по-доброто решение разбира се) то може да променяте нейната големина в зависимост какво снимате. Вариантите за размери са 5 на брой и ви съветвам да се научите да ги използвате. Например при следящ фокус предпочитам да използвам по-голяма (средният размер) АФ точка за да съм сигурен, че обекта който следя няма лесно да избяга, а и установих че при много малка АФ точка фокуса започва леко да се “нерви” и да търси непрекъснато. При снимки с дребни детайли – по-малка точка, за да прецизирам мястото, където искам да е фокусът. С две думи: голямо въртене на скролера пада.
За качеството на фокуса почти нямам забележки. Следящият се справя добре. Не съм тествал върху домашен любимец, или натъпкано с шоколад дете, но за нормално движещи се хора, не ги изпуска от поглед. С единичния фокус може да възникне проблем, ако сте избрали най-големият размер АФ точка и снимате близки един до друг обекти на различна дистанция, затова предпочитам да работя с по-малки АФ точки. За ръчният фокус вече стана въпрос малко по-горе когато разглеждах визьора. Може да настроим камерата да има активен едновременно АФ и ръчен фокус (достатъчно да завъртим гривната за фокусиране) или може да минем изцяло на ръчен с помощта на селектора в предната и част. Използвайте “двойният” визьор за по-добро кадриране и фокусиране както и “пийкинг” функцията която оцветява местата на фокус в избран цвят (бяло, червено, синьо). Не ми харесва, че китака с който снимах е с “безкрайна” гривна за фокусиране. Още не съм запознат напълно с всички обективи на Fujifilm, но се надявам високият клас да са с по-добра гривна за фокусиране създаваща реално усещане.
Принципно тези дни (сега е юни 2015) се очаква да излезе нов фърмуеър, който значително да подобри скоростта на фокусирането. Надявам се да успея да го сложа и тествам преди да се наложи да се разделя с Fujifilm X-T1.
Малко пауза за след обедно кафе и за разбор. Така… дизайн, визьор, матрица, фокус, снимачни режими… хъм почти не остана… а, да има още.
Серийно снимане
От Fujifilm, когато пуснаха Fujifilm X-T1 подчертаха, че това е първата камера, която може да работи със SD карти памети UHS-II тип. Ние във Фото кафе разполагаме с актуалните най-бързи карти на пазара – SanDisk Extreme PRO® SDHC™/SDXC™ UHS-II Memory Card (предоставена ни специално от Фомус – представител на SanDisk за България). Ето какви са възможностите на камерата при серийно снимане:
При снимане в режим RAW – буфера се пълни с 21 кадъра и след това камерата започва да снима с около 2 кадъра за секунда, докато евентуално ви свърши картата.
При снимане в режим голям качествен Jpeg – буфера се пълни с 33 кадъра и след това камерата започва да снима с около 4 – 4.5 кадъра за секунда, докато евентуално ви свърши картата.
Направих опит и с карта с по-ниска скорост. SanDisk Ultra. Тази карта е в пъти по-бавна и разбира се много евтина с по-горе описаната. Доста потребите ли я избират именно заради качеството на ниска цена, но какви са резултатите:
При снимане в режим RAW – буфера се пълни с 20 кадъра и след това камерата спира и чака да се преточи информацията към картата. След като се преточи и освободи място прави нов кадър и горе долу честотата е 0.5 кадъра за секунда.
Заслужава си да се инвестира в нова бърза карта вместо да се осланяте на по-старите си карти (ако имате такива) в един момент времето може да се окаже ценно и да съжалите, че не сте се възползвали максимално от възможностите на камерата.
Затвор
Диапазона за работа на затвора е от 30 секунди до 1/32 000 от секундата. Има едно но. Тук визирам работата едновременно на електронният и механичният затвор.
