След толкова много лАмби на страниците на кафето, да взема да разнообразя с някой и друг полезен аксесоар. Днес е ред да споделя мнение за една чанта, по-точно куфар, който ползваме от известно време с шефа при съвместните ни пътувания.
Джаджоман съм и обичам всякакви неща които ми улесняват живота. Това не е тайна за никой, а и щом шефа разрешава какво да му мисля. Държа техниката ми да е много добре защитена, затова и немалко съм инвестирал в чанти и раници. От няколко години насам се заглеждам и във фото куфарите предназначени за пренасяне на техника. След толкова заглеждане и възможността от първа ръка да пробвам такива куфари, най-сетне се сдобих и със собствен.
Малко предистория. Може би от около 10 години гледам куфарите за фото техника, не за осветление, не за стативи, за фото техника – камери, обективи и пр. признавам, че бях изключително скептичен в самото начало. Не за това дали ще се предпази техниката, не! Тези куфари са много солидни, твърди и здрави. Техниката вътре е на меко и добре защитена, но… скептичен съм заради това, че са на колелца и се дърпат като стандартен багажен куфар по улицата. Да живея във Виена… там на много места тротоарите са вече са асфалтирани или са с гладки плочки. Дърпате си куфара и той се движи като шейна през пресен сняг.
В София, а и не само в столицата тротоарите са повече от ужасни… това глезени, това коленни връзки са ми разбити, както са разбити тротоарите и пътната настилка. Веднъж ми се наложи да влача куфара си с осветление до едно събитие и да не ви обяснявам на какво стана долната част на куфара и колелата му. Представям си да влача куфар с чувствителна фото техника по БГ тротоарите, мисля, че би се раздрънкала.
Сега, не е целта да ви разубедя да си вземете куфар за техника на колела.
Един от партньорите на Photo Cafe е инвестирал в такива куфари, напълнил ги е с демо техника и обикаляме заедно по разни фото събития. Мисля вече 3 години. Да, не ги влачим по улиците, или поне не много. Обикновено по коридора на офиса до асансьора, от асансьора до багажника на колата, от багажника на колата до залата за презентация. Сравнително гладък и безопасен път. Случвало се е да ги разходим и по тротоар, но рядко и внимаваме.
Много улесняват. Освен че пазят техниката, но и веднага може да разберем липсва ли камера, или обектив.
След толкова години опит с такъв тип куфари се замислих да подредя семейната фото техника в един подобен. Дадох предложение пред шефа с конкретен модел, той помисли, помисли и след няколко дни ме уреди с чистак бърсак нов куфар.
Tenba Air Case Attache 1914
Преди да се спра на този модел, разгледах няколко предложения. Тук за първи път от доста време не ползвах принципа на мечо Пух – „колкото повече, толкова повече“. Избраният куфар е мисля най-малкият като размер. В случая понеже той няма колелца, а се мъкне, като класически куфар от преди да станат модерни тези на колелцата, затова преценявах и като тегло.
Нарамих няколко чанти с техника и се изсипах в магазина. Взех куфара и почнах да пълня. Не ми достигна както се казва 10% за да събера всичко. Другият модел вече ми идва по-голям. Да, остава място за още техника, но и не съм хич млад, а като се знам, ще напълня празните места с техника и ще тежи…, затова Tenba Air Case Attache 1914 бе моя избор.
Каква всъщност е основната концепция на този вид куфари?
Основна концепция
Този тип куфари служат предимно за съхранение и пренасяне на фото техника от точка А до Б, след това, ако се наложи до В и пак до А. Това не е фотографска чанта или раница, с каквато ходите на събитие, или просто на снимки. Конструирани са с много подвижни прегради и в повече случаи така, че фотокамерата или фотокамерите седят без закачен на тях обектив, а самите обективи седят в други клетки до камерите. Накратко не са създадени да се отворят и бързо да се извади готова камера, а трябва да се сглоби дадена конфигурация преди да се снима.
Всъщност, това е адски удобно, когато имате асистент. Само го поглеждате и той в погледа прочита каква конфигурация или обектив да ви даде. Колко често обаче имате такъв асистент?
Да вземем да направим една кратка пауза за ледено фрапе. Спретнах едно бързо видео да ви покажа какво има в моя куфар, но взех един сравнително малък куфар на колела и сложих малко техника в него за да визуализирам.
В студиото на кафето температурата е скромните 29-30 градуса и от прегряване малко съм объркал нещата, но както казах кафе пауза, после се чакаме тук.
Такаааа под вграден батерипак имах пред поставен… такъв, който се слага допълнително, но мисля, че става ясно. Куфара – Tenba Air Case Attache 2214W също мисля е най-малък от вариантите, но видно събира цял професионален комплект от две камери и няколко обектива плюс светкавица и още аксесоари. Тук важи принципа на мечо Пух, но мисля стана ясно защо съм предпочел Tenba Air Case Attache 1914. Така или иначе шефа и аз снимаме с компактни безогледалки и с още по-компактни твърди обективи.
Идеята да закача куфара на дръжката на пътническия куфар ме освобождава да мъкна нещо по себе си което да ми тежи. Вземайки куфар на колелца трябва да влача два куфара, а това не винаги е удобно, да не припомням и нашите тротоари какви са.
И все пак идеята
Основно използвам куфара за съхранение. Техниката е прибрана в него и когато ми трябва да снимам, дали на мен, дали на шефа, куфара се изважда иззад закачалката, отваря се и се вади нужната техника, която вече влиза в чанта или раница. След снимки по обратния ред. Така всичко се знае къде е и търчи разпиляно из апартамента.
При път
Възприех концепцията да нося цялата си техника на път. Тя не е толкова много, но все пак ще ми трябва голяма раница на мен и на шефа, за да си носим техниката, а тя не ни трябва всичката.
Шефа предпочита да си ходи с фешън чанти, в които да слага така наречените „вложки“ които превръщат фешън чантите във фотографски такива. Слагайки такава вложка в пликче Била и то се превръща във фото чанта.
Аз от своя страна слагам в чантата или малката раница комплект – два бельо и някакви неща от първа необходимост, в случай че багажа ни се запилее с друг самолет към Малдивите, докато ние го чакаме в Каспичан да речем.
Куфара с техниката минава бързо на летищна проверка, достатъчно габаритен е да влезе дори и в мизеърните, тоест ниско тарифните самолети като ръчен багаж. Ако съм с автобус ще влезе в багажника на автобуса над главата ми, за да ми е под око.
Пристигайки успешно на мястото вече преценяваме какво от техниката ще използваме, сглобяваме и тръгваме да се кефим. Общо взето това е концепцията, не е сложна а напротив удобна е. има някои недостатъци за които споменах и ще добавя още един, който си е чисто мрънкане… щеше ми се да ги има и в друг различен от черно цвят.
Още нещо
Нужен е, нека го наречем творчески подход, когато запълвате куфара. За мен по-добрата стратегия е камерата да седи разглобена от обектива. Така се усвоява по-ефективно мястото. Обективи като 85mm f/1.2, които са доста обемисти може де поместят в онова разширяващо се гнездо което показах във видеото. С куфарите се оперира само в легнало състояние, за да не изпадне погрешка някой обектив или камера.
Моя съвет е, ако сте си взели модел на колелца и видите, че пътя е доста разбит, пренесете го на ръка до равно място. Макар да е здрава изработка и със щит в долната част все пак техниката няма да и е приятно да се тресе неконтролируемо. Попаднете ли на гладък терен то… давайте напред и приятни снимки след това.
