С преходника Megadap ETZ21 сме стари познайници. Вече 3 или дори 4 години. Като стар никонджия все се върти някое Nikon-ско камерче покрай мен – дали Nikon Z6 серия, или пък настоящият Nikon Zf.
Когато излезе Z серията, Nikon оправиха всичко лошо, което имаше в предходния F байонет: дългата работна отсечка и малкия размер на байонета. Тези недостатъци означаваха, че само обективи на F байонет можеха да работят коректно.
При основния конкурент Canon, напротив, байонетът бе по-широк, а работната отсечка по-къса. Това означаваше, че с точния преходник доволно много стари обективи на резба М42 можеха да се закачат на огледално-рефлексните Canon камери – били те лентови или дигитални.
При новите Z-ки нещата се обърнаха. Nikon Z вече разполагат с най-широкия байонет и най-късата работна отсечка, което от своя страна означава, че с точния преходник могат да присъединят почти всякакви обективи. За любопитните има цяла статия за това що е то работна отсечка. За знаещите, продължаваме с напред с още филосовстване.
Има едно „но“, както винаги. Двете големи марки – Nikon и Canon – предпочитат потребителите да използват само ТЕХНИ обективи. Ревниво пазят своите AF протоколи, за разлика от основния им конкурент Sony. Да, в момента има частичен проблясък, с оглед на това, че дадоха разрешение на някои фирми за обективи, като Tamron и Sigma, да правят определен тип обективи.
При Canon засега това важи само за APS-C ориентирани обективи, докато Nikon са малко по-ларж и позволиха да се правят обективи, покриващи и 35 mm стандарт матрица. С други марки, които нямат официално позволение, се водят дела за забрана на продажбата им…
Как се случва това дадена фирма за обективи да произведе автофокусен обектив, независимо че няма официалните протоколи за работа на фокуса?
Reverse engineering
Буквално преведено – обратно инженерство. Нямам идея кой е точният израз на български, затова със съжаление пиша оригиналния на английски.
Накратко това е начин да се разшифрова протоколът за работа на дадена автофокусна система. Тя, разбира се, е заключена точно с цел да не се „краде“, но както знаем – неразбиваема ключалка още няма. Все пак това заключване в доста случаи помага. Създаденият с обратно инженерство протокол за работа често не е напълно идентичен с оригиналния. Оттам идват проблеми като по-бавен фокус, „хънтене“ и непълна работа с някои функции, най-често при следящия фокус.
Все пак потребителите купуват обективи, създадени от трети производители с обратно инженерство, защото често са с до 50% по-евтини. В днешно време са рядкост фотографите или видеографите, които са се ограничили само с един-два обектива.
Аз, като пенсионер любител оттеглил се от сериозна професионална снимачна дейност, снимам само с ръчнофокусни обективи. Имам време да снимам любимата си архитектура – тя няма да избяга, докато фокусирам, а и има доста добри предложения на пазара. Накратко, нямам драми с автофокусната оптика на който и да е производител, просто защото не използвам такава.
Пак има едно „но“. Като автор във Photo Café обаче се налага да тествам всякакви камери и оптика. Искам, не искам, почти ежедневно работя с автофокусни системи. Ето например в момента тествам един Samyang Schneider-Kreuznach AF 14-24mm f/2.8 FE, който, както е видно от последните буквички, е предназначен за Sony безогледалка, каквато за съжаление в Кафето нямам… по ред причини.
Затова се наложи да инвестирам в героя на днешното ревю – Megadap ETZ21 Pro+, който позволява на моя Nikon Zf да присъединява и да работи с автофокусни обективи, създадени за E/FE байонета на Sony.
След цялата тази прелюдия, да си дойдем на думата.
Megadap ETZ21 Pro+
Както споменах по-горе, за първи път се сблъсках с модела Megadap ETZ21. Все още го имам, защото по странно стечение на обстоятелствата се оказах с ръчнофокусен фишай обектив, предназначен за Sony байонет. Адаптерът търпи промени и понеже държа на сериозната работа при тестовете, се снабдих и с Megadap ETZ21 Pro+ – последната версия – и вече го пробвам активно с гореспоменатия Samyang, за който скоро ще има ревю.
