По-добре късно отколкото веднага си казах, вземайки в ръка вече не чак толкова новата камера на Sony – A7 IV. Кажи речи година и половина отне, за да стигне до мен, заради опашката от кандидати. Признавам, че прескочих предходния модел и последно съм писал за „двойката“ и сега скока ми се вижда огромен.
Sony A7 IV е четвъртото поколение на стандартната, както я наричам 7-ца. По мое мнение е универсалната хибридна камера, макар и с малко повечко пиксели за моя вкус, но… борбата за пикселите усещам пак се възражда.
Реших да я разгледам само като фото камера, защото все пак съм фотограф, а видео функциите и изискват някой активно снимащ видеограф да ги изложи.
Дойде в комплект с актуалният про „китак“ – Sony FE 24-70mm f/2.8 GM II и имах възможността да заснема няколко събития, както от времето, когато професионално се занимавах с фотография. За обектива ще говорим в друга среща, а днес темата ще е само за Sony A7 IV.
По отношение на дизайна ме „домързя“ да пиша и затова спретнах едно импровизирано видео. Вземайте чаша ристрето и засядайте да гледате, а после ще си поговорим за фотографските характеристики на камерата.
Извинявам се за звука, но реших да работя с нови непробвани микрофони и нещо не съм настроил както трябва, но така или иначе ще пиша и за тях така, че ще има време да се поправя.
Sony A7 IV е 100% хибриден модел. Освен класическите фотографски възможности има заложени доста такива и като видео, включително и S&Q модула, който е свързан изцяло с подпомагане на видео заснемането и макар няма да говоря за видео днес, то ще споделя няколко думи за този модул. Това е опция бързо да избирате да снимате в различен каданс – бърз или бавен. Трябва да влезете в менюто раздел видео и от там да изберете от 1 квадрат в секунда до 100 квадрата в секунда. Също така да изберете с колко квадрата да се възпроизвежда избрания клип. Има опция за 25 или 50 (с изключение на момента в който снимате със 100 квадрата в секунда, то може да възпроизвеждате с 25 квадрата макс).
Може да се използва с повече екстри във Full HD режим и с някои ограничения в 4К. Интересно е, че камерата отчита възможностите на картата памет която е поставена и предупреждава, ако е прекалено бавна… всъщност направо си отказва да запише, ако паметта не отговаря на изискванията.
Сензор
33 мегапикселов BSI-CMOS сензор. Сравнително голям скок с оглед 24-те МР на предходния модел. Защо се увеличава резолюцията… единственото, което се сещам, за да не става прекалено голяма празнината между този и “R” модела, но някак си продължавам лично за мен да усещам, че 24 МР са перфектни за една събитийна камера с 35 mm стандарт матрица. Стабилизиран, това си е стандартна опция, но мисля вече има стабилизация и във видео режим, вместо да се разчита само на електронна стабилизация.
В допълнение пред сензора може да се спуска затвора, когато камерата се изключи с цел предпазване от напрашване. Тази опция трябва да се включи от менюто, защото по подразбиране мисля е неактивна. Създайте си навик да бързате по-малко и при смяна на обектив да изключите камерата, да изчакате да падне затвора и тогава да смените. Вярно, че този съвет може намали заетостта на една от услугите на Photo Cafe, но аз бих се радвал, ако се изобрети система, която да не позволява никакъв прах да не полепва по сензора.
Фокусна система
Тук разработките за сега не спират и като се замисля заедно с видеото са най-разработваните подобрения при почти всички фирми.
Много по-добро разпознаване на очи, както на хора, така и на птици и животни. Задаване на приоритети за ляво или дясно око, както и приоритети за лице в кадър. Когато имате много лица в кадър може да местите с джойстика, кое да е активното.
Тъй като не снимам често хора, реших да прибягна до опцията да персонализирам бутон, който да активира „очо фокуса“ за случаите, в които имам хора в кадър и фокуса трябва да е върху тях. Конкретно при този тест се възползвах от бутоните на обектива, но иначе тъй като не използвам AF-ON бутона избрах него за моментите, в които съм с друг обектив.
Скоростта на фокусиране е впечатляваща. Вярно разполагах с GM последен модел оптика, но ок, нали точно това е идеята на работната камера с работен обектив.
Прави впечатление, как няма и така нареченото „дишане“ при префокусиране от близко към далечно и обратно.
Единствени проблеми забелязах при снимане в доста притъмнена среда. Имаше моменти, в които фокуса не сработваше най-точно и му трябваха понякога 2-3 пъти търсене, за да „захапе“ по спецификации му дават чувствителност – 4EV с използването на обектив с диафрагма 2, а аз бях с 2.8 максимална такава.
Все пак мога да кажа, че доста безогледалки все още им е лек недостатък фокусирането на по-дълго, независимо от бранда. Факт е обаче, че се работи по повишаване на чувствителността.
