Laowa 100mm f 2.8 2X Ultra Macro APO за сега оглавява класацията като най-силен макро обектив който съм пробвал. Повечето актуални макро обективи с диапазон 100 милиметра имат макро фактор 1:1, докато днешният гостенин е с макро фактор 2:1. Накратко ако с макро обектив 1:1 мога да заснема монета от 1 лев и тя ще се впише изцяло в кадъра на максимално приближение, то с макро с 2:1 ще мога да се приближа още повече и кадъра ще се изпълни с половината от монетата.
Друг пример. Стандартният размер сензор е 36 х 24 милиметра. От най-близко разстояние мога да заснема чертожна линийка, като в кадър ще влязат 18 милиметра от линийката вместо 36 милиметра, както е при макро 1:1.
Да, снимал съм с още по-силен макро обектив с фактор 5:1, но разликата е, че той работи само в макро режим, тоест не мога да заснема… портрет на човек с него.
С Laowa 100mm f 2.8 мога да снимам както в макро така и в стандартен режим с безкрайност. В едно кратко видео ще споделя за дизайна и някои функции, които трябва да настроите на камерата си за да може да използвате пълноценно обектива. Гледайте, после ще продължим тук с още технически подробности.
Както споменавам във видеото Laowa 100mm f 2.8 е обектив с конструкция в която е добавен удължителен пръстен към стандартен макро обектив и оптичната схема така е сметната, че да запази въпреки това възможността да снима на безкрайност.
Оптична схема
12 оптични елемента разпределени в 10 групи. В името на обектива може да откриете съкращението „АРО“. Означава „апохромат“ и този обектив наистина няма никакви видими хроматични аберации. Няма какво да чистите в Raw конвертора. Супер. Единствено забелязвам лека дисторзия тип възглавничка. Нея ще трябва да коригирате ръчно, защото няма профил за този обектив в LR или Camera Raw.
Качеството на оптиката е изключително високо. Снимайки чарта за резолюции останах впечатлен как дори на 2.8 разликата като рязкост от центъра към краищата е почти незабележима, а при диафрагми 4 и нагоре няма разлика, дори и на 22, когато очаквам вече да има дифракция на светлина… но няма.
Като се замисля, може да не съм уцелил максимално точно фокуса върху чарта, защото се доверих само на „пийкинг“ вместо на 5 кратно увеличение да речем.
Пак повтарям остротата от край до край е много добра на почти всички диафрагми.
Разбира се имаме винетиране при максимално отворена диафрагма, което при 5.6 вече не се забелязва.
Примерите, които пускам са както винаги 100% кроп, без никакви приложени корекции (то както се оказа няма такива налични).
Диафрагма
При Laowa 100mm f 2.8 имаме диапазон на диафрагмата от 2.8 до 22. Превключването е през цяла стъпка, дори не е равномерно като движение. Не мисля, че е особен проблем заради една друга екстра която получаваме – 13 ламела. Ще подчертая, че толкова ламели имат само версиите за безогледална фотокамера.
Какво ни дават толкова много ламели? Кръгло боке дори и на затворена диафрагма. В галерията може да видите едни бяло-розови пролетни цветчета, които съм снимал веднъж на 2.8. и веднъж на 11. При максимална диафрагма имаме доста кремообразно боке, докато при диафрагма 11 се вижда пак боке на търкълца почти съвършено кръгли и леко остричко като ръбове (каквото харесвам).
Забелязвам неточности в диафрагмата. Да, има винетиране при максимално отворена, но има и тенденция кадъра да става все по-светъл, когато започнем да я затваряме, а работим на ръчен режим и променяме скоростта според диафрагмата.
Разликата между осветеността на кадъра при 2.8 и 22 достига до 2/3 или дори и цяла диафрагма. Ако работите в А режим няма да го усетите, защото камерата ще компенсира.
Работата на отворена диафрагма при макро фотография не е добра идея. Дълбочината на полето при максимално макро може да достигне едва няколко милиметра. Пускам два примера заснети на максимално отворена и респективно затворена диафрагма за да видите как изглежда при почти плосък обект и такъв под ъгъл.
Загуба на светлосила
Всеки макро обектив, когато премине в режим макро има загуба на светлина. При някои това се изписва на дисплея на камерата, като промяна числото на диафрагмата, при други тази загуба остава скрита, което не е много честно спрямо потребителя.
Стандартният макро обектив има конструкция все едно са добавени макро пръстени, а Laowa 100mm f 2.8 има дори „добавен“ още един. Цялата тази празнина в обектива води до загуба на светлина.
Аз измерих загубата като 2EV единици при максимално макро увеличение. Обектива вместо 2.8 всъщност е 5.6. Спада на светлина започва когато преминете маркера 1:4 отбелязан на метричната скала на обектива. Хубаво е, че различните макро увеличения са отбелязани на скалата, така знаете в какво увеличение работите.
Laowa 100mm f 2.8 2X Ultra Macro APO
Ръчнофокусен обектив който може да го откриете както за повечето от съвременните безогледални системи, така и за огледално рефлексните Canon и Nikon. Интересното при DSLRверсиите на обектива, тази за Canon е с интегриран процесор и контакти за връзка с тялото. Така получавате пълна EXIF информация. За Nikon F байонета, няма контакти, но има палеца който задвижва информационния ринг около байонета на по-високия клас никони и пак получавате информация за това на каква диафрагма снимате.
Безогледалните версии за съжаление както споменах във видеото нямат опция да разпознаят какъв обектив е закачен и затова се налага ръчно въвеждане. В програмата за обработване поне ще видите, че сте снимали с обектив 100 мм с диафрагма 2.8 и до там. А да. Важното че стабилизатора знае с какъв обектив се работи.
Труден ли е за работа ръчния фокус? Като снимате пчелички и цветенца, е малко трудно да. Особено като има и ветрец, а то винаги има щом закачите макрото на камерата. В студиото снимам само на ръчен фокус, защото използвам макро шейна за по-лесно кадриране.
Автоматичният фокус ми липсва моментите в които искам да направя „фокус стакинг“ много полезна функция когато искам да разширя твърде оскъдното поле на дълбочината. Да, с макро шейната също мога, но признавам нямам търпението да снимам 200 кадъра един по един…
Обектива е оптически прекрасен и работи добре както макро, така и като портретен стига да не ви плаши ръчния фокус.
