През последните години думата „хибриден“ стана почти задължителна при представянето на нова фотокамера. Производителите се опитват да дадат достатъчно възможности на фотографа, без да забравят видеографа, а понякога и обратното. Резултатът често е една камера, която може почти всичко, но неизбежно носи компромисите на универсалния инструмент.
С Canon EOS R6 V нещата изглеждат малко по-различно. Още когато я вземете в ръка, е очевидно накъде са наклонени везните. Визьор няма, горната част на корпуса е изчистена, а цялостната концепция подсказва, че тук видеото вече не е добавка към фотографските възможности, а по-скоро фотографията е добавка към видео възможностите.
Интересното е, че Canon не са започнали от празен лист. В основата стои една вече позната фотокамера – EOS R6 Mark III, и точно това прави двете камери любопитни за сравнение. На хартия разликите понякога изглеждат малки, но начинът, по който се работи с тях, е доста различен.
Във видеото към статията поставям EOS R6 V непосредствено до EOS R6 Mark III и ще погледнем практически какво получава и какво губи човек, когато избере по-видео ориентираната версия. В текстовата част, тоест тук, ще се спра повече на самата EOS R6 V и на решенията, които определят характера ѝ.
Гледайте видеото. Днес ще е кратко за моите стандарти – колкото стандартно еспресо с облак мляко, а после продължаваме и с писмената част.
Мушвам една таблица за „добре дошли“ след видеото
| Canon EOS R6 V | Canon EOS R6 Mark III | |
| Основна насоченост | Видео | Хибрид фото/видео |
| Сензор | 32,5 MP CMOS, 35mm стандарт | 32,5 MP CMOS, 35mm стандарт |
| Електронен визьор | Няма | 3,69 млн. точки |
| Конструкция | Нисък, видео ориентиран корпус | Класически фотографски корпус |
| Размери (Ш × В × Д) | 141,8 × 83,3 × 79,7 mm | 138,4 × 98,4 × 88,4 mm |
| Тегло с батерия и карта | 688 g. с батерия и карти памет | 699 g. с батерия и карти памет |
| Охлаждане | Активно | Пасивно |
| Управление | Оптимизирано за видео | Фото/видео |
| Вертикална работа | Вертикален интерфейс + допълнителен монтаж за статив | Стандартна |
| Tally лампа | Да | Не |
| Стабилизация | IBIS, до 7,5 стопа | IBIS, до 8,5 стопа |
| 7K RAW | До 60p | До 60p |
| 7K Open Gate | До 30p | До 30p |
| 4K | До 120p | До 120p |
| Карти памет | CFexpress Type B + SD UHS-II | CFexpress Type B + SD UHS-II |
| Работа с риг/гимбал | Видео ориентирана конструкция | Универсален корпус |
| Основна употреба | Видеограф, който снима и фотографии | Фотограф/хибриден автор |
Позната основа
В сърцето на EOS R6 V е вече познатият ни от EOS R6 Mark III 32,5-мегапикселов CMOS сензор, 35mm стандарт. Това е важен детайл, защото показва, че Canon не са решили да направят „по-малка“ R6 чрез орязване на основен компонент, като визьора да речем.
За фотография резолюцията е повече от достатъчна за огромна част от ежедневната работа, а при видео същият сензор дава възможност за 7K запис и предискретизирано 4K изображение.
Това поставя R6 V в малко интересна позиция. Технически тя си остава напълно способна фотокамера. Въпросът е не дали може да снима фотографии, а дали човекът, който основно снима фотографии, би избрал точно този тип дизайн.
И тук стигаме до най-очевидната разлика.
Живот без визьор
Премахването на електронния визьор променя много повече от силуета на камерата. Дори мога да кажа, че имаме радикално друг дизайн.
За човек, който снима основно видео, това вероятно няма да бъде никаква загуба. Отдавна сме свикнали да композираме през задния дисплей, а при по-сериозна работа върху камерата често така или иначе се появява външен монитор. При гимбал по-ниският профил също има своите предимства.
За фотографа обаче историята е различна.
Аз съм свикнал да вдигам фотокамерата до окото и това движение вече е почти автоматично. При ярко слънце визьорът също остава едно от най-удобните средства за прецизно кадриране. Затова липсата му не бих определил просто като „една функция по-малко“. Тя променя начина, по който използвате камерата.