Още нещо. Свикнал съм да работя с една точка или малка група от точки. Навици от едно време и съм си консерва в това отношение. С джойстика ми е малко бавно, затова предпочитам опцията с търкане на палец по дисплея, докато окото ми е на визьора. Макар да съм настроил само горната дясна четвърт на дисплея, явно палеца ми е къс и не ми е много комфортно да местя точките до краищата на зоните за фокус. Освен това мисля, че дисплея има нужда от малко повече чувствителност, защото на моменти не реагира на плъзгането на пръста ми и трябва да натисна по-силно сякаш.
В крайна сметка предпочетох да използван джойстика, пред опцията да плъзгам палец по дисплея.
Комплексно фокусната система на Sony A7 IV е доста голяма стъпка напред спрямо Sony A7 III и брутална спрямо служебната на Photo Cafe антика Sony A7 II (трябва да се замисля по въпроса).
Светлочувствителност ISO
Оплаках се вече, че 33 МР ми се виждат много, но в случая егоистично гледам от своята си камбанария и начина ми на снимане. Обичам да снимам интериор, когато пътувам, а не винаги има опция за използване на статив, затова снимам на високо ISO, и разчитам донякъде и на стабилизацията.
Добрата новина е, че всяко ново поколение матрици макар да намаляват размера на пиксела успяват софтуерно да извлекат по-високо качество сравнено с предходни поколения.
Последните години точно заради това си позволявам да снимам на автоматично ISO в 90% от случаите и май… само в студиото остана да снимам на минимално ISO. Диапазонът на Sony A7 IV е от 50 до 204 800, А аз за себе си го заложих той да бъде от 50 до 6400. Харесва ми да има 50 макар да мисля, че това е изкуствено намалено 100ISO, защото не откривам никаква разлика между двете стойности.
След като заснех и малко студийни тестове и разпечатах кропове на принтера, за моите нужди 6400 ISO е напълно използваемо. Запазва се монохромността и няма цветен шум.
Над 12 800 ISO вече може да имам забележки в зависимост какво съм снимал, но крайното 204 800 ми се струва почти неизползваемо и по-скоро маркетинг. Имаме изкривяване на цвета и загуба на финия детайл.
Може да видите кроп на заснети цветна и черно бяла таблица в диапазона 100 – 204 800 и да прецените за себе си.
Забелязах, че в реална снимачна среда Sony A7 IV не бърза да вдига ISO-то. По-скоро се ръководеше от правилото за снимане от ръка и факта, че снимах с 24-70 варио обектив, често ми даваше скорости 1/30 или 1/60 сек. Това понякога е добре, но за динамична репортерска работа с движещи се хора може би не е най-добрата скорост. Редно е да уточня, че това се случва, когато снимам на „Р“ режим. За да се застраховам минах на “S” и снимах на малко по-висока скорост и ISO съответно.
Серийно снимане
Имам си традиция да не чета упътването за употреба преди да пробвам камерата. Не казвам вие да го правите, напротив трябва да се чете. Така се избягват глупави грешки дължащи се на навика. Моята бе, че Sony са променили малко система с RAW файловете. Аз съм свикнал да снимам на компресиран файл с цел повечко снимки на една карта. Тъй като отдавна не съм снимал с камери на Sony съвсем съм изключил, че компресираният файл всъщност е и 12 битов, което намалява динамичният ми обхват при последваща обработка.
За да снимам в 14 бита трябва да избера некомпресиран RAW или компресиран без загуби, а те в момента са 3 варианта – L (пълен размер резолюция) М (около 14 МР) и S (около 8 МР).
Какво стана в крайна сметка? Вместо да снимам на точния за мен формат – RAW L без загуби аз поради стари навици си бумках на компресиран 12 битов… греда с една дума.
От тук и непълни резултати за серийното снимане, защото снимах само в компресиран RAW (12 bit) и некомпресиран RAW (14 bit). Единствената „далавера“ при компресираният RAW е 10 те кадъра в секунда срещу 6 при стандартния RAW.
Двете бързи серии са Н+ и Н като при първата скоростта е по-висока и няма блекаут, а втората е с по-ниска и има блекаут (затъмняване). Снимам тестовата си таблица, която е с много цветове и подробности, за да се доближа до стандартен кадър и да имам повторяемост. Поради липса на CFexpress карти се наложи да използвам SD – Sony TOUGH с максимална скорост 300MB/s.
ОК, ето какво ми показа снимането в серия:
Компресиран RAW при 100 ISO се снима на серия с до около 60 кадъра преди напълване на буфера и падането на серийното снимане. Тоест продължава да снима, но по бавно.
При по-бавния режим буфера нараства до около 100 кадъра преди да започне да снима по-бавно.
При съответно 1600 ISO буфера се запълва при около 52 кадъра. Причината е по-големият файл, който се получава при по-високо ISO.
При некомпресиран файл, както казах по-горе серията е 6 кадъра в секунда, но големината на файла пълно бързо буфера и около 25-ят вече е запълнен.
Все пак пробвах и компресиран без загуби L RAW.
Да, снима с 6 кадъра в секунда, но е 14 бита, което за мен е по-важно. Според мен Sony нарочно са ограничили скоростта и тя е напълно освободена при „единицата“ и „деветката“. Според мен…
Серията в режим Н+ при 100 ISO е около 120 кадъра.