Какво всъщност предлага ETZ21 Pro+:
• Автоматичен фокус
• Управление на диафрагмата
• EXIF информация
• Стабилизация (IBIS комуникация)
• Eye AF – очофокус, както обичам да му казвам
• Търсене на обекти
• AF-C режими
• Автоматично разпознаване на обекти
Пускам една бърза таблица за сравнение между първия и последния модел.
| ETZ21 | ETZ21 Pro+ | |
| Основна функция | Sony E → Nikon Z AF | Sony E → Nikon Z AF |
| AF performance | почти същият | почти същият |
| Firmware update | чрез отделен процес / кабел | директно през камерата |
| Weather sealing | няма | има |
| Lens release бутон | по-неудобен | преработен |
| Съвместимост | добра | по-добра с third-party обективи |
| Sony LA-EA5 support | няма | има |
| Контакти / покритие | стандартни | подобрени |
| RED Z-mount support | ограничена | официална |
| Конструкция | първо поколение | механично подобрена |
Интересното при Megadap ETZ21 Pro+ е, че той не се опитва да преоткрие оригиналния ETZ21, а по-скоро да го доусъвършенства. Основната идея остава същата – използване на Sony E обективи върху Nikon Z тела – и дори самото AF поведение не е драматично различно.
Истинските промени са другаде. Firmware update-ите вече са далеч по-удобни, конструкцията е по-завършена, пасването е по-добро, а защитата от атмосферни влияния и подобрените контакти създават усещането за по-добър продукт. Това не е онзи тип upgrade, който променя начина, по който работи адаптерът, а по-скоро такъв, който прави ежедневната работа с него така, сякаш не съществува.
Sony LA-EA5
В таблицата споменах за един оригинален Sony адаптер – Sony LA-EA5. На теория той е преходник между старата Minolta/Sony A байонет система и модерния Sony E байонет. На практика обаче играе далеч по-важна роля – превръща десетилетия стара AF оптика в напълно използваема част от съвременните безогледални системи на Sony.
LA-EA5 не разчита на собствен AF модул и полупрозрачно огледало, както по-старите адаптери на Sony, а използва директно автофокус системата на самата камера. Така дори стари „screw-drive“ Minolta AF обективи могат да работят с Eye AF и следящи режими върху актуални Sony тела.
И именно тук адаптерът започва да придобива почти култов статус. Защото в комбинация с решения като Megadap ETZ21 Pro+ той буквално позволява използването на Minolta AF оптика върху Nikon Z камери – нещо, което допреди няколко години би се приело като чиста фантасмагория.
Шантаво звучи, но за някои Minolta обективи все още се носят легенди, а и се намират на добри цени.
Дизайн
Нямам какво толкова да кажа за дизайна – направен е да изглежда добре, да е солиден и функционален. Изцяло метален е и почти не се разбира, че се използва адаптер, когато се постави на камерата.
Най-голямото отдъхване за мен е, че е премахнат сложният начин за ъпдейт, какъвто бе при първия модел… няма да се спирам на това колко тегаво беше. Сега е лесно – директно през камерата, на която е поставен адаптерът.
Автоматичен фокус
Признавам, не съм пробвал много обективи, но пък тествах няколко различни марки като Sony, Samyang, Sigma и Tamron. Честно казано, почти не усетих разлика във фокуса между различните марки. Ще си призная, че поставени на Sony камера обаче се усеща по-добра работа на фокуса. На Nikon-а има сякаш леко забавяне и по-често „хънтене“. При оригинални Nikon-ски обективи нямам такива усещания.
Хубавото е, че основни функции като фокус по око, следене и разпознаване на обекти, както и следящ фокус, работят безпроблемно.
Накратко, в зависимост от обектива може да очаквате понякога да има някое и друго… ммм… несъответствие. Забелязах, че с топ клас обективи, да речем GM серията, почти не се забелязват „бъгове“.
