Здравейте читатели на Фото Кафе. Повечето от вас, които ни следят редовно знаят, че станахме на 5 години и по този повод решихме да разделим годината на няколко теми.
Сега сме в най-младата тематика, която започнахме да запълваме едва преди година време. