Canon RF 24mm f/1.8 Macro IS STM се появи може би преди година време и признавам, си, макар да го пробвах още, когато се появи, то едва сега ми остана време да споделя няколко думи за него. Разбира се поиграх си наново, защото едва ли бих помнил усещането си за него от преди година.
Това е шести обектив от сребърната серия твърди обективи, включващи в себе си 16, 28, 35, 50 и 85 милиметра фокусни разстояния. Серията има и няколко варио обектива, на които в момента не мога да им хвана спатиите колко бяха и затова услужливо си ги спестявам.
Аз и казвам сребърна серия, просто защото всички обективи имат сребърна линия, по подобие на червената, с която са се окичили топ предложенията на Canon. Серията е по-бюджетна с по-малка светлосила, по-леки материали, но мисля, че с малко отстъпка като оптични качества на “елките”.
Връщайки лентата години назад, мога да кажа, че 24 mm ми бе дълго време любима дължина. Нещо както 35 mm е на така наречените стрийт фотографи. Тогава обективите от тази дължина бяха много добре коригирани, без почти никакви проблеми. По-широките бяха хем доста скъпи, хем не чак толкова качествени.
Сега обаче съм фен на супер широката оптика и 24 mm ми направооооо тесен. Все пак свикнал съм да работя с този зрителен ъгъл с оглед, че любимото ми варио е 24-70 mm.
И така Canon RF 24mm f/1.8 Macro IS STM, както показва името му е предназначен за безогледалната R серия на марката с максимална светлосила 1.8, възможност за макро заснемане, оптична стабилизация и стъпков мотор за автофокуса.
Дизайн
Класически вече RF дизайн. Обектива има широка гривна за случаите, в които искате да фокусирате ръчно и по-малка в предната част, на която може да присвоите допълнителна функция. Аз най-често слагам управление на диафрагмата там, защото съм свикал да управлявам диафрагмата от обектива. Недостатък е, че неволно може да я пипнете и разместите диафрагмата, което, ако държите да сте на дадена стойност не е добре.
Няма метрична скала. Тя отдавна е прехвърлена във визьора на камерата и е сравнително подобна и точна. Няма да се уморя да повтарям, че все пак на обектива е добре да я има, защото се случва да снимам от ниска гледна точка кадрирайки по дисплей, а на дисплея не е толкова ясно видима скалата за разстояние, колкото ако е на обектива. Освен това около скалата за разстояние често има и скала за дълбочина на фокуса, а при широката оптика, това е един полезен инструмент.
Копчета за избор на ръчен или автоматичен фокус, както и за изключване на стабилизацията. Хубаво е да се знае, че ако сте с камера със стабилизирана матрица, то двете стабилизации работят заедно давайки по-голяма степен на стабилизиране, но изключите ли тази на обектива, изключвате и матричната. Това разбира се е за случаите в които снимате от статив или гимбъл.
Байонет за сенник, но… тук не съм на 100% сигурен, мисля, че за всички обективи от сребърната серия сенника е аксесоар, който се купува отделно. Препоръчвам да се снабдите с такъв, защото сенника пази не само от слънце.
Може да закачате филтри с резба 52 милиметра, което е добра новина, защото те са доста разпространени, изборът е голям, а и не са много скъпи.
Разбира се метален байонет и въпреки това обективът е около 270 грама – за мен е лек.
Оптика
11 елемента събрани в 9 групи. От тях един асферичен и един с ултра ниска дисперсия. Покритие на елементите “Super Spectra” за намаляване на вътрешни отражения и призраци.
Разбира се аз обичам да тормоза всеки обектив и нарочно търся как да изцедя максимално количество вътрешни отражения и тук макар и с доста зор успях да предизвикам такива.
Хубавото е, че макар да има заслепяване от ярко слънце и наличие на вътрешни отражения не се поличава общо замъгляване, а изображението остава контрастно и остро.
При Canon RF 24mm f/1.8 Macro IS STM виждам продължаване с концепцията, която се прилага за доста съвременни така по-бюджетни обективи независимо от марката – голяма степен на софтуерно коригиране на несъвършенства още в камерата, преди снимане.
Последните години, в които не се занимавам чак толкова много с професионално снимане се отразява на техниката ми така, че не е с актуален фърм. Така поставяйки нов обектив се оказва че изображението което виждам в кадър е доста по-различно от това което би трябвало да е в действителност.
Редовните ъпдейти на камерата и дават настройки за новите обективи и така няма изненади.
Та Canon RF 24mm f/1.8 Macro IS STM по-скоро е да кажем 22 mm зрителен ъгъл с доста осезаема дисторзия тип буре. От Canon са се погрижили софтуерно да коригират този проблем (вместо с повече оптични елементи) и след корекцията обектива си става коригиран 24 mm с точния зрителен ъгъл.
Отваряйки снимка, правена с този обектив в Adobe Photoshop или Adobe Lightroom, се активира автоматично профил за Canon RF 24mm f/1.8 Macro IS STM, който коригира несъвършенствата на обектива (знаете, Adobe правят собствени профили и не четат тези на камерите… с някои изключения).
На 99% от хората няма да направи впечатление, но аз като досаден ръб първото, което правя е да спря всякакви профили, за да видя реалната картинка.
Пускам сравнителни снимки с корекция на хроматичните аберации и на дисторзията.
Вижда се, че има и хроматични аберации. Вярно не са големи, но ги има. Все пак обектива е светлосилен. Коригират се на 99% само с чекването на опцията за автоматична корекция.
В примерите за общата острота на обектива съм оставил профилната корекция, защото така или иначе всеки ще я използва, но премахнах корекцията за аберации, за да видите до каква диафрагма ги има и добавям пак, че се чистят много лесно.
Винетирането достига до половин диафрагма към краищата, но това е до диафрагма 2.8-4
Рязкостта на обектива е добра дори и на максимално отворена диафрагма. Да, равномерна става при стойности 2.8 и на горе, но и при максимално отворена диафрагма изображението има острота. работният диапазон е между 2.8 и 11. Може да използвате и диафрагма 16, но започвам да виждам леко влияние на дифракцията на светлина, което влияние се засилва при стойност 22 на диафрагмата. Споменавайки дифракцията, знаете, че обичам да я използвам, макар да знам, че губя малко от остротата. При този обектив имаме диафрагма с 9 ламела, което ни осигурява красиво слънце в кадъра с 18 лъча, което ми прави някак повече настроение при пейзажи. Не е задължително да затворите на 22, понякога се получава още на 16.
От практиката установих, че не винаги има смисъл да се прилага профила за корекция. Ето на прословутия завой на река Арда Canon RF 24mm f/1.8 Macro IS STM не ми стига като зрителен ъгъл. Добре, че имах под ръка сребърния 16 mm чийто зрителен ъгъл се оказа таман.
Ето сравнение между двата обектива кой колко вижда.
Сравнение между зрителният ъгъл на 24 и 16 милиметрови обективи
С приложен и без приложен профил. Вижда се как профила коригира дисторзия и винетиране
Изключвайки профила, добавих малко повече зрителен ъгъл и честно казано много не личи, че има силна дисторзия. Накратко, когато имате пейзажни снимки пробвайте дали с профил или без снимката ще бъде добра.
В случай, че снимате архитектура или интериор, то някак как да минете без включен профил.
Дефокус и боке
Canon RF 24mm f/1.8 Macro IS STM не е създаден за тези две опции, макар че има 9 ламелна диафрагма със заоблени елементи. Все пак се възползвах от макро функциите му и снимайки от близо имам хем приятен дефокус, но и закръглено бокенце. Затова си мисля, че имам моменти в които може да се възползвате от максималната 1.8 диафрагма и да създавате снимки с арт рисунък във фона.
Стабилизация
По-добре да я има и да може да се изключи, отколкото да я няма… хубава теза и я подкрепям. Canon RF 24mm f/1.8 Macro IS STM има оптична стабилизация, която достига до 5 стъпки, ако се постави на камера без матрична стабилизация. Ако обаче се постави на камера с матрична, то стабилизацията се увеличава дo около 6,5 стъпки, което си е сериозно, когато искате да снимате на ниско ISO в условия на ниска осветеност – както аз обичам, а снимам катедрали например.
Признавам с този обектив не пробвах на каква скорост най-малко мога да снимам от ръка, но имам сходни наблюдения със “сребърния“ 35 mm и там стигнах до 1 секунда от ръка.
Макро
Тъй като Canon RF 24mm f/1.8 Macro IS STM има доста къса минимална фокусна дистанция, затова и се води макро обектив, макар увеличението да 1:2. 14 сантиметра е наистина къса дистанция с оглед, че тези сантиметри се мерят от матрицата на камерата, тоест снимания обект попада много близо до челната леща и може да бъде засенчен.
От друга страна се замислям, че би вършил добра работа на зъболекари особено с добавени макро светкавици, за да снимат в устите на пациентите си, като ще спечелят и по-голяма дълбочина на рязкост.
В момента сребърната серия от твърди обективи е диапазонът 16 до 85 милиметра. Ще ми се да вярвам, че скоро ще се появи 100 или 135 на 2.8 също с макро функция 1:2, но да видим.
