Когато през септември 2012 година Sony представиха Sony Cyber-shot DSC-RX1 (за по-кратко Sony RX1) обществото фотографи се раздели на няколко лагера. Някои твърдяха, че това е прекалено скъпа играчка (да цената е доста висока), други коментираха техническото постижение на Sony, а някои открито отричаха модела като недоразумение. За себе си бях убеден, че това е генерална репетиция за появата на цифрова фото камера със сензор 35 mm. стандарт и сменяеми обективи. Година по-късно тази моя теза се потвърди, но за това ще говорим в друга тема. (Sony A7)
Да си призная много време не намирах повод да изпробвам Sony RX1, една от причините е, че той е с обектив с фиксирано фокусно разстояние… всъщност започнах така все едно всеки читател е запознат с модела. Малко обща информация и след това да се впускам в лирични отклонения.
Sony RX1 е компактен клас фото камера с големина на матрицата (сензора) 36 х 24 mm (тоест 35 mm стандарт или наложилият се вече грешен израз: фул фрейм). Първа по родът си е и все още единствена и с уникален обектив. За по любопитните обектива носи името Carl Zeiss Sonnar T* 35mm F/2 и е специално проектиран за Sony RX1. Виждал съм снимки където обектива е отделен от камерата и на тях се вижда как последният оптичен елемент е буквално на милиметри от матрицата на камерата. По този начин се намалява до минимум загубата на светлина и се създава изображение еднакво от центъра до краищата.
Матрицата е с 24 ефективни мегаписела. Няма да гадая дали е същата с тази, която се намира в Sony A99, или A7. Важното е, че осигурява много добра резолюция и детайлност на кадъра.
Нещо, с което сме свикнали и вече го смятаме за даденост, тук го няма – стабилизация на изображението. Да, няма оптично или матрично стабилизиране. Единствено във видео режим има електронна стабилизация. Липсата на тази екстра може да се компенсира със светлосилният обектив или с възможността на да се снима на високо ISO.
Споменавайки ISO то, неговият диапазон е от 100 до 25 600 с опция да се разшири до 50 ISO. Досущ като при професионална камерата може да се избира през 1/3 стъпка.
Хващам се за думата професионално. Sony RX1 би накарала всеки “стар” да го нарека фотограф… всъщност стар не е подходящо, нека да го наречем: фотограф изпитващ носталгия към по-старите лентови профи фото камери да се усмихне, като я хване в ръка. Не заради дизайна. Не е от най-удобните дизайни за държане в ръка. Управлението е това, което те кара да изпитваш удоволствие.
Sony RX1 може да снима 100% автоматично – насочваш и снимаш. Скука. Друго си е когато фотографа има контрол над камерата.
Какво е първото нещо което се набива в погледа когато се вземе камерата в ръка? Гривната за управление на диафрагмата. Една много забравена екстра вече сигурно 10 години. На обектива има гривна за управление на диафрагмата с помощта, на която да избирате межди максимална 2 и минимална 22 и сякаш това не е достатъчно възможността за избор е през 1/3… нямам спомени от кога не съм попадал на обектив с гривна за управление на диафрагмата и то да е през 1/3.
Освен гривна за диафрагмата, на обектива има разположение още две гривни. Едната както се досещате е за управление на фокуса за случаите когато сте на ръчен или сте в режим DMF – комбинация от автоматичен фокус с опция за дофокусиране.
Другата гривна е за режим макро. Стандартно Carl Zeiss Sonnar T* 35mm F/2 фокусира най-близо до 30 cm. При превключване на макро режим (видимо се вижда как се променя с малко дължината на обектива) възможността за снимане вече се премества в диапазона 20 до 35 cm. Опцията е много приятна и позволява прилично макро.
Така и така съм на обектива, може би е излишно да споменавам колко добре коригиран оптически е той почти няма изкривявания от типа буре или възглавничка дори и при екстремно близки снимки. Забелязват се понякога минимални хроматични аберации при жесток контраст (например бели светлинки на черен фон), но по-скоро седят като завършващ контур от колкото като дефект. Може да ги изчистите в камерата или ако обработвате снимките с продукти на Adobe като LR 5 или PS CC. като патологичен любител на ефекта “боке” в повечето време… за това по късно.
Фокус – не бих казал, че е светкавичен. Фокусира относително бързо. Често забелязвам едно леко търсене 2-3 пъти напред назад около обекта. Тоест не забелязвам безкомпромисно “заковаване” от раз на фокусираният обект. Фокусирането е по контрастен способ. Може да се избира из между класическите за Sony режими: фокус по всички точки, централна зона, свободно избираеми зони, по лице или по лице с усмивка. Свободно избираемите зони са 25. Превключването между автоматичен, ръчен или DMF става с помощта на превключвател монтиран в предната част на камерата, добавяйки още един щрих към ретро образа на Sony RX1
Връщам се към дизайна на камерата. Изработена е солидно. Корпусът е метален и както казах по-горе независимо от гумените подплънки на местата за хващане, не се нарежда сред най-удобните за държане камери. Същият проблем го имах с Leica M9 и го коригирах с добавянето на един аксесоар “Thumbs UP” какъвто е наличен и за Sony RX1. Може би притежателите на камерата е хубаво да помислят за него. Задължително е да го носите увесен на врата си или с ремък увит около китката на ръката с цел да се презастраховате от изпускане.
