Zoom H1 XLR попадна в полезрението ми, след като бях на един семинар за тънкостите на аудиозаписа. Признавам – познанията ми за звук не са на ниво, което да ми позволи да се справям професионално с него. Общо взето намерил съм си там някакви настройки и ги прилагам на принципа копи-пейст при създаването на видеата си. Все пак, казвам си, не правя холивудски продукции.
Факт е обаче и кой знае защо поучително повтарям, че зрителят по-лесно може да прости моментен дефект в изображението, но при лош звук веднага наостря уши и недоволно коментира.
Значи хем си признавам, че не съм джедай в звука, хем говоря като майстор такъв.
Моят личен проблем при създаването на видео съдържание е фактът, че не говоря равномерно. По-високо, по-ниско, въртя си главата наляво, надясно, нагоре, надолу и всичко това води до неравномерен звук с много дразнещи на моменти пикове и глъхнещи спадове.
От 8 години използвам външен рекордер – Zoom H5. Определено той дава по-добър звук в сравнение с това, което получавам от камерата, с която снимам – в случая хибридна безогледална фотокамера на Canon. Записвам в некомпресиран формат. После в програмата за обработка на видео гледам да оправя, доколкото мога, нещата.
Смених доста микрофони в търсене на най-добрата опция. Колкото и да е странно, последните микрофони на Hollyland ми дадоха известна свобода да намаля разликите между пиковете и спадовете. Закачам микрофона на някой от небезизвестните си каскети. Така микрофонът е винаги на едно и също разстояние от устата ми, колкото и накъдето да си въртя главата. Да, малко се промени тембърът на гласа ми, но с помощта на еквилайзера нещата си идват на мястото.
Рекордерът, с който разполагах, няма опция за автоматично контролиране на нивата на звука. В моменти, в които съм по-въодушевен, говоря по-високо и съответно се получават пикове, които на моменти се чуват като пукане, и загуба на букви от това, което казвам.
Отивайки на семинар за качествено аудио, установих, че вече има нов… хм… начин за запис на аудио – 32-битов float запис. Голям динамичен обхват и защита от клипване. Буквално мога да викам на моменти, но огромният динамичен обхват го поема и после лесно може да се обработи без загуби, пукания и тем подобни.
Още на следващия ден се изсипах при партньорите от Photosynthesis и се заех да си търся рекордер, притежаващ опцията да записва 32-битов float.
Защо се спрях на Zoom H1 XLR? Следва видео, в което говоря за стария и новия рекордер. Гледайте, после ви чакам тук да си поговорим още.
Използвам Zoom H1 XLR вече над два месеца. Вярно, не съм заснел много видеа – 6-7 (каквато се оказа думата на 2025). Не съм си променил и навиците на работа: слагам микрофона на каскета, включвам приемника в рекордера, на който съм нагласил някакви нива на запис, натискам (rec) на всички камери и рекордера, пляскам с ръце няколко пъти и шоуто започва… записът… исках да кажа.
Впоследствие разтоварвам всичко на харда и започва монтажът. След като открих 32-битовия float запис, открих и че в програмата на Adobe – Adobe Audition, този запис може да се разтяга като ластик, без да се променя качеството му. Накратко – донагласям нивата, с които съм свикнал да работя и заедно с видеото ги отварям на „окончателната резачка“, и си действам. Със сигурност в Adobe Audition мога да направя перфектния звук, но все още съм новобранец и не си давам зор да разуча по-подробно програмата, а си карам както съм свикнал в едитващата програма за видео.
Посипвам си главата с пепел – все пак зима е, има откъде да взема и обещавам, че някой ден ще взема някой и друг урок за обработка на звук.
Споменах защо изборът ми се спря на Zoom H1 XLR. За моите нужди в момента се яви като идеален избор, а и на добра цена. Има си своите предимства, разбира се и някой и друг недостатък. Реших да направя една таблица за по-лесно, за да може да прецените за себе си. Може и да не съм извадил всичко важно. Редакционната поща винаги е отворена за коментари.
| Плюсове | Минуси | |
| Качество на звука | 32-битов float запис – голям динамичен обхват и защита от клипване | Предусилвателите не са на студийно ниво (по-скоро среден клас) |
| Входове | Два XLR/TRS комбинирани входа с +48V фантомно захранване | – |
| Дизайн и мобилност | Много компактен и лек – удобен за монтаж на камера или носене в джоб | Пластмасов корпус – не изглежда толкова здрав |
| Свързаност | Работи и като USB аудио интерфейс (USB-C) | – |
| Захранване | Работи с AA батерии, USB-C или външно захранване | При фантомно захранване батериите се изтощават по-бързо |
| Интерфейс | OLED дисплей с визуализация на нивата на запис | Малък екран и за стар човек като мен си трябва добри очила. |
| Съхранение | Поддържа SD карти до 1TB | Дългите записи се разделят на ~2GB файлове |
От таблицата
Малък рекордер, малък екран. Това определено не ми харесва. По корпуса има достатъчно място за по-голям и то цветен екран. Все пак е модел 2025 година… четвърт век от столетието мина… какво се ядосвам – така или иначе свършен факт.
На малкия екран освен че трябва да слагам очила и менюто ми е леко тегаво за ровене. При Zoom H5 определено нямах такива… драми. Да, свиква се. Особено при мен, където рекордерът седи на масата, всичко е настроено и аз само натискам (rec).
Пластмасовият корпус всъщност не е минус. Няма да водя бой с рекордера. Изглежда по-евтино, съгласен съм. На Zoom H5, който изглеждаше яко като го купих преди 8 години, сега корпусът му лепне като евтина дъвка.
Да добавя нещо за общо трите порта с които разполагаме – два XLR и един стерео вход тип жак. За съжаление не работят заедно. Може да избирате межди двата XLR заедно или поотделно, или стерео входа в който да включите брошка или приемник (както аз правя).
И тук ще се оплача, че microSD картата ми къса нервите. Първо да я навра в устройството, после да я извадя. Ей, Zoom, аз не съм кифле с маникюр, обикновен тутманик с дебели пръсти и изрязани ноктенца. Както има място за по-голям дисплей, така има място и за голяма SD карта – и да е от тип, който позволява NTFS запис.
Май това са доуточненията на +/- акцентите.
Zoom H1 XLR.
Освен за моите цели, за кого би бил подходящ този рекордер? Създатели на видео съдържание, които определено искат по-добър звук от този, който получават от стандартните безогледалки. Май това са потребителите.
- Музиканти? Те определено биха искали повече портове.
- Журналисти? Определено не. Липсва вграден микрофон и като цяло това не е диктофон. Разбира се, ако използвате радио брошки с приемник то да в случая може, както важи и за:
- ТВ репортери? Много често се интервюира един човек, така че спокойно може да се възползвате да запишете звука на два отделни канала.
- Подкастъри? Да, ако е на запис, а не на живо. 32-битовият float запис дава големи възможности за обработка на звука впоследствие.
В годините, в които правих „лайфове“, съм имал гости, всеки от които говори с различна сила. Особено един, чиито нормални децибели бяха като на реактивен самолет, и бях принуден през цялото предаване да съм с ръка на потенциометъра за звук…
С няколко думи – това е моето потребителско мнение за този малък рекордер. Zoom предлагат решения, които доста надхвърлят модела, на който се спрях, но за нуждите на кафето може би е повече от добър.
