В предишната статия изяснихме с малко скучна математика що е нормален обектив за различните размери фото ленти или матрици. Не сте я чели?? Хм, добре. Усещам някаква нужда от чаша кафе за компания докато пиша, затова ще скокна да си направя едно. Общо взето за кафе време ще имате възможност да се запознаете с математиката, за да може да продължим спокойно нататък.
Тези които вече са чели, ами там… кафе, чай кой каквото предпочита и след 10 минути среща пак тук.
В продължение на няколко срещи ще си поговорим за обективи и имат ли те почва на фотокамерите ви.
След като сте си закупили (предполагам) вече нормален обектив за своята камера със сменяеми обективи, идва въпроса с какво да разширим още нейните възможности.
Всъщност защо трябваше да знаем кой е нормалният обектив за камерата, с която разполагаме? Лесен отговор. Всички обективи с повече милиметри от тези на нормалния обектив са дълго фокусни, респективно тези с по-малко милиметри са широкоъгълни. Например, ако нормалният обектив за нашата камера е 35 mm, то значи разполагаме с камера с APS-C размер на матрицата (най-разпространените в момента) и всички обективи над 35 mm като 50, 85, 105, 200, 300 и така нататък са дълго фокусни и те приближават сниманият обект към нас. Колкото по-дълги толкова повече приближават. Логично, ако милиметрите на обектива са под 35, то обективът е широкоъгълен – 28, 24, 20, 18, 16, 14 и така нататък. Тези обективи “разширяват” обзора на камерата и създават илюзията, че обектите се отдалечават от нас.
Е добре мисля, че става ясно за какво са ни допълнителните обективи. Направихме основно разделение – широкоъгълни и дългофокусни. Не споменавам нормалният, защото той е “сам воинът е воин”. Разделението, което направих е по оптични характеристики. Освен него има и още едно разделение – конструкция.
Като конструкция (тук не визирам материалите и това колко лещи има в обектива) обективите се разделят на такива с непроменливо фокусно разстояние наричани – „твърди” или още праймове (prime), не че има меки обективи… и такива с променливо фокусно разстояние – варио или зуум (Zoom) обективи. С какво се различават двата типа?
Варио обективите имат в себе си няколко “твърди” обектива. Колко няколко зависи от конструкцията на обектива. Например един класически варио обектив 24-70mm съдържа в себе си класическите “твърди” обективи: 24, 28, 35, 50 и 70 mm. (последният не е хич класически, но нямаше как да не спомена разстоянието). Прехода между различните mm е плавен, а не с фиксирани стъпки и за фотографа е лесно и бързо посредством завъртане на една гривна да кадрира точно кадъра, който иска. Казвам завъртане, защото вече не се произвеждат варио обективи тип помпа където управлението бе посредством издърпване напред или назад на гривната за управление.
Ако разполага с описаният по-горе набор от твърди обективи, то представете си колко време би му отнело да откачи и да закачи този обектив, който му е нужен, да не говорим и за огромната чанта, която трябва да носи. Просто казано варио обективите осигуряват комфорт и лекота при кадриране. Любими са на репортажните фотографи които не искат да изпускат момента и бързо им трябва широк поглед или приближаване към обекта.
Да, има и още едно разделение, което обхваща едновременно и двата типа обектива (твърди и варио) – начина на фокусиране. Логично те са два: ръчно фокусиране и автоматично фокусиране (АФ). В годините в които се намираме обективите с ръчен фокус са все по-малко и бих казал се ползват от ограничен кръг фотографи. Всъщност веднага мога да се само опровергая и да кажа, че: доста прохождащи фотографи с ограничен бюджет използват стари ръчно фокусни обективи къде с преходник къде с оригинален байонет към тялото, което използват. Сред старите обективи има класики с уникално високо качество и прекрасен рисунък и с малко повече късмет те могат да станат ваши за относително малко пари. Трябва да се знае – работата с ръчно фокусен обектив е доста по-бавна отколкото с автофокусен. Мисля е ясно защо. Въпреки това както споменах по-горе все още определени фирми (Zeiss, Leica, Voigtländer) произвеждат нови модели обективи с ръчен фокус.
Като се замисля, май трябва да вметна (за пореден път) още нещо. В момента се прокрадва тенденция за АФ обективи с качествен ръчен фокус. Например “Limited” серията на Pentax или пък новите pro Zoom на Olympus. При Oly гениалното е как с едно преместване на гривната за фокусиране получаваме 100% ръчнофокусен обектив който механично а не с електроника управлява оптичните елементи.
