Палачинките, по-точно френските палачинки, са едно от най-хубавите изобретения на кулинарията. Американските имитиращи недоразумения… тях няма какво да ги коментираме и ето, че войната започна. Лаком съм и мога да преям с палачинки. То си ми и личи. Обаче, за целият си живот никога не съм имал възможността да преям, защото са ми били поднасяни в определени количества (максимум 5). Защо 5? Рецептата, която майка ми правеше докато бях дете, стигаше точно за 14 бройки според специалния тиган, който използвахме. 4 за нея, 5 за бащата и 5 за мен.
Сега, когато шефа на кафето ме глези с палачинки, си има и тя някаква рецепта дето стига за 9-10 бройки и пак… остават 5 за мен, а признавам и 10 няма да ми се опрат, та ако ще да охкам и пъшкам след това. Макар да съм кулинар никога не се осмелих когато съм сам да си направя една слонска доза палачинки и…
Днес няма да сме на кулинарна тематика, както подсказа първият абзац. Просто бе за да подчертае колко много харесвам палачинки и защо реших да си купя настоящият обектив – 7Artisans 18mm f/5.6. Някъде 1-2 януари на новата 20225 година релаксирах от „бурното“ посрещане и зяпах из „ръмърсите“ за някаква нова техника и въпросният обектив изплува като коледна оферта с изтичащ срок. Като един голям шаран клъвнах на 20-те процента отстъпка и се оказах потенциален собственик на 7Artisans 18mm f/5.6.
Защо потенциален?
Макар да се предлага на FE, L и Z байонети, оказа се, че за Z трябва да се чака до март… коя част на март не бе ясно… в последствие се оказа април.
Какво ме изкуши в този обектив? Не е първата палачинка… и ето защо бе увертюрата в началото. Такъв тип маломерни, плоски обективи на жаргон фотографите ги наричат палачинки. Та… не е първия обектив тип палачинка който пробвам, но пък се оказа първия, който импулсивно купих.
Преди няколко години се заиграх с 7artisans 18mm f/6.3 UFO. От тогава все ме гложди какво ли ще е, ако го сложа на 35 mm стандарт матрица и колко ли ще загубя като черно поле. От 7Artisans 18mm решиха дилемата ми и взеха, че пуснаха обектив покриващ 35 mm стандарт матрица. Реших, че си заслужава да го имам като играчка и кредитната ми карта олекна със съответната сума.
Най-сетне след доста чакане обектива взе че дойде. Май толкова за последно чаках да ми направят Leica M9. Взех пакета на път към студиото, където щях да снимам поредното ревю и така от само себе си спретнах един бърз класически изважданинг. Доста време мина докато му обърна по-сериозно внимание, но и този момент настъпи и сега, ако ви се гледа видео, настанявайте се удобно и вижте какво първо впечатление имам за 7Artisans 18mm f/5.6, а след това ви чакам пак тук да допълня някои неща.
Както става ясно от видеото 7Artisans 18mm f/5.6 не блести с високи оптични качества. Общо взето среден клас, без особени претенции. В центъра е осезаемо по-остър сравнено с краищата, които в някои моменти хич ги няма, особено ако сте снимали гора от дървета.
Иначе е много солидно изработен, изцяло от метал и затова е малко по-тежичък – около 146 грама. В зависимост за какъв байонет е предназначен има и различен размер. За Sony e 25 mm дълъг, а за Nikon 29 mm и малко по-широк в основата заради по-големият байонет. Разликата в размера идва просто заради различната работна отсечка.
Оптичната схема се състои от 7 оптични елемента, от тях 2 с ниска дисперсия и един асферичен. Диафрагма постоянна – 5.6.
Ринга за фокусиране се движи много гладко. Споменах за фокуса и начин как да го направите по-точен. Обещавам си за следващия път да се възползвам от съветите, които дадох и да прецизирам нещата.
Накратко:
7Artisans 18mm f/5.6 е много евтин супер широкоъгълен обектив. Винаги ще се намери място за него в чантата ви, подходящ е по-скоро за градски пейзажи, където няма чак толкова много подробности в кадъра. Добре коригиран е и поне при мен не видях да има някакъв тип дисторзия, за която четох при ревюта на колеги по-света. Щеше ми се да има по-голяма дълбочина на рязкост или поне опция за диафрагма… Все пак ще прекарва известно време на оранжевия звяр.
