Отдавна не бях имал възможност да снимам с някоя от безогледалните Sony фотокамери и ето, че ми се отдаде възможност да пробвам един модел като че ли създаден за фотографи като мен – снимащи градски пейзаж.
Sony Alpha 7c или за по-кратко Sony A7c… не че стана много кратко. Ок това е най-малката фотокамера с 35 мм стандарт сензор и преди някой да ме опровергае, че има и по-малка ще добавя, че Sony A7c е с електронен визьор, матрична стабилизация и голяма професионална батерия, поместена в сравнително удобен грип, и поне за сега си е наистина най-компактната “фул-фрейм” камера.
Топ модела с APS-C размер сензор на Sony е Sony A6600 и имат доста общи черти със Sony A7c. И двете са 24 мегапиксела, имат стабилизирана матрица сходни скорости на затвора, сходно серийно снимане, здрав магнезиев корпус, дори дизайнът им е почти идентичен.
Да Sony A7c е с милиметър тук там по-голяма… добре де с около 4 мм в две от посоките, а теглото е едва 6 грама разлика – 509 срещу 503 гр. Накратко, ако сте подредили преградите с в чантата като за APS-C Sony, сега там ще се намести Sony A7c и няма хич да му е тясно.
Получавал съм питания относно тази фотокамера. Какъв е смисъла на нейното съществуване с оглед на това, че поне на този етап е по-скъпа от професионален модел като Sony A7 III, а дори няма два слота за карти памет… голяма драма е с тези слотове.
Имах възможността почти месец да е с мен основно с “китовата мазачка” както наричаме на жаргон обектив, с който идва и с една стара руска класика. Както казах аз съм градски пейзажист и търся визията на града и какво се случва с нега, а не на хората. Това с хората го оставям за колегите стрийтаджии.
Имах възможност да снимам и едно събитие на закрито с 70-200 f/4 обектив, който се върза идеално към това малко тяло.
Накратко за себе си намерих смисъл от съществуването на Sony A7c и в следващите няколко реда ще споделя свое мнение и усещане, а пък изводите всеки сам може да си ги направи. Ще се опитам да е безпристрастно, но все пак камерата ми хареса (то рядко се случва на техничар като мен да не ми хареса) и все пак я пречупих през призмата на любител фотограф.
Дизайн
Това е първото с което се захващам, защото “по дизайна посрещат, по възможностите изпращат”.
Красив дизайн! Леката чупка на горния панел раздвижва много добре визията на камерата, сравнено с плоския горен панел на Sony A6600. Тук ще проявя и малко пристрастие като фен на “рейнджфайндер” стила и ще заявя, че предпочитам такъв тип камери за работа вместо SLR стила, както са останалите камери от Sony A7 серията.
Снимането със страничен визьор оставя носът ти на спокойствие (макар моя да е малък), а и по-лесно се борави, когато управляваш фокуса, плъзгайки палец по дисплея, а и оставя размера на камерата малък, което е важно за тези, които търсят компактност. Още нещо, което установих е, че снимайки със 70-200 например използвах носа си като “подпирвачка” за по-голяма стабилност на камерата – все едно се облягам на странична стена, като вземете камерата в ръце ще ме разберете за какво става дума.
Корпусът е от магнезиева сплав със защита от пръски вода и прах, тоест може да се използва не само в слънчево време и в чисто студио.
Малкият размер на корпуса води и до по-малък грип за хващане, а моите ръце са големи. Все пак макар и само с 3 пръста и палец за контра намерих добър захват. Спусъка се пада сравнително удобен.
Липсва нещо с което съм свикнал последните поне 30 години… преден скролер. Да това си е нещо нормално за APS-C фамилията на Sony. Явно съм свикнал да работя с по-големи камери, където този скролер си е наличен и с него най-често сменям диафрагмата.
В стремеж за компактност може би от Sony са решили да не добавят преден скролер, но пък тези, които са снимали до сега с някой от APS-C моделите няма да усетят разлика в управлението – все пак в задната част имаме два скролера – един в горната част и един на гърба. Въпрос на свикване за такива като мен.
Има и класически скролер за корекция на експозицията, както и програмен такъв разположени на горния панел.