Нещо за Tamron обективите
След няколко седмици работа с Megadap ETZ21 Pro+ си припомних един странен проблем или, да го нарека, интересна особеност при Tamron обективите на E байонет. Имах същия проблем и със стария модел – ETZ21. При определени комбинации между по-затворена диафрагма и високи скорости на затвора експозицията постепенно започваше да се измества към преекспониране, въпреки линейната компенсация на скоростта на затвора спрямо диафрагмата. Това е видимо забележимо при стойности на диафрагмата f/11 и нагоре.
По случайност открих, че при снимане на много бавни скорости този странен феномен изчезва. За да работи коректно при диафрагма f/22 и надолу, трябва да снимам при скорост на затвора под 1 секунда.
Интересното е, че ефектът не се проявява при Sony, Sigma или Samyang обективи. Това подсказва, че вероятно става дума не за класически проблем с измерването на светлина, а за особеност в комуникацията и времето за реакция между адаптера, тялото и управлението на диафрагмата при конкретни Tamron модели.
Важно е да се уточни, че подобен сценарий е доста специфичен и вероятно голяма част от потребителите никога няма да го срещнат в реална работа. Но именно такива ситуации напомнят, че колкото и впечатляващи да са модерните адаптери, те все още остават сложен компромис между няколко различни системи, които никога не са били проектирани да работят заедно.
Реших да направя серия тестове и да ескалирам проблема до Megadap и ако има развитие, ще ви информирам.
Малко разсъждения…
…тип клюки. Интересното около Megadap не свършва само с адаптерите. Колкото повече човек започне да се рови около компанията, толкова по-често започва да среща и името Laowa / Venus Optics – било то в дистрибуцията, продуктовите каталози или дори начина, по който част от адаптерите вече се появяват в някои магазини под името “Laowa Megadap”. Официална информация за реалната връзка между двете компании практически липсва, но е трудно човек да се отърве от усещането, че зад кулисите вероятно има доста по-близко сътрудничество, отколкото изглежда на пръв поглед.
И честно казано, това донякъде би имало логика. Venus Optics от години изграждат репутация на компания, която обича нишовите и леко нестандартни инженерни решения, а Megadap сякаш следва точно същата философия – не толкова масови продукти, колкото технически експерименти, които постепенно започват да се превръщат в напълно реални инструменти.
Финално
Гледам колко много съм изписал за един преходник, а всъщност можеше и още. Megadap ETZ21 Pro+ е опция, макар и не много евтина, да разширите гамата използваеми обективи на своя Nikon Z серия, а със Sony LA-EA5 да използвате и легендарни минолтенски обективи – нещо, което съм си наумил да направя, ако намеря отнякъде въпросния адаптер за малко.
Една интересна разлика, която открих между стария ми Megadap ETZ21 и Megadap ETZ21 Pro+, е когато използвам ръчнофокусни обективи без интегриран процесор в тях.
Стария преходник нещо не мога да го ъпдейтна от Mac с М процесор. Има опция, че след определен ъпдейт ще може да се ъпдейтва от камерата, по подобие на Megadap ETZ21 Pro+.
Та каква е интересната разлика? Когато поставя стария Megadap ETZ21, той не отчита каква диафрагма съм сложил, тоест в EXIF-а изписва F–. При новата версия обаче, въртейки скролера на камерата, управляващ диафрагмата, се променят числата (макар това да няма никаква връзка с обектива, който, казахме, е ръчнофокусен и без процесор).
Какво искам да кажа с всичко това? Ако държите да имате точен EXIF и сте внимателни и съсредоточени, може след като сте сложили избраната диафрагма на обектива, да врътнете скролера на камерата до същата диафрагма и така тя ще бъде отчетена в EXIF-а.
Това обаче е за много маниаци. Аз лично трудно бих си го причинил, освен ако не тествам конкретно някой ръчнофокусен обектив и искам да се ориентирам по използваните от мен настройки по време на теста.
За днес това е, което имам да кажа. Очаквайте скоро ревюто и на Samyang Schneider-Kreuznach AF 14-24mm f/2.8 FE, който съм закачил на Nikon Zf благодарение на Megadap ETZ21 Pro+.
