Когато през 2018 година Canon представиха EOS R системата, един от обективите, с които демонстрираха възможностите на новия RF байонет, бе Canon RF 50mm F1.2L USM. Имах възможност да го тествам още тогава и впечатленията ми не са се променили особено през годините – това е един почти безкомпромисен нормален обектив, изключително рязък още на максимално отворена диафрагма и способен да създава онзи тип изображение, заради което човек е склонен да прости немалките му размери и тегло.
А теглото никак не е малко – 950 грама. Сложете го на фотокамера, разходете се с него цял ден и започвате да разбирате, че светлосилата понякога тежи. Буквално.
Осем години по-късно пред мен е Canon RF 45mm F1.2 STM. Пак нормален обектив, пак максимална диафрагма f/1.2, но този път теглото е само 346 грама. При измерването във видеочастта, кантарът показа малко повече, но там обективът бе с предна и задна капачка. Сам по себе си тежи малко над една трета от RF 50mm F1.2L USM.
Има и още една много съществена разлика – цената.
Обикновено избягвам конкретни цени в ревютата, защото те имат неприятния навик да остаряват доста по-бързо от самата техника. Тук обаче ценовото съотношение е част от историята. RF 45mm F1.2 STM струва няколко пъти по-малко от професионалния RF 50mm F1.2L USM. Затова определението „достъпен f/1.2“ вече има реално съдържание, а не е просто маркетингов етикет.
Разбира се, веднага трябва да уточня нещо важно. Това не е малък и евтин RF 50mm F1.2L и не мисля, че Canon изобщо са се опитвали да направят такъв.
Двата обектива имат еднаква максимална диафрагма и близко фокусно разстояние, но принадлежат към различни класове и са създадени с различна философия.
RF 50mm F1.2L USM показва какво може да се постигне, когато максималното оптично качество има приоритет пред размерите, теглото и цената. При RF 45mm F1.2 STM въпросът е друг – колко малък, лек и достъпен може да бъде един автофокусен f/1.2 обектив, без да се загуби причината човек въобще да иска подобна светлосила.
И точно от тази гледна точка ще го разглеждам.
Преди това, както вече сте прочели, ще има видео част. Гледайте, а после по традиция се връщаме тук за още разсъждения.
Защо 45 милиметра?
45 mm всъщност е много интересно фокусно разстояние. Диагоналът на класическия 24×36 mm кадър е около 43 mm, така че 45-ицата практически попада точно в понятието за „нормален“ обектив.
Зрителният ъгъл е една идея по-широк от класическата петдесетица и според мен това го прави много приятен за всекидневна фотография, улица, репортаж и портрети в среда.
При APS-C фотокамерите на Canon картината става още по-интересна. Заради кроп фактора 1,6 получаваме зрителен ъгъл, съответстващ приблизително на 72 mm при 35 mm формат. Това вече влиза много приятно в портретната територия или както му казвам „портретчик за близък бой“.
Голямата примамка обаче си остава една и съща независимо от формата – f/1.2. Да, дефокусът би бил различен при големия и малкия формат, но в случая бих си затворил малко очите.
Конструкция
Canon RF 45mm F1.2 STM изглежда направо като дребосък, ако до него поставим RF 50mm F1.2L USM. Диаметърът му е 78 mm, дължината 75 mm, филтрите са 67 mm, а теглото – 346 грама. Минималната дистанция на фокусиране е 45 cm, а максималното увеличение 0,13×.
Оптичната схема е сравнително проста за обектив с максимална диафрагма f/1.2 – 9 елемента в 7 групи. За сравнение RF 50mm F1.2L USM има 15 елемента в 9 групи.
Интересното тук е, че един от деветте елемента на 45-ицата е PMo асферичен – Plastic Moulded Aspherical. Canon посочват, че за първи път използват тази технология в свой f/1.2 обектив именно с идеята да намалят броя на оптичните елементи и съответно размерите и теглото. Използвано е и фирменото Super Spectra покритие.