Малко личен опит – добре е, че скролера за корекция на експозиция е малко по-стегнат и изисква усилие за преместване, сравнено със стандартния скролер. Навика ми да снимам с други камери непрекъснато караше палеца ми да се опитва да използва точно скролера за корекция, вместо този за управление. Така ми бе по-удобно, но пък тук снимащите с Sony A7 серията ще се чувстват в свои води, защото подредбата на тези два скролера е взета от там.
Sony A7c си е един хибрид от двете линии в разпределение на някои бутони и скролери. Харесва ми, че бутона за запис на видео е сложен на място, където почти няма шанс да го натисна случайно, но пък може би това няма да се хареса на видеографите.
Sony A7c е поорязана от към бутони за персонализация. Поне 3 ми се губят, което не е добра новина за тези свикнали да персонализират своята камера с бутони, вместо да ровят из менюто. Пречупвайки го през своята призма на пейзажист, то така нареченото “Fn меню” с неговите 12 позиции, можещи да се персонализират ми е достатъчно. Не е нещо ново, но пък на моите години не се налага да помня на кой бутон какво съм му задал.
В корпуса има място за голямата малка батерия – NP-FZ100 позната от про моделите, но интересното е, че слота за карта памет не е до батерията, а на другия край на камерата. Гнездото е само едно както казах и е UHS-II тип тоест бързо.
Батерията може да се зарежда, както от външно зарядно, така и през USB C порта (нещо, което аз недолюбвам), което ви спасява да си доредите батерията, ако се наложи от някоя външна енергийна банка, или дори в някой от белите автобуси в София (не съм излизал заради тази пандемия повече от година, та не знам как е в други градове), стига да си носите кабел.
За батерията и паметта пак по-късно, а сега се прехвърлям към последната част от дизайна и корпуса на камерата.
Въртящ се дисплей
За разлика от повечето модели и от APS-C серията и от Sony A7/9 където екрана се накланя нагоре, или надолу, при Sony A7c имаме отварящ се настрани и въртящ се в почти всички посоки.
3 инчов около милион пиксела резолюция, стандартен дисплей както се казва. Достатъчно ярък е за кадриране в силно слънчево време, като може да се настройва по-високо или стандартно качество с оглед пестене на батерия.
Харесвам и двата типа дисплеи – накланящи се и въртящи се, но вторите са ми по-любими заради опцията да се кадрира лесно и от вертикално положение, както и това, че може да се прибира с лице към камерата и така е защитен.
Има възможност за управление с докосване. Също така опцията “снимане с докосване” при която докосвате екрана и камерата фокусира на мястото, което сте избрали и снима, с уговорката, че работи, когато сте избрали режим “централна АФ Зона”, а при останалите по-скоро не.
Не намерих опция да ровя из менюто с докосване, както и да прелиствам снимки.
Тъч функцията е възможна в случаите, когато снимам, за да местя фокусната точка, да избирам обект за проследяване. Когато кадрирам през визьора дисплея угасва, но минава в режим “пад” и пак мога с палец да избирам къде да ми е АФ точката.
Нещо готино
Знаете, че почти винаги сериозно мрънкам за сензорите за автоматично превключване между дисплей и визьор, как са прекалено чувствителни и снимайки от ниска гледна точка често някаква нещастна тревичка бива засечена от сензора и дисплея изгасва. Направо бяс лют ме хваща, а Sony леко се скъпят на опцията да има отделен бутон за превключване и всичко е свързано с ровене в менюто.
С радост установих, че в момента в който съм отворил настрани дисплея и леко го завъртя нагоре, или надолу, то сензора на визьора се изключва за моя огромна радост (както казваше Остин Пауърс – йеее бейби йеее).
Стига толкова по външната част да надникна малко вътре.
