За тези, които следят редовно Photo Cafe, може би е станало ясно, че имам сантимент към Sony A7C и често предпочитах да го използвам като тестова база за различни Sony обективи, независимо че някои хич не бяха предназначени за такъв размер камера. Харесваше ми компактният размер натъпкан с полезни поне за мен екстри и дори когато правих ревюто за камерата, споменах, че Sony едва ли биха допълнили с нещо ново следващ модел.
Оказа се, че могат. Sony A7C II се появи мисля края на август 2023 година. Едва наскоро имах възможност да си поиграя за няколко дни с камерата, тествайки обективи на друга фирма. Точно затова и днес няма да си позволя да направя цялостно ревю, защото ми се ще да изпробвам новият AI фокус с оригинални Sony обективи. Не се признава публично, но макар байонета да е „отворен“ не всички екстри за фокус при обективи на трети страни сработват напълно, както е при фирмените Sony обективи.
В момента има два много интересни обектива, които сякаш са създадени за „С“ серията и се надявам да имам възможността да ги изпробвам с новото Sony A7C II. Кои са те? Ще оставя да се досетите сами.
Доста нови неща се оказаха в наследника на Sony A7C. И тук те са заемки от по-големия про брат – Sony A7 IV. В последващите няколко реда ще споделя с какво Sony A7C II превъзхожда Sony A7C, без да изпадам в подробности за общите неща. Може да разгледате преди това статията за Sony A7C за да се ориентирате.
Дизайн
По дрехите посрещат…, затова и винаги започвам с дизайна на камерата. Външно двете камери почти не се различават, дори маркировката за модела е еднаква (както при всички различни модели на Sony), а разликата е типът модел, че отбелязана някъде другаде по корпуса, без да се акцентира. Вкарвам тук една бърза сравнителна галерия.
Всъщност ще кача нивото. Добавям и „кратко“ 11 минутно видео, в което разглеждам пред обектива и двете камери. Така ще може да се запознаете с първото ми впечатление от разликите в новата Sony A7C II още по-добре.
След видимите разлики идва ред и на невид… на техническите разлики.
Основни акценти
- 33 мегапикселов BSI CMOS сензор – 35 мм стандарт
- Bionz XR процесор (същият както при A7 IV)
- AI фокус с проследяване в реално време на човешка глава, лице или око, както и на животни (избира се от менюто)
- Матрична стабилизация до 7EV стъпки
- 4К видео с 30 квадрата за секунда и включен 10-bit S-Cinetone.
- 4K видео в Super 35 режим с 60 квадрата за секунда
- Серийно снимане до 10 кадъра в секунда
- Въртящ се дисплей
- Електронен визьор с резолюция от 2.36MП и увеличение 0.70x
- Вход за микрофон и изход за слушалки
- Работа при 2.4 и 5Ghz Wi-Fi
- Голяма „Z-type“ с около 560 снимки по стандартни измервания
Сензор и процесор
Както е видно от акцентите имаме нов сензор – 33 спрямо 24 мегапиксела. Същият какъвто е и в Sony A7 IV или поне предполагам, че е същия, но може да е и леко подобрена версия. Разликата е почти две години.
Процесор – по-нов сравнено с предходния модел (логично) XR поколение.
Матричната стабилизация е вече 7 стъпки. Любопитно ми е колко ще е в комбинация със стабилизиран обектив. За сега не ровя в нета да търся информация, за да не се влияя, но тези дни ще се заровя. Имайки предвид колко е малко тялото 7 стъпки… бруталия.
ISO чувствителност
За себе си последните може би 10 години съм установил, че 24 МП са една златна среда с оглед качество и нова на шум. Също така и размер на файла.
33 мегапиксела веднага ме наостриха, защото предполага по-малки като площ пиксели и това за мен означава повечко шум на високо ISO. Дано не. Сравнявайки таблиците които съм заснел установявам, че новият 33 МП сензор е почти идентичен като шум със стария 24 МП на Sony A7C.
Пускам галерия със снимки 100% кроп от оригиналните кадри, без никакви корекции, а, на който му е любопитно, може да сравнява със Sony A7C.