Това вече започва да обяснява как са стигнали до тези 346 грама.
Диафрагмата е с девет ламела. Няма оптична стабилизация, но при фотокамера със стабилизиран сензор Canon заявяват до 8 стопа в центъра на изображението при определените от тях тестови условия. Подчертавам „при определени от тях услови“. Горкият аз никога не отговарям на тези условия, затова бих го формулирал като: Ще имате поне 4 стопа, а всеки стоп нагоре си е бонус, колко здрави ръце имате и спокоен живот водите. Тук разбира се има и леко шеговит елемент.
Корпусът логично не носи усещането на L серията и няма защита срещу прах и влага. Байонетът обаче е метален.
Управлението е сравнително семпло – гривна за ръчно фокусиране, отделна програмируема контролна гривна и превключвател AF/MF. Аз традиционно използвам контролната гривна за диафрагмата – навик от времето, когато тя си имаше истинска гривна върху обектива.
Сенникът ES-73B се предлага отделно. Това си остава един от онези вредни навици на Canon при по-достъпните обективи, които не са ми особено любими.
Автофокус
Още от името се вижда една от големите разлики спрямо професионалната петдесетица. RF 45mm F1.2 използва STM, докато RF 50mm F1.2L разчита на Ring USM.
Разликата се усеща.
Не бих определил автофокуса на 45-ицата като бавен. При нормална фотографска работа не съм имал особен повод да се оплаквам, но когато двата обектива се използват един след друг, RF 50mm F1.2L прихваща по-бързо и някак по-категорично.
При 45-ицата Canon използват gear-type STM – стъпков мотор със зъбна предавка. Това е една от причините поведението му да е различно от Ring USM.
От друга страна, останах с впечатлението, че по-плавният характер на фокуса на 45-ицата е приятен при видео. Това бях отбелязал още при тестовете.
При f/1.2 точният фокус е особено важен. Дълбочината на рязкост може да стане изключително малка, особено когато сме близо до снимания обект. При портрет с леко завъртяно лице окото може да бъде идеално рязко, а само сантиметри назад… дори и само сантиметър вече да сме извън зоната на рязкост.
Това, разбира се, не е недостатък на обектива. Това е едновременно причината да си купите f/1.2 и цената, която плащате, когато решите да го използвате докрай отворен.
Оптично качество
Тук започва да се вижда защо RF 45mm F1.2 STM тежи 346 грама, а RF 50mm F1.2L USM – 950.
RF 50mm F1.2L ме впечатли още при първия тест с почти бруталната си рязкост при f/1.2. Малката 45-ица не е такъв обектив.
И според мен няма нужда да бъде.
На f/1.2 централната част има достатъчно детайл и при реална фотография, особено при портрет, резултатът е много приятен. Изображението обаче има известна мекота, а периферията е осезаемо по-слаба. При тестовата таблица това се вижда веднага.
Само че тази мекота невинаги е недостатък.
През последните години свикнахме с обективи, които са толкова рязки, че при портрет започваме да виждаме подробности по кожата, които моделът вероятно предпочита да не знае, че съществуват. При 45-ицата изображението на f/1.2 има малко по-мек характер.
Не е дефокусирано. Фокусът върху окото си е там и детайл има. Просто снимката не е толкова стерилна и остра дотам, че да ти издраска монитора, докато я разглеждаш.
Със затварянето на диафрагмата нещата постепенно се променят. Около f/2–2.8 рязкостта видимо нараства, а около f/4 вече имаме много добро и значително по-равномерно изображение. Ако ми трябва този обектив не за портрет и дефокус, а например за предметна работа в студио, аз бих започнал именно около f/4.
До f/11 поведението остава много добро. При тестовете с 20-мегапикселовия EOS R6 дори f/16 остава използваема стойност. При сензор с много по-висока резолюция дифракцията логично ще започне да личи по-рано.
Хроматични аберации
Тук няма да галя обектива по главата само защото е достъпен.