Знаете, Photo Cafe разполага с Canon V1 и нерядко, наред с това колко ми е полезна тази компактна камера, съм изказвал съжаление, че нямам визьор.
Не се чува и информация от Canon да се появи такъв външен. Все пак с появата вече и на EOS R6 V и с оглед на това, че конкурентите все още предлагат визьор, при това подвижен, за своите видео ориентирани камери… има някаква светлина в тунела за появата на допълнително поставящ се визьор.
И все пак.
EOS R6 V не се опитва да бъде просто R6 Mark III на по-ниска цена. Тя предлага сходна технологична основа на човек, който така или иначе предпочита да гледа към дисплей или монитор.
Може на някой да е направил впечатление за разликата от едва 11 грама в теглото между двете камери. Липсата не визьор не олекотявали? Добавянето на активно охлаждане от друга страна компенира това премахване на визьора, а и самата камера е с малко по-наедряла. С малко.
7K, 4K и Open Gate
Тук няма нищо ново в сравнение с EOS R6 Mark III. Възможен е вътрешен (на CFexpress картата) 7K RAW запис до 60 кадъра в секунда, както и 7K Open Gate до 30 кадъра в секунда. Може да се възползвате от предискретизирано 4K до 60p, а при нужда от забавено движение имаме 4K до 120p и Full HD до 180p.
Чудя се – Open Gate или по-разбираемото „на цял сензор“?! Тази „отворена порта“, както я превеждат някои PR специалисти, хич не ми звучи добре на български.
Всъщност при Open Gate камерата използва практически цялата налична площ на сензора за запис, вместо още при заснемането изображението да бъде ограничено до стандартния видео формат 16:9. Така впоследствие лесно може да изберете хоризонтален или вертикален 16:9 формат или пък да се съобразите с новите изисквания на социалките и да публикувате 3:2 видео.
За създател на съдържание, който снима един материал за няколко различни платформи, това вече не е екзотична екстра, а съвсем практичен инструмент.
Разбира се, идва и цената – повече информация означава по-големи файлове, по-високи изисквания към картите и повече работа при обработката.
CFexpress има защо да е там
EOS R6 V разполага с два различни слота – CFexpress Type B и SD UHS-II.
Преди години CFexpress в подобна фотокамера можеше да изглежда като лукс. При 7K RAW вече е част от необходимата инфраструктура.
Високите скорости са само едната страна на въпроса. Големите видео файлове много бързо напомнят и за капацитета. Затова бъдещият собственик трябва да мисли не само за цената на фотокамерата, а за целия работен процес – карти, четец, дисково пространство и достатъчно бърз компютър.
RAW видеото е чудесно нещо, докато не се приберете от снимки с няколкостотин гигабайта материал.
Все пак добрата новина е, че вторият слот не дублира първия като тип, а е SD UHS-II. Тук моментално се появяват два лагера. Първите са недоволни защо няма втори CFexpress, за да могат да имат архив на първия слот или по-продължително снимане с прехвърляне от първия към втория слот. Другият лагер е на мнение, че невинаги се снима в RAW, а SD UHS-II е напълно достатъчен при снимане на компресирано видео.
Стабилизация
EOS R6 V има вградена стабилизация на сензора и Canon посочва ефективност до 7,5 стопа при подходяща комбинация с обектив.
Отново – числото е полезно за таблицата, но при видео ме интересува повече как изглежда движението.
Чудя се откъде идва разликата от един стоп по спецификации – 7,5 срещу 8,5 за Canon EOS R6 Mark III. Дали е грешка… На теория имаме еднакви сензори, но дали стабилизиращата система и начинът ѝ на работа са напълно еднакви, не бих се наел да твърдя. Не намерих и реална информация, която да обяснява тази разлика.
Стабилизацията е доста относителна и според ползвателя. Аз съм нервак, не галя спусъка, а и вдигам по 100 от лежанка, съответно ръцете ми трепкат повече. Някои колеги се хвалят с по две секунди време за експонация… Аз две секунди ги правя само от статив. Както и да е…
Снимането от място е лесната част. Истинският тест идва, когато тръгнете с камерата в ръка. Тогава се вижда доколко системата изглажда дребните движения и кога вече трябва да посегнете към гимбал.
