LK Samyang AF 14–24mm f/2.8 FE

С широкоъгълния обектив LK Samyang AF 14–24mm f/2.8 FE се запознах март месец на едно изложение и честно казано бях изненадан от рязката промяна в дизайна и визията, сравнено с предишни обективи на Samyang.

Признавам, че последният обектив на марката, който тествах – Samyang RF 14mm f/2.8 – бе в далечната „коронна“ 2020 година и оттогава насам настъпи суша. Подочух за наложени забрани от страна на Canon за използване на AF разработени обективи от трети производители. Дори при последващи firmware ъпдейти тези AF обективи преставаха да работят.

Samyang се ориентираха към Sony, чийто AF протокол е отворен и всяка фирма може да го използва, за да изработи AF обектив. Добра новина за Sony потребителите, не толкова добра за Canon и Nikon… всъщност за Nikon потребителите има едно елегантно решение, за което споделих няколко изречения миналата седмица – Megadap ETZ21 Pro+. Ако сте Nikon-джии и сте любопитни, разходете се и прочетете статията.

Преди да се върна към звездата на днешното ревю, ми се ще да споделя с няколко думи какво генерално се промени при Samyang през последните почти две години.

През 2024 г. южнокорейският производител LK Samyang предприе една на пръв поглед проста, но всъщност показателна стъпка – промени името си от добре познатото Samyang на LK Samyang. Зад тази промяна обаче стои не просто ребрандиране, а опит за постепенно дистанциране от имиджа на производител на достъпна, често компромисна оптика, и насочване към по-зрял, по-уверен клас продукти. В последните години това намерение се усещаше все по-ясно – с появата на автофокусните серии и с постепенното подобряване на механиката и контрола на качеството, които вече трудно могат да бъдат отписани като „характерни за ценовия клас“.

Само година по-късно, през 2025 г., тази посока получи и своето най-ясно потвърждение чрез партньорството със Schneider-Kreuznach – име с повече от вековна история в оптиката, добре познато не толкова от масовата фотография днес, колкото от киното, индустриалните приложения и класическите висококачествени обективи от миналото. Сътрудничеството между двете компании не е формално – то включва участие на Schneider в оптичния дизайн и валидирането на крайните резултати, докато производството и електрониката остават в ръцете на Samyang.

Резултатът от тази среща на корейска производствена база и немска оптична традиция се вижда именно при AF 14–24mm f/2.8 FE – обектив, който не просто разширява каталога на производителя, а по-скоро маркира нов етап в неговото развитие. Тук вече не става дума за алтернатива на по-достъпна цена, а за продукт, който търси собствено място чрез комбинация от компактност, функционалност и по-амбициозен оптичен подход.

Това не е всичко. Освен широкото стъкло вече има и стандартен зуум за ежедневна употреба – LK Samyang AF 24–60mm f/2.8 FE. Дали това е достатъчно, за да се изправи срещу утвърдените имена в класа, е въпрос, на който тепърва ще се търси отговор, но още тук е ясно, че посоката на развитие е променена.

На въпроса защо напоследък няма видеа за някои от представените продукти… вече втори месец ме мъчи някакъв вирус и дори видеото, което следва, го направих на един дъх, без да се закашлям или подсмърчам. Надявам се да се оправя скоро и пак да ви изтормозя с дълги видеа без френски акцент. Гледайте, после ви чакам пак тук.

Основни акценти за LK Samyang AF 14–24mm f/2.8 FE

• Първи ултраширокоъгълен обектив след ребрандирането към LK Samyang
• Разработен в партньорство със Schneider-Kreuznach
• Изключително компактен за такъв тип обектив
• Тегло около 445 g
• Стандартен 77 mm размер за филтри
• Много добра острота в центъра още на f/2.8
• Добри резултати при астрофотография
• Сравнително добре контролирана кома
• Защита от лошо време
• Тих и бърз AF

Разбира се, има и тук-там по някой недостатък, за който ще стане въпрос по-нататък.

Както споменах във видеото, основно използвах обектива, закачен на Nikon Zf с помощта на адаптер Megadap. Комбинацията е достатъчно компактна, за да я нося в малка ежедневна фоточанта.

Пробвах как седи и на едно от любимите ми камерчета – Sony A7C II. Да, леко по-голям стои, особено със сенника, но смятам, че би паснал добре на тази лека travel камера.

Фокус

По отношение на фокуса… LK Samyang AF 14–24mm f/2.8 FE е правен за Sony, съответно там си работи като пушка. С адаптера, закачен на оранжевия звяр, си имах понякога проблеми с грешно фокусиране, признавам си без бой. Процентът е малък, но все пак се усеща. Най-често има забавяне заради… хммм… как да го кажа… двете системи – камера и обектив – да сработят. Натискам спусъка и реакцията за фокусиране идва след половин секунда, а не веднага.

Това се случва само при лоши светлинни условия. Посред бял ден не се усеща да има проблеми. Всъщност това е нещо като оплакване от моя страна, защото не снимам с камера Sony.

Колко бързо фокусира? Това е ултраширок обектив – почти винаги всичко е на фокус, освен ако не решите да фокусирате екстремно близо.

Минималното фокусно разстояние е едва 18 сантиметра. Това води до много интересни снимки, когато сте на положение 14 милиметра, защото светът от толкова близо и толкова широко е различен.