При f/1.2 хроматичните аберации се виждат. При силно контрастни преходи могат да се появят пурпурни и зелени ореоли и автоматичната корекция невинаги успява да ги премахне напълно.
При портрет това може почти да не направи впечатление. Поставете обаче ярко осветен контур върху тъмен фон и вече няма нужда да ги търсите особено настойчиво.
При RAW файловете част от цветните ореоли могат да се намалят допълнително с ръчната корекция за премахване на пурпурни и зелени кантове (Defringe) в Lightroom. Със затварянето на диафрагмата проблемът също намалява и около f/4 в тестовите ми кадри практически престава да ме занимава.
Тук RF 50mm F1.2L отново показва защо е друг клас обектив. Но ако очакваме същата степен на оптична корекция от конструкция с почти една трета от теглото и няколко пъти по-ниска цена, май вече искаме прекалено много.
Боке и дефокус
И стигаме до една от основните причини човек да погледне към този обектив.
f/1.2.
При близък обект и достатъчно отдалечен фон RF 45mm F1.2 STM може да създаде сериозен дефокус. При портрет отделянето на човека от фона е много приятно и именно тук започва да се усеща смисълът на толкова голямата максимална диафрагма.
Бокето обаче не е толкова дисциплинирано, колкото при RF 50mm F1.2L.
В централната част дефокусираните светлинни източници са сравнително кръгли, но към периферията започват да приемат характерната форма „котешко око“. При някои светлинни дискове се забелязват и по-изразени ръбчета, а при сложен фон рисунката понякога става малко по-нервна.
Затова бих го нарекъл по-характерно, а не непременно „по-артистично“ боке. Второто вече казва на читателя кое трябва да му хареса.
RF 50mm F1.2L е по-гладък, по-предвидим и по-коригиран. RF 45mm F1.2 STM оставя повече от характера на оптичната си конструкция видим.
Кое е по-хубаво вече не е нещо, което тестовата таблица може да реши вместо фотографа.
Оптика плюс софтуер
Тук стигам до една от най-интересните части на теста.
RAW файловете обработвах в Lightroom. Когато е активирана опцията Enable Profile Corrections, Adobe използва профил (създаден от самите Adobe) за конкретния обектив, за да коригира геометричната дисторзия и винетирането. Това е нормалният начин, по който Lightroom работи с поддържаните обективи.
Когато изключа тази опция при RF 45mm F1.2 STM, разликата е сериозна.
Без корекцията се виждат както геометричната дисторзия, така и значително по-силното винетиране. След активирането на профила геометрията се коригира, периферията се променя и изображението придобива вида, който ще виждаме при нормална обработка.
Това показва колко важна роля играе цифровата корекция в цялостния дизайн. Макар на моменти да ми се струва така, не бих казал, че Canon „мамят“. Всъщност подобен подход отдавна не е нещо необичайно при съвременната безогледална оптика. В добавка… и конкурентите ползват същите хитрости.
По-скоро бих го нарекъл инженерна сделка между стъкло и софтуер.
Canon са направили обектив с едва 9 елемента в 7 групи, включително един PMo асферичен елемент, и самите те свързват тази конструкция с постигането на малки размери и ниско тегло. При нормална употреба профилната корекция довършва част от работата.
Безплатен обяд обаче няма.
При геометрична корекция част от периферията се трансформира и премащабира. Софтуерът може да коригира формата, но не може да създаде оптична информация, която обективът не е разрешил. Затова не бива да очакваме, че един силно коригиран софтуерно край на кадъра внезапно ще започне да изглежда като този от много по-сложна и по-добре коригирана оптична конструкция.
И тук отново стигаме до основната идея на RF 45mm F1.2 STM.
Малко стъкло, малко тегло, голяма диафрагма и повече помощ от софтуера.
Не е непременно по-добрият начин да направиш f/1.2. Но е начинът да направиш 346-грамов f/1.2.
