Това е последният модел на фирмата Nikon представен през лятото на 2002 година заедно с по-малките и събратя Nikon SB 30 и Nikon SB 29 (наследник на макро светкавицата SB 21). Този модел се появи за да замести неуспешният опит с модела SB 28 който според много професионалисти се оказа едно голямо недоразумение.
Светкавицата е с подобрен дизайн и технически характеристики. Името и показва, че тя може да бъде ползвана както за конвенционалните лентови камери така и за дигиталните камери било то огледално рефлексни от серията D или компактни от серията Coolpix.
Крачето с което светкавицата се прикрепя към камерата е метално със лесна система на заключване и практически няма шанс да се счупи, лошият момент е, че ако тръгне да се чупи то това означава да се откъсне направо с държача прикрепен за камерата (не го пожелавам на никой). Тази система се появи за пръв път при модела Nikon SB 50DX.
Какво е най-новото в модела Nikon SB 80DX?
- На първо място увеличената възможност за зум на главата който вече е в диапазона от 14мм до 105мм. Към това е предвидена и допълнителна разсейваща приставка създадена специално за снимки с 14мм обективи а може да се ползва и като омекотител на импулса и стова да избегнем наситените черни сенки хвърляни от обекта.
- Втората новост е възможността за пилотно осветление с цел да се види как пада светлината. Принципа е на свръх бързи леки светвания на импулсната лампата за период до 3 секунди. Това е голямо удобство особено ако снимате с няколко светкавици от този тип или пък със светкавица изнесена на TTL кабел някъде в страни от камерата.
- Третото ново (което всъщност е забравено старо) е без кабелното управление на светкавицата от друга светкавица.
- Четвърто е принципно новото разположение на управляващите бутони. И накрая както вече споменах, възможността и да се използва с дигитални фотокамери.
В режимите на работа няма особени промени с изключение на това, че стробоскопа е повишен до 100Hz. Има няколко типа: TTL, програма А, ръчен режим, стробоскоп и възможност за бърз синхрон до 1/4000 секунда. Имам специално мнение за режима на бърз синхрон. Това е малко странен режим който не виждам до колко би бил полезен на един бързащ репортер поради факта (който е премълчан), че това е един ръчен режим изискващ не малко време за настройката му.
Аз лично съм го ползвал един два пъти и то за постигане на определен ефект с който исках през деня да имитирам снимка със светкавица на сумрак.
Стробоскопа също е от ефектните режими, но и при него се налагат изчисления ако искаш да получиш правилният ефект. Моят любим режим е TTL с него снимам и на светло и на тъмно и до сега да си призная не съм имал проблем с него. При новите модели камери самият сензор е матричен което позволява много точното мерене или дори конкретно може са се използва само централната част от сензора в който да е важният за снимане обект.
Хубавото е, че Nikon SB 80DX има голям дисплей от който може да получим информация за това на какъв режим сме в момента, чувствителността на използвания филм, обектива в милиметри, диафрагма, работен диапазон в метри (или футове), както и дали има въведени +/- корекции.
Осветен е в приятна зелена светлина която светва в синхрон с дисплея на камерата. Светкавицата има много добър стенбай режим който позволява да се пестят батериите и при само едно натискане на спусъка е готова за работа.