Основни възможности:
- 24 мегапикселов BSI CMOS сензор – 35 мм стандарт
- Bionz X processor (същият както при a7 III)
- Фокус с проследяване в реално време на човешка глава, лице или око, както и на животни (избира се от менюто)
- 4К видео с 30 квадрата за секунда и включен 8-bit S-Log и HLG
- Серийно снимане до 10 кадъра в секунда
- Въртящ се дисплей (вече говорихме)
- Електронен визьор с резолюция от 2.36MП и увеличение 0.59x
- Вход за микрофон и изход за слушалки
- Работа при 2.4 и 5Ghz Wi-Fi
- Голяма ‘Z-type’ с около 740 снимки по стандартни измервания
Сензор
24 мегапикселов със задно осветяване, не се наемам да търся идентичен ли е с този в Sony A7 III. Свикнал съм с тази резолюция, смятам, че е оптимална… поне за моите нужди. Ако ми трябва по-висока резолюция бих предпочел да имам опцията за снимане с отместване на пиксела, но уви тук тази опция я няма.
Sony A6600 също е 24 мегапиксела, но сензора не е със задно осветяване, пикселът е по-малък съответно по-шумен е на високо ISO. Тук идват и отговорите защо да преминем от Sony A6600 на Sony A7c – големия сензор носи предимството на по-голяма динамика и по-нисък шум при една и съща резолюция. Също така (но може би касае моя тип снимане) използването на широка и свръх широка оптика, каквато има за големите сензори, но не и за по-малките.
Независимо че е поместена в малко тяло стабилизацията се справя добре и няма компромис. Разглеждайки кадри, които съм правил имам снимки на ½ секунда от ръка при 28 mm фокусно разстояние, което означава, че поне 4 стъпки в моите нервно треперещи ръце са били постигнати, а ако бях в по-удобна обстановка и снимах с две ръце може би и 1 секунда без проблем.
Визьор
Sony A7c е с електронен визьор, разположен в лявата част на камерата. Големият сензор с 5 осева стабилизираща система, поместен в малко тяло не е оставило много място, затова първоначално визьорът на Sony A7c ще ви се стори малък. Може би както е на Sony RX100 камера.
Пак ще кажа, че се свиква и не е голям компромис. Вижда се ясно, с добра резолюция е и сравнително лесно се фокусира с ръчнофокусни обективи. Да, по-голям с по-добра резолюцията ще ми дойде добре за случаи в които снимам репортажи с много хора да речем за да мога да кадрирам по-добре и да се ориентирам дали фокуса е добър.
Има диопърна настройка, но няма сенник, или наочник, както му се казва. При ярко странично слънце може да проникне във визьора докато кадрирате. Няма как това са компромиси които трябва да се преглътнат в името на компактността.
Серийно снимане
Използвах карта – Sony TOUGH 32GB SD UHS-II (R300 MB/s. W299 MB/s.), която е една от най-бързите в момента на пазара от типа SD. Изключвам всякакви затормозяващи коригиращи екстри по камерата и снимам една цветна таблицата с голяма палитра от цветове и детайли, за да имам еднакви повторяеми резултати.
Ето и резултатите:
Серийно снимане на максимална скорост 10 кадъра в секунда в компресиран RAW – 72 кадъра преди напълване на буфера, след това минава в бавен режим – може би около 1-2 кадъра в секунда.
При некомпресиран RAW скоростта на снимане пада на около 8 кадъра, а буфера спира около 32-я, като пак преминава в бавен режим.
Не съм тествал в JPEG, защото за мен е несериозен формат със загуба на качеството… е тествах разбира се. Камерата снима на максимална скорост докато имате място на картата.
Докато снимате нямате затъмняване между отделните кадри, а в лявата част на визьора виждате как се запълва буфера. При снимане в JPEG може да видите как буфера почти не мръдва.
По принцип снимането на максимална скорост фокусира на първия кадър и от там насетне не променя фокуса, така, че предпочитайте вместо “H+” режим, само “H” режим, където е малко по-ниска скоростта, но пък имате фокус на всеки кадър.
Фокус
Sony A7c тук е клас над Sony A7 III, защото притежава фокусната система на по-високия клас – Sony A7R IV. Повече АФ точки, по-добро откриване и проследяване в реално време на очи били те на хора или животни.
Признавам им фокуса по око на Sony много усилия са хвърлили и го открива дори иззад клони стига да не сте прекалено далече от обекта.
Възползвах се от авантата, че една котка се навърташе около мен та изпробвах по животинско око, но каквито динамични сцени с проследяване на фокуса е показвал един колега с неговия ниско подов модел, тоест дакел няма как да извадя, затова пускам любезно предоставена снимка като пример за следящ фокус по око на върл дефокус.
