7artisans 35mm f/0.95 е поредният ръчно фокусен обектив от китайския производител, който имам удоволствието да изпробвам и наистина го пробвах с удоволствие. Предназначен е да покрива APS-C формат и може да се намери в байонети за безогледални фотокамери: Sony E, Canon EOS-M, Fujifilm FX, Olympus M43 и Nikon Z. Предполагам скоро ще го има и за Canon EOS R с оглед новите безогледални камери с APS-C сензор, които пусна японският производител.
Тъй като съм се оттеглил от активна професионална фотографска дейност и снимам предимно за удоволствие (е когато се налага и за тестове) та снимането с ръчно фокусна оптика ми осигурява спокойствие, премисляне на кадъра и по-силно усещане за момента в който снимам.
Признавам, че това първият обектив с диафрагма под f/1 с който снимам. Имал съм 50 mm f/1.1, който реално е по-светлосилен, но друго си е да кажеш 0.95
Защо 1.1 покриващ 35 mm стандарт матрица е по-светлосилен от 0.95 покриващ APS-C матрица. При диафрагмите също трябва да правим приравняване спрямо кроп фактора и 0.95 диафрагма приравнена всъщност се явява малко над 1.4 диафрагма – 1.425 ако трябва да съм точен. Още едно уточнение, не говоря за светлосила като количество преминала светлина, а като приравняване на дефокуса към 35 мм стандарт матрица. Може би звучи малко сложно, но всъщност не е.
Накратко като дефокус 7artisans 35mm f/0.95 приравнен към 35 mm стандарт матрица се явява все едно 52.5 mm f/1.4 тоест близо до класиката 50 mm f/1.4 Независимо от сметките обаче аз имам усещането, че 7artisans 35mm f/0.95 има по-силно изразен дефокус сравнено с класиката 50 mm f/1.4… подчертавам това е мое усещане.
Дизайн
Класически, за щастие добре дистанциран от съвременния свръх минималистичен дизайн, при който обектива прилича на парче срязана тръба с байонет за закрепване. Гривната за управление на диафрагмата е в предната част, а тази за управление на фокуса заема централната.
Изцяло изработен от метал, дори и двете гривни за управление. Тази за фокуса е оребрена с по-едри ръбове, което я прави работоспособна дори и с ръкавици. Не знам с времето как би се изтрило черното покритие на обектива, за сега изглежда здраво нанесено.
Байонета също е метален и е с нанесено нещо като опушено опалово покритие, допълващо черното.
Резбата за филтри е 52 mm, но няма байонет за закрепване на сенник, като се замисля и оригинален фабричен сенник липсва, което признавам не ми допада. Свикнал съм да имам сенник и затова се поразрових из магазините какви предложения има. За съжаление у нас нямаше подходящ и затова се наложи да почакам две седмици да дойде от голямата китайска земя и слагайки го на обектива допълни идеално дизайна на обектива, още повече че снимах с официалната камера на Photo Cafe за 2022 година – Fujifilm X-Pro3.
Ако и вие ще търсите сенник, съобразете да е на 52 mm резба, както и да е предназначен за 35 mm обективи, независимо че приравнени те са 52 mm.
Сега да вмъкна още една добавка. Оригиналната капачка е метална и се поставя на принципа на нахлузване на обектива. Да, красива е, но съм убеден, че след две седмици ще се я загубили нейде по улиците… инвестирайте в класическа пластмасова капачка, която щраква на резбата за филтър, може и да е с логото на камерата, за която сте взели обектива. Освен това ще, слагайки сенника, за който споменах по-горе, ще може да затапвате обектива и с поставен сенник.
Не е от най-компактните обективи, но с оглед голямата му светлосила няма как и да се случи. Изработката от стъкло о метал води и до тегло от някъде 360 грама, което не го прави и лек обектив на фона на 35 mm f/1.2 да речем, който е лек и компактен.
В моите ръце от друга страна ми седеше перфектно.
Фокус
7artisans 35mm f/0.95 е с ръчен фокус, не че не съм го казал вече. Това си има своите добри и не толкова добри страни. Ръчният фокус изисква повече търпение и време за фокусиране, особено ако обектива е свръх светлосилен. Няма автоматичен фокус и процесор, който да търси око в кадъра, а за нас да остане само кадрирането, както напоследък свикнахме с безогледалните фотокамери.
Фокуса на максимална диафрагма е изключително плитък и е възможно дори и дишането ни по време на снимането да промени мястото, където сме фокусирали. Често когато снимам от близо с много светлосилен обектив задържам дишането докато фокусирам и снимам, а понякога правя и по дава кадъра за да съм сигурен.
Фокусният ринг е достатъчно широк и с много плавно движение. Около 1/3 от оборота е достатъчен да се отиде от най-близкото разстояние (37 сантиметра) до безкрайност като всъщност почти 80% от тази 1/3 е от 37 см до 2 метра и едва 20 процента от 2 метра до безкрайност.
Отчитам наличието на скала за рязкост, или наричана още скала за дълбочина на полето, макар при сегашните тестове да не се наложи да я използвам, но за бързи снимки тип стрийт, където се снима на доста по-затворена диафрагма бих се изкушил да потърся хиперфокалното разстояние.
