Здравейте уважаеми читатели на Photo Cafe,
Започва поредният сезон в който всеки вторник ще си говорим за фотография или по-скоро за светът на фотографията и тук там малко видео. Макар да бях планирал за днес да излезе една оЙбективно техническа статия, то реших преди това да споделя една история, която се случи преди 2 седмици и няма как да я отлагам повече.
Преглеждайки мейлите на Photo Cafe сред тях открих една интригуваща покана от Canon да се присъединя към събитие, на което ще мога да тествам някои фотокамери и обективи. По-точно новият флагман Canon EOS R1 и втората версия на Canon EOS R5 – R5 Mark II. Мястото на теста – Red Bull Ring в сърцето на Австрия.
Дните неусетно се изнизаха и ето вече пътувах с автобус от летището във Виена към Шпилберг, градчето приютило тази легендарна писта влизаща в календара на F1. След два часа, два часа и малко, и след като се настанихме, поехме към пистата за среща с домакините. За мен, като фен на F1, бе голямо вълнение да вляза във фоайето на пистата, макар и фен на Ferrari, и да се докосна до историята на Red Bull Racing.
Интересното всъщност бе на следващият ден. Над 100 гости, от доста държави, се събрахме в залата на прес центъра, намиращ се по протежение на старт финалната права и точно срещу боксовете. Посрещнаха ни огромни маси отрупани с „единици“ и „петици“, както и обективи, най-късият от които бе 70-200, а иначе бяха предимно „базуки“ 400 до към 800 милиметра.
Признавам отне известно време организаторите да откъснат гостите от масите, за да започне представянето на техниката, нейните новости и възможности. Амбасадори на марката споделиха своите впечатления за камерите, които бяха тествали – R1 и R5 Mark II, но и споделиха житейския си път във фотографията с лични моменти, и това с каква техника са започнали, за да стигат до това да са лице на бранда.
Журналистите (в това число и моя милост) имахме възможността после, на отделна среща, да зададем въпроси които ни касаят. Тъй като една от фотографите амбасадори носеше очила с доста силен диоптър, въпросът ми към нея бе как се справя Canon EOS R5 Mark II с функцията за следене на фокус с око и дали очилата пречат. За да запазя любопитството, ще споделя отговора ѝ когато тази камера дойде за тест в „Кафето“.
Всички чакахме заветния час 13, когато разделени на 4 групи започваше реалния тест. Една от големите атракции подготвена от любезните домакини бе тестдрйв на… състезателни коли. Все пак се намираме на Red Bull Ring и за да тестваме камерите, и обективите, трябваше да има какво да снимаме. А на писта се снимат… коли. Участниците имаха възможност да шофират (можеха да се пробват 3 модела спортно Порше) или да се возят в двуместен тип мини болид (мисля, че се водят модел KTM X-Bow и се правят в Австрия), който се управлява от професионален пилот и така да изпитат частица от това, което изпитват пилотите на F1.
Аз реших, че няма да карам или да се возя. Не съм много добре с карането, а да „юркам“ Порше 500 коня с 40 км по пистата е светотатство. Колкото до двуместният болид, там шанса въобще да вляза в него… така де.
За групите, които чакаха реда си да шофират или да се возят, оставаше момента да тестват горе изброената фототехника на 3 позиции около пистата. Това бе моят момент, като техно маниак и се насладих изцяло на изпробването на Canon EOS R1 с няколко дългофокусни обектива. Безкомпромисен следящ фокус. Бях активирал фокуса да разпознава коли и се забавлявах да правя панинг след панинг. Просто хващаш как колата излиза от завоя, започваш да я следиш, неусетно натискаш спусъка и понеже си увлечен от следенето, панинга се получава перфектен, дори и да не си тренирал преди това. Само трябва да се досетиш да снимаш на 1/250 sec. да речем.
Признавам… Canon EOS R5 Mark II така и не тествах, но него ще имам възможност да изпробвам по-сериозно друг път, от колкото както сега „попилях“ R1 от снимане.
Прибрах се изтощен от емоции независимо колко Red Bull-а в различни вкусове бях опитал. Цяла нощ фучах по пистата насън, докато будилника безпощадно ме вдигна рано, рано.
Отпрашихме отново към пистата. Днес нямаше да караме, но пък се забавлявахме като играехме на пит стоп – смяна на гуми. Моят отбор бе сравнително от бързите – 6 секунди за смяна на гума (рекорда на F1 е 1.8 сек), но после се появиха едно мноооого добри, които успяха за 4.1 сек. Изключително забавно преживяване.
През това време се чу специфичния звук на кола от F1. Един необозначен със стикери Макларън започна да върти обиколка след обиколка на пистата. Признавам, че за първи път видях и чух реален болид на няколко метра от мен. Буквално на няколко, защото се оказах близо до пистата и за съжаление само с телефон в ръка, за да усетя истинската емоция на една ръка разстояние. В последствие разбрах, че болида се управлява от претендента за световната титла Ландо Норис.
Два дни изпълнение с емоции и тестване на върхов клас техника се изнизаха неусетно. Тепърва ще разглеждам снимки и ще споделя в бъдещи допълнения към Canon R1 и R5 mark II.
Подробни репортажи от важните моменти може да разгледате в страницата на Photo Café във Facebook или по хаштаг – #RaceToTheTop2024