В 90% от случаите снимам на една точка. Sony много отдавна имат опцията да се избира размера ѝ, сега има опция и за разширена единична точка – нещо като група от точки при DSLR камерите.
Вече не използвам скролера (който е и джойстик) да местя точката а движа палец по-дисплея, като съм програмирал това да е само дясната половина. Много по-бързо и лесно. Мога да превключа вместо да движа зоната за фокус, където пипна да е начална точка за проследяване и тази опция работи както когато снимам на дисплей, така и на визьор. Нещо ново е за мен и признавам улеснява работата при динамични сцени, НО си иска време за свикване.
Не снимам спорт, за да преценя как е следящия фокус, но пък кротко застанах покрай „цариградско“, където “ограничението” е 80 км (не знам кой го спазва) и си пробвах с преминаващи коли. Странно, но някои коли понамаляваха като ме видеха така покрай пътя с камера пред очите… странно
На хубаво време брак на фокус бил той единичен или следящ няма. В притъмнена стая китовата мазачка както и казвам имам моменти, в които явно и е прекалено тъмно и не винаги захапва (зоната вместо да се оцвети в зелено, се оцветява в лилаво, камерата снима, но виждам, че снимката няма фокус). Налага се да фокусирам по 2-3 пъти на различни места за да хване.
Със 70-200 f/4 по нямах такива проблеми, но и обектива е с диафрагма по-светлосилен, а и е висок клас определено. Снимах един спектакъл който си бе много пестеливо осветен а участниците шаваха доста (танцуваха). Преглеждайки кадрите проблема с липсата на фокус идваше от бързото движение, а иначе камерата бе пъргава и дори в тази приглушена обстановка улавяше лица и дори фокус по око когато хвана човек в цял ръст в кадъра.
Така или иначе ми предстоят тестове на други обективи и ще се пробвам да са с Sony A7c така, че с времето може да ъпдейтна мнението ми за фокуса най-вече на тъмно.
Светлочувствителност ISO
Sony A7c има диапазон на ISO между 100 и 51 600, като може да се разшири от 50 до 204 800.
Това, че може да пада до 50 ISO е добре. Не дава по-добро качество от 100 ISO (затова не съм го включил в тестовете по-долу, макар да съм снимал), но компенсира липсата на 1/8000 сек скорост, която на механичен затвор липса.
Висока скорост ми трябва, когато реша да се правя на боке фетишист и съм турил някой бурканЪ с голяма диафрагма, а напоследък не една и две фирми напускаха такива.
Да се върна на ISO-то. Сложих по навик автоматично ISO с диапазон 50-3200 за да видя в последствие снимките. Гледайки резултатите смея да твърдя, че спокойно можех да сложа автоматичният диапазон да е 6400. Смятам, че дори 12 800 са напълно използваеми, без сериозна загуба на детайли и промяна на цветовете, а шума е монохроматичен.
Пускам галерия снимки, където са снимани черно-бяла и цветна таблица като кроповете са 100%, без корекции и шумоподтискане извадени от Adobe Lightroom.
Гледам снимки от преди 2-3 години, които съм правил с 12 мегапикселовото Sony A7s II на 12 800 ISO и ще заявя, че Sony A7c макар и 24 мегапиксела въобще не шуми повече, дори напротив снимките изглеждат много по фини и качествени.
В добавка. При различни условия шума изглежда различно, при особено висок контраст, дори и при ниски нива на ISO може да се види шум, от колкото при по-нисък контраст. В случаите в които издевателствате над кадъра с прекомерно “вадене” на подробности от сенките също може да генерирате шум и той дори да се оцвети, затова не прекалявайте с разширяването на динамиката.
Споменах по-горе за един спектакъл, та там бях принуден да снимам на 12 800 ISO непрекъснато и честно казано на моменти ми трябваше и по-висока стойност ISO но не ми се рискуваше. Успокоих се в момента в който ги погледнах на компютъра и пак потвърждавам, че 12 800 е напълно използваемо за работа.
Ето няколко снимки от спектакъла.