Макар да няма голяма разлика между 3200 и 6400ISO, аз все пак предпочитам да задавам автоматичното ISO да е между 50 и 3200. С минималното ISO се застраховам, когато снимам с по-светли обективи, а 3200 смятам, че е граница без никакви компромиси… поне за мен.
Както винаги преценявам разпечатки на гланцова хартия и това е мое мнение. Не съм пуснал снимка на 50ISO, защото не виждам никаква разлика със 100.
Серийно снимане и буфер
Тук няма разлика. 10 кадъра в секунда е максималната серия. Заради повечето мегапиксели буфера се запълва по-бързо. Използвах карта – Sony TOUGH 32GB SD UHS-II (R300 MB/s. W299 MB/s.), която е една от най-бързите в момента на пазара от типа SD. Изключвам всякакви затормозяващи коригиращи екстри по камерата и снимам една цветна таблицата с голяма палитра от цветове и детайли, за да имам еднакви повторяеми резултати. Снимах стандартен компресиран RAW на 100 ISO. По-високо ISO означава по-голям файл, затова снимам на базово за да видя колко макс може да поеме буфера.
Резултат: около 30 кадъра на пълна скорост, след това започва да снима с около 2-3 кадъра в секунда. Сравнено с Sony A7C, тук буфера предлага с приблизително 60% по-малко място. Това ми е странно с оглед, че всяка по-нова камера идва с по-голям буфер, а тук оставам с усещането, че тази екстра е спестена. Да, Sony A7C II не е камера за спорт или снимане на диви животни, съответно, голям буфер не и трябва. Все пак големия буфер и приятна екстра…
Новото меню
За нов потребител няма да има драма, защото получава много подробно меню с възможност за персонализация на отделен екран. За потребител на предходния модел, ще трябва да свиква с нещо абсолютно ново.
Като за начало двете страници, които могат да се виждат на основния дисплей. Превключват се с тръкване на пръст наляво или надясно. Подчертавам, че трябват малко тренировки, защото поне на мен си ми бе малко зор в началото. Установих, че зоната, в която трябва да тръкнете пръста е, ако разделим екрана на 2 равни вертикални зони, то лявата зона е активната за прелистване. В добавка има опция за изкарване на бързото (Fn) меню, като тръкнете от долу на горе от долната част на дисплея.
Екстри удобни за младите свикнали да търкат ежедневно дисплея на телефона. А да. Желателно е да сте включили и функцията за работа с докосване.
Менюто е огромно и богато и никак не е лоша идея да го разглеждате с инструкция за употреба под ръка. За съжаление все още без български превод.
USB стрийм
Не е нещо ново, но мисля в предходната версия го няма. Лесно може да превърнете Sony A7C II в уеб камера с жестоко качество. В България е лесно, интернета шурти със скоростта на пълноводна река и без проблем може да стриймвате 4К видео поток. Разбира се, може да сте по-скромни и да слезете до 720р. Може да стриймвате директно в YouTube или в някой от чатовете поддържащи видео връзка.
Какво печелите? Опцията да се възползвате по-арт изображение дадено от голямата матрица и някой боке обектив. Да стриймвате без допълнителен финансово обременяващ софтуер или хардуер.
Недостатък: ползвайки USB-C порта за стрийм, губите възможността да зареждате батерията, а новата камера, както казах във видеото е по-енергоемка.
Финално
Освен Sony A7C II се появи и модел Sony A7CR. За познавачите на марката е ясно, че това е камера с висока резолюция и е така – 61МП. Двете камери са абсолютно идентични на външен вид има само някои разлики в снимачните възможности.
Не споменах нищо за фокуса, защото ми се ще както казах по-горе да изпробвам камерата с нейни си обективи. Очертава се още една среща.
Интересно ми е защо NFC функцията е отпаднала от камерата. Дори аз, който съм с iPhone – система имаща „@диотски“ NFC ми харесваше бързо да се връзвам с камерата, а тук вече тази екстра липсва?!
Ще вляза в ролята на лош пророк за пореден път, пак казвайки, че не виждам какво наистина биха подобрили Sony, след като мисля може да се добави единствено още изкуствен интелект и евентуално буфер и процесор. Е да, може би някой ден и глобален затвор, но кога и дали…