Обективите с автоматичен фокус биват два вида: такива с интегриран мотор в самите тях и такива задвижвани от мотор в тялото на камерата. Обективите с интегриран мотор са от ново поколение и осигуряват много по-бърз фокус от тези, които се задвижват от мотора в тялото. Освен това са безшумни. За потребителите на Nikon е добре да знаят, че определени камери от по-нисък клас (например серията 3ххх и 5ххх) не могат да “подкарат” фокуса на обективи без интегриран мотор, защото в самата камера липсва мотор. Моят съвет към всички които сега прохождат с ентусиазъм към камерите със сменяема оптика да прочетат и внимателно какво означават различните кодировки и надписи които фирмите слагат по обективите за да са сигурни, че обектива ще работи безпроблемно с тяхната камера.
Ок след толкова много приказки нека все пак да започна с…
Варио обективите са разделени на 3 класа – базов (нисък), среден и висок (професионален) клас. Разделението е основно според качеството им на изработка и оптичните им характеристики.
Няколко думи за прословутата фраза “китов обектив”. Няма нищо общо с китове, делфини и там подобни морски бозайници. Това е наложила се вече фраза в нашият език която е директно транслитерирана от английски (трябва да звучи нещо като: екипиран (комплектуван) обектив, ако бе преведена). Това е обектива който най-често идва в комплект (kit) с фотокамерата която си купуваме. В 98% от случаите това е базов клас без големи претенции за качество. В останалите 2% това е скъп висок клас обектив, който е комплектуван с професионален клас фото камера.
Класа определя и цената. По-висок клас обектив – повече парички, но и по-високо качество на изработка и оптично изображение. Една от основните характеристики на варио обективите е това колко милиметри диапазон покриват или както казвам колко “твърдаци” има в него. От компактните камери помните предполагам следният израз, който са ви обяснявали консултантите в магазина: … това апаратче има 4 кратен зуум… този фото апарат разполага с феноменалните 12 пъти приближение… вариото е оптично 6… и други подобни. Камерите със сменяема оптика нямат подобна опция като “колко е зума”, защото те не са с постоянен несменяем обектив. За да разберете варио обектива, който сте си харесали “колко пъти е” просто разделете голямата цифра от милиметрите на малката и ще имате отговор. Например най-често срещаният “китов” варио обектив за APS-C сензор е 18-55 mm. Тоест този обектив е с 3 кратно увеличение. Обектив 55-300mm е с 5,5 увеличение (или 5,5 кратно приближение), а съществуват и ултра зуум обективи (подобно на компактните камери) като например 18-300 mm, които имат около 16.7 пъти увеличение. С последният обектив фотографа може да покрие “една торба” обективи (в реда на шегата). След като варио обектива е толкова удобен, защо е нужно да има “твърди” обективи които на всичкото отгоре са и по-скъпи?!
Твърдите или праймове както се разбрахме, че казваме на обективите с фиксирано фокусно разстояние, предлагат доста, доста по-високо оптично качество и светлосила сравнено с варио обектива. Оптичното качество е важен фактор особено ако фотографа се занимава с печат в луксозно списание или на големи реклами пана. Остротата на изображението и микро детайла при един твърд обектив са много по-добри сравнено с варио обектив в който има милиметрите на използваният твърд. Другата полезна характеристика е светлосилата. Най-добрите варио обективи от професионален клас имат максимална диафрагма 2.8. Има изключение при някои обективи на Olympus за системата 4/3 или Samsung за техният APS-C сензор. Тяхната “кратност” варира между х1.5 до х3 и са доста големи и тежки (пак с някои изключения например за новите безогледални фото камери). Заради многото лещи в обектива оптичните характеристики страдат независимо от това колко висок клас стъкло се използва. С две думи варио обектива има само едно предимство – плавен преход в определен диапазон и от там по-добро кадриране за по-малко време, но и много недостатъци като размер, тегло, недобър микро контраст и рязкост. Варио обективите от среден и нисък клас са по-леки, но в повечето случаи са доста по-тъмни 4 диафрагма в единият край и 5.6 и дори 6.3 в дългият край, което е доста голяма загуба на светлина.
Обобщено почти всяка камера със сменяема оптика (освен тези от професионален клас) идва с китов варио обектив. В зависимост от класа камера може да варира и класа на обектива. От там нататък фотографа трябва да прецени какво го вълнува най-много в снимането и да се насочи към нужният му обектив.
Това е като за начало. Логично е тук да напиша: следва продължение…