Батерия
Малката голяма батерия, както казваше един колега. По стандартни тестове на CIPA и дават около 740 кадъра. Тези измервания винаги предизвикват спорове, но съм склонен да им се доверя, защото CIPA ги правят за всяка камера и батерия и по този начин може да се ориентирате. Общо взето броя на заснетите кадри започва да се доближава до този на DSLR фотокамера.
На практика нещата може да са много различни. Много зависи по какъв начин се снима. Давам пример с един спектакъл с продължителност около час и 25 минути, който снимах със стабилизиран 70-200/f4 обектив и направих 538 кадъра на единично снимане, не в серия. Батерията падна от 100% на 71%. Значи можех да снимам поне още 2 часа и да направя 1500 кадъра без да се притеснявам, а ако снимах в серия можех да навъртя сигурно 2000.
От друга страна същите тези 30% изхарчих след една седмица градско снимане и направени 100 кадъра.
Това го повтарям във всяка статия и ще продължавам да го правя, защото това колко държи батерията изцяло зависи от вашият начин на снимане.
Нямам идея дали Sony A7c идва със зарядно за батерията в комплекта. Признавам, че винаги предпочитам да зареждам на външно зарядно вместо да използвам USB-C порта. Лично мен не ме кефи политиката за спестяване на някой леФ и слагането просто на един кабел вместо на цяло зарядно, но…
Така или иначе освен да се зарежда през USB-C порта, то камерата може и да снима на постоянно захранване, което е добра новина за стриймърите да речем. Сегашните камери, които имам трябва да купувам нарочни дъми батерии и адаптери, за да ги включа към мрежата, при тези мисля след 2019-та година захранването през USB порта си е доволно добра екстра.
С още няколко думи
Стана дълго, а споделих само практически наблюдения. Има и още, но не знам кой герой ще стигне до тук. Все пак ако някой е стигнал ето и още няколко неща.
Харесва ми менюто, сравнено с по-старите модели камери. по-подредено е и лесно четимо. Дава възможност за доста настройки по камерата и е добра идея да прочетете инструкцията за употреба. Няма да ви отнеме много време, а може да научите и някоя хитринка. Все още няма превод на български, което си е минус.
Подвижният дисплей освен за по-добро кадриране, дава възможност Sony A7c да се използва за влогване, или стриймване. Има си портове за микрофон, за слушалки, а и както споменах, може да е на постоянно захранване.
Китовият обектив не е лош. Става за снимки за спомен и за ежедневна употреба, но силата на тази камера, ще дойде с новите компактни обективи, които Sony пуснаха наскоро: 24; 40 и 50 мм, като се очаква тази серия да се продължи.
Sony A7c според колеги от други издания е 100% стрийт ориентирана и около 95% ежедневна камера. Като градски пейзажист ме устройва напълно още повече, че заради големият сензор мога да се възползвам от свръх широки обективи. Имам държач за обективи на Peak Design и вместо с чанта, ходя с камера през рамо (пак с ремък на Peak Design) и две малки обективчета закачени на кръста. Така мога да скиторя дълго време без да каталясам от мъкненето на 10 кг свръх багаж, щото аз самия съм си свръх…
Разглеждайки финално Sony A7c нямам идея какво бе се надградило като следващ модел. Някой бутон в повече?! Едва ли. Събрана е много точно и балансирана. По-високата цена спрямо Sony A7 III трябва да се отчете с факта, че е и с някои екстри (фокуса) взети от по-висок клас камера, а и е по-нов модел със според мен по-добри нива на ISO.
Заради компактността се налагат някои компромиси с липса на бутони и най-вече малък визьор. Липсата на 2-и слот за карта памет също притеснява някои професионалисти, защото резервното копие си е резервно. В името на сигурността от Sony можеха да заложат на CFexpress А тип карта памет, но това щеше да вдигне още цената и да се позагуби таргета, който се търси, а имено сериозно снимащите любители фотографи, които искат повече възможности от своите APS-C фотокамери… поне така мисля.
За финал. Разцветката в черно и титаново сиво ми допада много повече отколкото напълно черното тяло, а това ми се случва за първи път.
Ето и лайфа, който направихме с Ники Иванов малко преди да напиша тази статия, а след това и малко снимки.