Спусъкът е с една позабравена опция – резба за монтиране на механично жило. Едва ли някой от съвременните фотографи има или дори е виждал такова приспособление, но аз като заклет вехтошар веднага изрових едно “жило” и го монтирах на камерата. За момент изпитах лека носталгия за времето когато често използвах този начин за правене на снимка, а това добави и поредната ретро черта на Sony RX1
Освен програмният диск има добавен и такъв с който да се правят корекции на експозицията. Може да се избира от +3 до -3 през 1/3 стъпка. Диска е стегнат и шанса да се размести неволно е малък, но може би щеше да е добре да има един заключващ механизъм.
Не е забравено и гнездото за аксесоари. На него освен външна светкавица (Sony RX1 има вградена) може да се постави електронен визьор. На мен много ми липсва визьора и честно казано, ако съм собственик на камерата бих инвестирал в такъв, макар да нарушавам компактността на камерата.
За къде без дисплей? Високо качествен 3 инчов с около 1.2 милиона пиксела резолюция. От менюто може да му се зададе дали е с пълно качество, или с по-ниско (може би води до икономия на енергия). Още една екстра, с която разглезено съм свикнал я няма – дисплеят е неподвижно закрепен за корпуса. Лоша новина за мързеливци като мен обичащи да снимат ниска гледна точка, без да залягат по земята.
Горе долу това са общите важни неща за Sony RX1.
Сега малко споделен опит. Признавам 35 mm. обектив никога не ми е бил сред любимите. Някак не “усещам” кадъра, който се получава. Имам колеги, които буквално са влюбени в 35 mm. както аз например много харесвам 24 или 50 mm. обектив. Това бе една от причините Sony RX1 дълго време да не попада в полезрението ми. Наскоро при тестовете на друга фото камера, като бонус се окичих и с тази и “едвам” се навих да си поиграя с нея. Малко уточнения в мен попадна новият модел Sony RX1r – при който е премахнат АА филтъра и дава по-остро изображение от своята посестрима Sony RX1. Това мисля е единствената разлика между двата модела.
Да се върна на момента с използването. Първото нещо бе да се възползвам от големият сензор и светлият обектив. Какво ми донесе това? Замисляне без да се притеснявам за качество до 6400 ISO и хубаво кремообразно боке. Sony RX1 я държах изцяло на автоматично ISO с настроена горна граница 6400. За фотограф свикнал да снима на филм нямах притеснения от появяването на монохроматичен шум при ISO над 1600. Стоеше много артистично и арт особено след като се разпечата на хартия. При снимки с ISO 25 600 започва да става цветен шума, но конвертирани в черно и бяло се получава много ретро ефект като Kodak T-max 3200 (братята руснаци и досега харесват такъв тип “зърнена” фотография).
Боке – другата моя страст – кремообразно или на микро бокенца както се шегуваме с колеги, когато на заден план има множество светлини. Много е красиво при максимална диафрагма, но запазва своя чар и при по затворени стойности заради 9 те заоблени ламела, от които е конструирана.
На моменти ми липсваше визьора, с който да се съсредоточа в кадъра, но пък визирането по дисплей често ме кара да избирам нестандартни гледни точки.
Най-често използвах Sony RX1 на А режим заради удоволствието да работя с гривната на диафрагмата. За фокуса… от както снимам често със Sony то винаги се възползвам от DMF и Peaking функцията за да дофокусирам по начин който искам (ако се наложи)
За снимащите видео може би не е точният избор. Sony RX1 снима много добре има професионални възможности за настройка както и опция за външен микрофон. Имено по отношение на аудиото ще имате проблеми от естество: фокусирането е шумно за съвременните стандарти. Превключването на диафрагма или скорост се чува с осезаемо прищракване. И… батерията пада много бързо. За да е компактен Sony RX1 има малка батерия. Обичате да снимате фото? Задължително 2 ра резервна в чантата. Обичате да снимате видео? Поне 2 резервни.
Sony RX1r бе само за няколко дни в мен и затова няма как да споделя задълбочени наблюдения, а и не съм изпадал в задълбочени тестове. Поканих на гости Енчо Найденов (www.enchonaydenov.com), който бе един от първите, които се сдобиха със Sony RX1 да каже и той няколко думи, както и да покаже няколко снимки.
Първото усещане, като хванеш Sony RX1 в ръка е на малък компактен фотоапарат, но плътен (метален), със скъпа изработка и материали. Веднага прави впечатление, че подобно на класическите лентови апарати, повечето контролни копчета са изведени директно на корпуса. Блендата е физически пръстен на обектива, корекцията на експозицията е както преди – на въртящо се копче. Това не е носталгия, а завръщане към фотографията, която не е боравене с менюта, а бързо и интуитивно снимане, за което са ти необходими директни копчета.
Решението да сложат само един фиксиран обектив, би изглеждало за повечето хора доста ограничаващо, но това те кара да мислиш единствено и само за кадъра, гледната точка и композицията, а не за това кой обектив точно да ползваш. Но е важно човек да знае за какво ще ползва този апарат и тогава това не е проблем.
Аз лично снимам със Sony RX1 почти година и бях наясно от самото начало, че наличието само на 35мм обектив би ме ограничавало понякога, но аз го взех за снимки, когато обикалям различни места – туристическа фотография. Но от друга страна исках да имам апарат с гарантирано високо качество, за да съм сигурен, че всеки заснет кадър ще мога да използвам комерсиално или за изложби.
Sony RX1 е точно това – малко и леко тяло с качествена изработка, което ми гарантира максималното възможно качество на крайния кадър.