Всъщност някой едва ли прави толкова кадри, идеята е просто да имаме свободен буфер, когато правим серия от къси серии (как звучи а), или разполагаме с по-бавни карти памет.
Безшумният (електронен) затвор
Безспорно има своите предимства, но и недостатъци. Един от тях е, че не разбираш как снимаш в серия и кога буфера се е запълнил. При А1 до колкото си спомням имаше примигване на рамката, но тук аз поне не открих как се активира. Ето, някой който е прочел упътването ще знае със сигурност.
Разни
Дисплеят и визьорът са с увеличена резолюция спрямо предходният модел. От менюто може да правите настройки за нивото на опресняване, а знаете, че колкото по-бързо се опресняват, толкова по-качествено е изображението, но и батерията си заминава по-бързо.
Батерията е класическата вече NP-ZF100, която заредих в началото на тестовете и след повече от 10 дни снимане е спаднала до 10%. Това включва доста ровене по менюта за настройване и около 1500 снимки. Уточнявам все пак, че около 100 снимки направих, наведнъж тествайки серийното снимане, но това все едно съм на събитие… Накратко не мога да кажа, колко снимки издържала на една сватба да речем, защото не снимам толкова интензивно, но за моя тип на снимане изглежда доста държелива. Все пак втората батерия е повече от пожелателна, ако се занимавате с професионална работа.
Sony A7 IV е с USB-C конектор, който осигурява бърз трансфер на данни, както и заряд за батерията, или постоянен ток при снимане на видео например. Може да използвате външна енергийна банка вместо да инвестирате в резервна батерия, но като се замисля ще ми е доста неудобно да снимам с камера вързана с кабел отиваш към някой от джобовете ми. Добра идея е батерията да е PD.
Двата слота за карти памет могат да приемат CFexpress или SD тип карти памет като и двете гнезда поддържат бързия тип SD. За предпочитане е да използвате CFexpress, независимо че са по-скъпи. Те освен по-бърза скорост на запис ви дават и много по-голяма сигурност срещу повреждане на файловете, заради начина им на запис на данни (говорил съм за това в друга статия). Разбира се гнездата могат да се използват само за по 1 карта, но пък няма изискване в двете гнезда да има идентични по тип карти.
В менюто има опция за настройка всяко едно гнездо какво да прави. Много колеги използват второто гнездо, като такова за създаване на резервно копие. Други на едното гнездо хвърлят снимките, а на другото заснетото видео… всеки както му е удобно. Аз не снимам кой знае колко важни неща, затова просто зареждам карти в двете гнезда и като свърши едната камерата започва да пише на другата карта автоматично.
Споменавайки менюто в няколко абзаца, мога да кажа, че е огромно и подробно. Трябва си време да се свикне кое къде е, както и при всяка марка камери. Това, че е подробно ме радва, защото предпочитам да имам опцията да „пипна“ много неща по камерата, вместо да съм ограничен. Ок, отнема си ровичкане, но пък може да си създадете собствено, или да изкарате най-нужното в бързото меню… това последното май не е екстра, оглеждайки камерите от последните 10 години.
Липсва ми информационният дисплей. Нямам идея защо от Sony се инатят и не слагат такъв при положение, че конкурентите им го използват и е доказано полезен. Място има, само трябва да се измести програмният селектор в лявата и без това празна част на корпуса.
Като фотографска камера Sony A7 IV се справя безупречно. Набора обективи е повече от огромен и няма фотографска екстра която да ми липсва. Ок, някой може да каже, че има сравнително бавна серия снимки на фона на коя година е излязъл като модел, но реално, ако имате нужда по-висока серия снимки, то трябва да се ориентирате към друг модел. Добър фокус, добра стабилизация, здрав корпус, държелива батерия.
Както се случва напоследък репортерите освен снимки да правят и кратки клипове… просто превключвате едно копче и имате видео камера. Ще изкажа мнение, че ако ще снимате сериозно видео е по-добре да се ориентирате към реална видео камера създадена само за това. Sony A7 IV макар и хибридна е повече фото камера и по-малко видео, независимо че няма ограничение в дължината на записа и доста видео екстри. Чуват се оплаквания от прегряване при продължително снимане на видео, нещо, което няма да се случи при видео камера с нейното добро вентилиране.
Като акценти, това предлага Sony A7 IV в повече сравнено със Sony A7 III, стъпката е сериозна и си заслужава преминаването. След някоя и друга седмица ще споделя мнение и за „про китака“ за който споменах в началото.
Сега и частта която няма общо със статията, но има общо с Photo Cafe. Някои от вас знаят, други още не, но през 2022 година, ние – екипът на „Кафето“ създадохме една книга, насочена към фотографите искащи да направят своите първи стъпки в студийната фотография.
Ще откриете, какви са различните светлинни източници, с каква светлина светят, как да я измерите, как може да рисува и как да създадете своето първо студио. Може също да си я прочетете като леко четиво, написано изцяло в стила на Photo Cafe, а и купувайки тази книга вие подпомагате съществуването на сайта, който вече 11 години ви дава надяваме се полезна информация от света на фотографията.