Да, Fujifilm X-T1 разполага с два типа затвор, от които може да избирате кога кой да използвате и дори и двата едновременно както правя аз. Когато сте избрали опцията да работят и двата едновременно то механичният затвор работи в диапазона 30 секунди до 1/4000, а електронният започва да работи при скорости над 1/4000 от секундата. Защо не използвам само електронен? Да, той е тих, направо не се чува. Никой няма да разбере, че снимате. Особено подходящ е за снимки, когато не искате да ви “хванат“ – нашенска църква да речем. Електронният затвор си има кусури при снимки на бързо движещи се обекти. Получава се така нареченият “шатър роулинг ефект” при който бързо движещи се предмети се изкривяват неестествено. Ако сте на спортно състезание или снимате динамични сцени, то въздържайте се от употреба на електронен затвор. Механичният от своя страна няма проблеми освен че не достига до 1/8000 сек. както при повечето топ клас фото камери. Не е много шумен и е със сравнително малък лаг (закъснение при снимане) харесва ми чувам “щракането” като снимам, а и се добавя добре към цялостното ретро усещане на дизайна.
Защо е нужен електронен затвор с толкова високи скорости? Моят размисъл е: разширен динамичен обхват.
Динамичен обхват.
Това е функция която не е нова за Fujifilm фото камерите. Позната ми е от преди доста години. Общо взето това е лек софтуерен HDR, който дава по-голяма фотографска широта на снимките ви, без да се налагат обработки в растерни програми. Избора който може да направите: да сте на 100% стандартен обхват или 200% или 400% разширен динамичен обхват. Може да сложите и на автоматично избиране и тогава камерата сама преценява според контраста в кадъра кой динамичен обхват да избере.
Добре е да знаете: повишеният динамичен обхват работи на по-високо ISO – 200% на 400 ISO и 400% на 800 ISO. За целта трябва да превключите ISO селектора на позиция А. Другото важно нещо, тази опция показва видимите резултати само при JPEG файл. Отваряйки RAW файл, сниман на 400% в обработваща програма може разочаровано да установите, че изглежда еднакво както този при 100%. В нета има съвет, от който се възползвах и бих казал има ефект – изберете Adobe LR или Photoshop и в настройките за RAW дръпнете плъзгача на Highlights на минус 70, а плъзгача на Clarity на плюс 20-25. Особено при пейзаж с хубави облаци и слънце веднага ще забележите ефекта. Аз по принцип реших, че с Fujifilm X-T1 има смисъл да снимам на RAW+Jpeg и да избирам дали да обработя или да се измързеливя и да избера Jpega-a.
Винаги има едно НО. Сядайки на компютър и отваряйки LR, прилагайки някои техники, научени в нета, установих за себе си – снимката, направена в RAW на режим динамичен обхват 400% след минимална обработка ми изглежда по-добре от създаденият от Fujifilm X-T1 Jpeg файл. Усещам повече динамика и малко по-добър контраст при снимки с динамично синьо небе и купести облаци + ярко слънце. Възможно е да е субективно, но все пак изпробвайте и сравнявайте двата кадъра (RAW и Jpeg) при различни ситуации единият може да надделее като краен резултат.
Има леки разлики в геометрията, защото камерата прилага корекция за конкретният обектив, а Adobe LR нямат все още корекции за Fujifilm X-T1 (има само за Fujifilm X-100 серията)
Тук изниква един въпрос: разширеният динамичен обхват използва по-високо ISO, това проблем ли е? Честно казано не бих казал, че е проблем, съвременните APS-C матрици нямат почти никаква видима разлика в диапазона 200-800 ISO, затова и аз по подразбиране държа своите камери на автоматично ISO в горния диапазон. Хайде да кажа тогава няколко думи и за:
ISO чувствителност
Стандартно Fujifilm X-T1 работи с диапазон на ISO между 200 и 6400. Правилно са се ориентирали от фирмата, но все пак за любителите на снимане на тъмно без статив има опция за разширяване на диапазона до ISO 51 600 или до намаляване до 100 ISO (това последното е малко излишно с оглед на 1/32 000 която има затвора, но може би за студийно снимане). Важна подробност! Разширяемото ISO е постижимо само при снимане в Jpeg, за снимащите в RAW – 200 до 6400. И още нещо важно което не открих в ръководството (не че съм го чел подробно) разширяемите ISO стойности работят САМО при включен механичен затвор. Ако сте на електронен или в комбинация електронен + механичен то те няма да са активни, колкото и да се опитвате да ги изберете.
Никак не е случайно избора на ISO диапазон с бърз достъп. От направените тестове, разпечатани на хартия и прегледани установих, че Fujifilm X-T1 има много добро използваемо 3200ISO и без проблемно може да разпечатате снимка А3+ дори и правена на 6400 ISO. Шума който се появява при високи стойности е изключително монохроматичен, някъде при 25 600 ISO започва да се забелязва някакво минимално оцветяване. Има няколко варианта за корекция на шума, но честно казано не виждам смисъл да се възползвате от тези варианти, ако снимате в интервала 200 – 6400 ISO, поне за мен не виждам смисъл.