Ооосвен това максималната диафрагма от f/2.8 позволява на това компактно варио да прави нещо като дефокус и боке. Бутвам тук едно глухарче, дето за да го заснема, лазих като шумкарин из тревата… шегувам се, нали си имам подвижен дисплей.

Макар да не е макро, глухарчето си има острота и приятен рисунък в задния план. Тук се възползвах и от функцията за фокус и снимане с докосване… което всъщност не касае особено обектива.

Споменавайки…

Диафрагмата

Максимална f/2.8 по цялата дължина на обектива. Въпреки това обективът е компактен. 9 ламела, което е показател за по-високия клас на обектива. Дават и повече удоволствие, защото знаете с какво обичам да се заигравам често – да рисувам слънца в кадъра. 9 ламела значат два пъти повече лъчи.

Да, при максимална диафрагма краищата са доста мекички и се усеща. При снимката с глухарчето няма проблем – там не си личи омекването заради общия дефокус на задния план. При снимка на интериор обаче си личи. При диафрагма f/5.6 вече имаме равномерност, а при f/8 нещата са повече от добре.

Оптика и апаратура

Сетих се, че в НАТФИЗ изучавахме такъв предмет. Голяма мъка ми беше, защото бе физика, физика и още малко допълнителна физика. В случая обаче ще разгледам основната част на обектива, от която виждаме само предната и понякога задната част – оптиката.

Оптична конструкция – 15 елемента, събрани в 11 групи. От тях специалните елементи са съответно: 3 ASP, 5 HR, 3 ED и последният да затвори вратата. Пояснявам, макар да е ясно: асферични, с висока степен на пречупване и с ниска дисперсия.

Какви оптични грешки могат да се видят? Хроматична аберация – незабележима. Кома – добре коригирана. Дисторзия – за съжаление видима, не толкова добре коригирана.

Отчитам може би най-голямата слабост на LK Samyang AF 14–24mm f/2.8 FE. Последните години обективите могат да се похвалят с минимална, а някои и с нулева дисторзия. Тези, които имаха минимална дисторзия, разполагаха и с добре изработени софтуерни решения, които я премахваха напълно.

Уви, тук, макар и да има софтуерно подобрение, налично във Photoshop, не са успели да се справят с дисторзията тип „буре“. Видима е особено при снимане на вертикални и хоризонтални линии.

Опитах се да я оправя с най-бързия инструмент в „шопа“ и горе-долу се получава, но със сигурност може и повече. Пускам примери колко се реже от кадъра. След корекция излиза все едно съм ползвал 15 mm вместо 14 mm обектив.

77 mm

Това е диаметърът за филтрите, които могат да се използват. За толкова широк обектив това е направо научна фантастика. В повечето случаи се налага да е 82 mm и нагоре или използването на специални приставки за големи тип „плочка“ филтри.

Препоръчвам да са от така наречения тънък “slim” тип, за да се застраховате максимално от случайно навлизане в ъглите.

Добър ли е за астрофотография

Тук следват изцяло разсъждения от дивана с чаша малцово питие в ръка. Няма как ултра широко варио с диафрагма f/2.8 да не бъде пробвано и за астрофотография. Признавам си, че не съм от хората, които прекарват цяла нощ по баирите в чакане на Млечния път, но все пак ми е любопитно как ще се държи LK Samyang AF 14–24mm f/2.8 FE при нощно снимане.

За астрофотография често се налага носене на техника по тъмни места, баири и… места, където човек започва да се пита защо изобщо се е запалил по фотографията. Всъщност познавам един дето и накрая на света ще иде за да снима звезди (здрасти Мишо, ако четеш тези редове). В този контекст лекото тяло и възможността за използване на стандартни 77 mm филтри са сериозно удобство.

Разбира се, това не е специализиран астро обектив от най-висок клас, но за комбинирана употреба – пейзаж, архитектура, видео и от време на време нощно небе с оглед добре коригираната кома, мисля ще е добро предложение.

Видео

STM мотор, предлагащ тиха и плавна работа при фокус. Както споменах, това е ултрашироко стъкло и почти винаги всичко е на фокус или се нуждае от минимални корекции, така че няма да усетите липса на фокус.

Обективът е лек и компактен, което го прави добра идея за използване със стабилизираща система, и то с лека такава. Леката система, заедно с лека камера и обектив, ще ви карат да се чувствате по-малко изморени в края на снимането.

Диапазонът на вариото между 14 и 24 mm променя съвсем малко цялостната дължина на обектива – да речем с около сантиметър. Това означава, че спокойно може да променяте фокусната дължина, без да се налага прекалибриране на стабилизатора.

За финал бих казал нещо в този дух:

LK Samyang AF 14–24mm f/2.8 FE не е просто поредният ултраширокоъгълен обектив на пазара. Той по-скоро показва накъде иска да върви новият LK Samyang – към по-зрели, по-добре завършени и по-амбициозни продукти. Да, има своите слабости и не е перфектен, но комбинацията от компактност, ниско тегло, възможност за използване на стандартни филтри и много добра централна острота го правят изключително интересен избор. Особено за хора, които искат широко стъкло за пътуване, видео или астрофотография, без да носят половин килограм допълнителен обем в раницата.