Пробвал съм да снимам от ръка, разчитайки на стабилизацията. Има си начини на ходене и държане на камерата, за да има максимален ефект. Поне за мен, от годините ми като видеооператор, най-удобно винаги е било да държа камерата за горната дръжка. Затова съветът ми е да използвате клетка и да ѝ сложите горна дръжка. Да, ракурсът понякога може да дойде една идея по-нисък…
Все пак стабилизаторът си е стабилизатор. Аз лично предпочитам да използвам такъв, вместо да разчитам само на вградената стабилизация… Някак по-спокоен се чувствам. Недостатъкът е, че си трябва по-голям модел стабилизатор, оттам и повече умора при продължително снимане, особено ако сте добавили външен 5–7-инчов дисплей или рекордер.
Активното охлаждане също казва много
Има още една разлика спрямо EOS R6 Mark III, която отвън не изглежда толкова драматично, колкото липсата на визьор, но добре показва накъде е насочена EOS R6 V – активното охлаждане.
За фотографа вентилаторът няма особено значение. При продължителен видеозапис, особено когато използваме високите резолюции и кадрови честоти, управлението на температурата вече е част от работния процес. Именно тук активното охлаждане дава повече спокойствие при дълги записи и е още един знак, че конструкцията е мислена първо за видео работа.
Разбира се, вентилаторът означава и още един компонент, който трябва да бъде управляван, особено когато записваме звук непосредствено около камерата. Това обаче е компромис, който един видеограф много по-лесно би приел в замяна на по-предвидимо поведение при продължителен запис.
Хайде пак за фотографията
32,5 мегапиксела, бърз автофокус, серийно снимане до 40 кадъра в секунда с електронен затвор – ако гледаме единствено спецификациите, няма особена причина да кажем, че EOS R6 V не е сериозен фотографски инструмент.
Само че фотографските инструменти не са само сензор, процесор и брой кадри в секунда.
Ергономията има значение.
Ако снимате портрет в студио и камерата е на статив, липсата на визьор може изобщо да не ви впечатли. Признавам, изпадам в потрес, като гледам колеги как снимат само по дисплей в студио… Аз не мога. Както казах по-горе, кефи си ме Canon V1, но често кадрите са „на въображение“, с оглед на това, че ме домързява да слагам специалните очила, които си направих, за да снимам по дисплей.
Да не се разсейвам и да продължавам нататък.
Ако снимате от ниска или висока гледна точка, дисплеят дори е по-удобен. При пейзаж също спокойно може да се работи по този начин.
Но ако снимате репортаж, спорт или просто сте фотограф, който от десетилетия композира през визьора, усещането вече е съвсем различно.
Затова не бих определил EOS R6 V като камера, която „не е за фотографи“. По-точно е да кажем, че фотографията вече не определя конструкцията ѝ.
Две камери, две посоки
EOS R6 V и EOS R6 Mark III показват колко много характерът на една съвременна камера може да бъде определен не от сензора, а от всичко построено около него.
Едната запазва класическата идея за хибридна фотокамера – визьор, фотографска ергономия и сериозно видео, когато е необходимо.
Другата взема много сходна технологична основа и измества центъра на тежестта към видеото.
Затова и не мисля, че въпросът трябва да бъде коя от двете е „по-добра“.
По-интересният въпрос е как снимате.
Ако сутрин снимате фотографии, следобед видео и искате една камера за всичко, класическата хибридна концепция продължава да има много смисъл.
Ако камерата през повечето време стои на гимбал, риг или статив, композирате през дисплей или външен монитор и фотографията е по-скоро допълнителна възможност, EOS R6 V започва да изглежда доста логично.
На хартия двете фотокамери са близки. В ръката обаче са създадени за различни хора.
Времето ще покаже дали рискът на Canon се е отплатил. Досега серията R6 беше пример именно за универсална хибридна фотокамера, докато с R6 V Canon правят крачка встрани и предлагат практически същата технологична база на потребител, за когото видеото вече е основната работа.
А за тези, които не са гледали видеото или не са чели внимателно текста, ще подскажа още нещо…
EOS R6 V има сериозен процент надолу като цена.
И понякога точно това може да се окаже най-силният аргумент.