Симулация на фото филми.
Хитро са се сетили от Fujifilm да обвържат различни готови настройки да ги кръстят на различен тип филми. По принцип всички марки предлагат готови настройки за по-мека тоналност, по наситена, черно бяло и други подобни, но само Fujifilm са ги обвързали с имена на техни известни фото филми: Astia, Provia, Velvia и т.н. Това допълва носталгичният ретро ефект и е вид емоционален гъдел. Симулациите са видими при снимане в JPEG. При снимане в RAW, ако използвате Adobe LR или Photoshop и в настройките за RAW отидете на Camera Calibration и от там може да изберете всяка една от филмовите симулации., като прецените в реално време коя най-много ви допада за конкретната снимка.
Меню
Когато взех Fujifilm X-T1 то бе буквално с най-първият си фърмуеър. Личеше си и по менюто, което бе хъм… някак непълно. Веднага го ъпдейтнах до версия 3.11 и се появиха доста нови неща – тост хареса ми много повече. Могат да се направят доста настройки включително и на функционални бутони. Препоръчвам внимателно да се запознаете с ръководството за употреба, защото в един момент може да се изненадате от включването на някоя опция, която да ви спре някоя функционалност на камерата. Например: избирате от менюто безшумен режим и освен всички чуруликания и бипкания, спира да работи и светкавицата била тя системна или радиосинхронизирана или… вече споменах за електронния затвор и разширеният ISO диапазон.
Wi Fi
За къде без тази задължителна екстра. Многократно съм подчертавал полезността и било за дистанционно управление (в съчетание с напълно безшумният електронен затвор) или за споделяне към смартфон, таблет и от там в социалните мрежи. Необходимо е да инсталирате безплатна програма на своето смарт устройство, независимо iOS или Android, да ги свържете и да действате. Програмата е опростена и лесно се работи с нея, освен това дава опция за създаване на “геотаг” данни за снимките които правите.
Някои функции за забавление.
Панорамна фотография – изкарана е на селектора под селектора за ISO. Обичам тази функция. Все пак любимите ми снимки са от местата по които пътешествам. С едно натискане на спусъка и движение на камерата се сглобяват прилични панорамни изображение. Не казвам перфектни. Понякога местата на сглобките си личат или пък, ако е имало движещ се обект, то той може да бъде “разпарчетосан”. Направих доста пейзажни снимки и когато свикнеш със скоростта на въртене около собствената си ос и се съобразяваш с хоризонта, който предвидливо камерата ти показва, качеството рязко скача.
Ефекти
Има набор от софтуерни ефекти, които да спестят на любителя фотограф обработката в специализирана програма. Няма да ги изброявам, за да не губя време, ще спомена, че аз най-често използвах ефекта “миниатюра” който имитира снимането с тилт-шифт обектив и сниманите обекти изглеждат като сглобени от конструктор.
Двойна експозиция.
Споменавам я, защото и е отделено специално място, до панорамната фотография и ефектните филтри, но честно казано не съм я използвал… не намерих къде.
Батерия.
Батерията не е от най-издръжливите. На мен ми стигаше за по 150 кадъра и предаваше фронта. Такъв брой кадри са малко. Задължително е ако сте сериозно снимащ фотограф да имате 2-ра батерия.
Ха, навън се стъмни, време е да ставам. Може да се говори още доста за камерата, но дори и аз нямам да имам търпение да прочета всичко накрая. Fujifilm X-T1 е много приятна за работа фото камера. Ще донесе особен гъдел за по-старото поколение фотографи, снимали доста години с механични фото камери и на лента. По-младите фотографи ще задоволи страстта им към търсене на максимално резки и качествени изображения, отделно заема малко място в чантата. Fujifilm могат да се похвалят с доста обективи някои от тях с интересни иновации и се надявам в скоро време да дойдат пак на гости във Фото кафе. А до тогава ето и малко снимки от няколко дневното ни пътешествие.
Както винаги добра и изчерпателна статия.
Честно казано… можеше още толкова да се напише