Удобен е и за видео операторите, защото може да ми се сложи зъбчата гривна за моментите, в които ще го използвате на видео риг.
Малко споделен опит: тъй като снимам в RAW в по-голяма част от времето съм на черно-бял режим. Повече ми хареса, а и винаги мога при обработка да върна цветния оригинал. Именно така установих, че в черно-бял режим се фокусира много по-лесно използвайки пийкинг и то в червено оцветяване, от колкото в цветен режим. Тук да припомня, че снимам с камера Fujifilm X-Pro3. Пробвайте за себе си дали с вашата камера ще е добре. Ако снимате в JPEG трябва да знаете, че няма как да върнете цветния режим…
Диафрагма
12 ламела от заоблен тип. Признавам този път някак ми излезе от ума да направя тестове за дифракция на светлина. Така или иначе при четен брой ми е ясно, че броя на лъчите ще е 12, тоест достатъчно ако искате да го използвате като изразно средство в снимките си… някой път.
При 7artisans 35mm f/0.95 движението на диафрагмата е безстъпково – добра новина, за тези, които искат да снимат видео и не чак толкова добра новина за фотографите. Защо? Ще отговоря според моята работна практика.
Така наречената стъпкова диафрагма дали през ½ или 1/3 на първо място фиксира точното местоположение, така ако работя със светломер ще мога да сложа точно там където той ми отчете.
Второ – този обектив няма автоматика, която да затваря диафрагмата по време на снимането… както говорих за това по-горе за фокуса. Фокусирайки на максимално отворена диафрагма и искайки да затворя на някоя определена в последствие, се налага да сваля камерата от очите си и гледайки да поставя нужното число, а иначе просто си броя „кликовете“ и се ориентирам по слух до коя диафрагма съм стигнал.
Накрая… забелязах, че диафрагмата не седи мирно на максимално отворена – f/0.95, а винаги се стреми да мръдне малко към затваряне. Може би проблемна е чисто механичен и има леко напрежение при напълно отворена диафрагма, но се наложи да си изградя навик да я до намествам когато искам да снимам на максимална стойност.
В случая за мен като фотограф ми се щеше диафрагмата да „клика“…
Боке и дефокус
Това са може би двете главни опции, които търсим в толкова светлосилен обектив като 7artisans 35mm f/0.95 и двете опции са доволно добри. По отношение на дефокуса той е много гладък с добро размиване на линиите за случаите, в които нямаме форми създаващо боке. На максимална диафрагма е много плитък и да повторя отново, честно казано на моменти в по-динамична среда трудно се работи, особено, след като нямате автоматично фокусиране.
Можете да го използвате за директно отделяне на снимания обект от задния и предния план като гладкостта му не причинява творчески дискомфорт.
По отношение на боке ефекта. Да, когато имаме подходящ заден план (например слънце през листа в гора, или пък множество светлинки) за създаване на боке, то се проявява. От типа който харесвам е, тоест с остри ръбчета – така наречения наниз от пендари. В зависимост от задния план може да са по-видими „пендарите“ и да са на синджирче, или да се сливат в по обща маса.
За съжаление нямаме идеални кръгчета. От снимките ясно може да се види, че колкото по-към края на кадъра е бокето, толкова повече се сплесква с два остри ръба и наподобява по-скоро на бадеми или котешки очи. Дори и в центъра няма идеално кръгче.
Причината е така нареченото оптическо винетиране, което не е толкова добре коригирано при 7artisans 35mm f/0.95, но пък не е толкова трудно за преглъщане. Все пак в повечето случаи не личи смачкването на бокето в краищата.
Оптика
7artisans 35mm f/0.95 не е брутална острилка. За мен е достатъчно рязък, но все пак за някои маниаци може да се стори леко мек. Всъщност при диафрагми над 1.4 си е рязък по целия кадър, просто тази свръх светлосила винаги докарва някакво много леко усещане за халиране при максимална диафрагма, което пък за портрети е може би добра опция. Хем имаме добра рязкост, хем една мекота.
Не винаги, но в при някои специфични светлинни условия се наблюдава хроматична аберация в зелено и в червено. Чертите не са дебели, но са видими и честно казано трудно се чистят, дори невъзможно бих казал. Трябва да приемете, че това си е болест на свръхсветлосилната оптика…
Точно, затова пускам снимките в галерията цветни, а не черно-бели, както ги снимах оригинално, за да се види колко и какви са хроматичните аберации.
Наблюдава се винетиране на максимална диафрагма, но и то не е някаква особена драма с оглед приложението на обектива.
Общо взето 7artisans 35mm f/0.95 е с много добра оптика, може би се нуждае от малко по-добре просветляване с цел подобряване на рязкостта и премахване на вътрешно отражение, но като цяло на мен ми харесва като рисунък и цветопредаване.
Имах възможността предимно да го пробвам върху хора, вместо в любимата за мен градска архитектура и затова и много от снимките са на максимална диафрагма, но на затворена… то е ясно, че ще работи идеално.
Има някои трески за дялкане, но пък влиза без проблем е графата бюджетни с оглед светлосилата, качеството на изображението и изработката.
