Емил Рашковски с втора фотографска изложба „Здравей лято“

Всяка зима в продължение на повече от пет години авторът документира следите от бивак културата в горите около язовирите Широка поляна, Беглик и Батак в Западните Родопи. Придвижвайки се със ски, той се натъква на всевъзможни обиталища: каравани, лодки, палатки, навеси, кухни, бани, тоалетни, дори цели къщи и бунгала. Някои лагери са обозначени с табели – „Бивак Айляк“, „Ной“ или „Пивница При Бай Дон“, а наоколо са изписани народни умотворения като „Малката ракия е бягане от отговорност“ и „Който пее, зло не мисли“.

Трите язовира са построени през 50-те години, след като проведената през 1952 г.  съвместна българо-съветска научна експедиция установява наличието на уникален микроклимат в района на Широка Поляна.

Къмпинг културата по тези места се заражда още по времето на социализма, но големият бум настъпва в последните 20 години. Всяка година хиляди летовници се отправят към планинските водоеми в търсене на прохлада, романтика и бюджетна ваканция. Цялата местност се превръща в огромен летен лагер с фойерверки и среднощни стрелби от пийнали компании. Палят се стотици огньове,  разнася се миризма на скара, а музиката варира от чалга до рок.

От Държавното ловно стопанство  правят опити за справяне с незаконните постройки, като разлепват предупредителни уведомления, премахват навеси и дори палят колиби, но някои от потърпевшите си отмъщават, предизвиквайки умишлени пожари.  Междувременно самоделните постройки продължават да се множат, а понякога дори се препродават от един „собственик“ на друг.

„Темата за взаимодействието човек–околна среда, наличието на специфични субкултури, кичът и еклектиката винаги са ме привличали. Избрах да снимам през зимата, когато хората ги няма, но човешкото присъствие се долавя навсякъде. Местата, които през лятото гъмжат от живот, през зимата изглеждат странно пусти и изоставени. Напредвам бавно в търсене на творенията на бивакуващите, като внимавам да не оставям следи. Чувствам се почти като полярен изследовател, който се придвижва със ските си в зимната пустош в търсене на следите на тази своеобразна „цивилизация“, споделя Емил Рашковски.