Срещу голямата петдесетица
Няма как в това ревю да избягам от RF 50mm F1.2L USM. Познавам го добре, тествал съм го и двата обектива неизбежно ще бъдат сравнявани заради близкото фокусно разстояние и еднаквата максимална диафрагма.
Но не бих ги поставил на стартовата линия с въпроса „кой е по-добрият?“.
| Характеристика | Canon RF 45mm F1.2 STM | Canon RF 50mm F1.2L USM |
| Фокусно разстояние | 45 mm | 50 mm |
| Максимална диафрагма | f/1.2 | f/1.2 |
| Оптична конструкция | 9 елемента / 7 групи | 15 елемента / 9 групи |
| Ламели | 9 | 10 |
| AF | STM | Ring USM |
| Мин. фокусна дистанция | 0.45 m | 0.40 m |
| Макс. увеличение | 0.13× | 0.19× |
| Филтър | 67 mm | 77 mm |
| Дължина | 75 mm | 108 mm |
| Тегло | 346 g | 950 g |
| Защита от атмосферни влияния | не | да |
| Контролна гривна | да | да |
Таблицата показва чисто технически спецификации, но не показва колко различни са всъщност тези два обектива.
RF 50mm F1.2L USM е по-рязък на f/1.2, по-добре коригиран, има по-силна периферия, по-пъргав Ring USM автофокус, по-предвидимо боке, професионална конструкция и защита срещу атмосферни влияния.
Само че тежи 950 грама и струва няколко пъти повече.
RF 45mm F1.2 STM е 346 грама.
Това променя разговора.
Ако Canon бяха направили 45-ицата 900 грама, със сложна оптична конструкция и цена близка до L серията, но тя пак беше по-слаба оптично – тогава щях да имам сериозен проблем.
Само че не са.
Направили са малък и лек обектив, който позволява на много повече фотографи да снимат с f/1.2, приемайки ясно видими компромиси.
И според мен точно така трябва да бъде оценяван.
За кого е?
RF 45mm F1.2 STM е за фотографа, който иска да снима на f/1.2, а не непременно да притежава най-съвършения f/1.2 обектив.
Това са две различни неща.
Ако работите професионално и максималната рязкост още при напълно отворена диафрагма е задължителна, ако държите на силна периферия, минимални аберации, по-бърз AF, защита и професионална конструкция – RF 50mm F1.2L USM продължава да бъде друга категория.
Но ако искате светлосилен нормален обектив за портрет, улица, пътуване и ежедневна фотография, който спокойно може да стои цял ден на фотокамерата, RF 45mm F1.2 STM започва да изглежда много логично.
На APS-C получаваме и около 72 mm еквивалентен зрителен ъгъл, което допълнително разширява употребата му като портретен обектив.
Да, на f/1.2 има хроматични аберации. Да, периферията е мека. Да, бокето понякога може да бъде нервничко. И да – профилната корекция е важна част от крайното изображение. Само че центърът е достатъчно добър, автофокусът върши работа, имаме истинска максимална диафрагма f/1.2 и всичко това тежи 346 грама.
И струва няколко пъти по-малко от голямата петдесетица. Точно последното е важно. Не защото по-ниската цена автоматично прощава недостатъците, а защото поставя компромисите в правилния контекст.
Canon RF 45mm F1.2 STM не е RF 50mm F1.2L USM за хора, които не могат да си позволят L серията. Това според мен би било несправедливо определение. Това е друга интерпретация на светлосилния нормален обектив – по-малко стъкло, повече софтуер, повече видими оптични компромиси, но огромна печалба в размерите, теглото и достъпността.
RF 50mm F1.2L USM показва докъде може да стигне Canon, когато компромисите са сведени до минимум. RF 45mm F1.2 STM показва колко от удоволствието на f/1.2 може да остане, когато компромисите са част от задачата.
И честно казано, това е доста по-интересен обектив, отколкото изглежда само от таблицата със спецификации.
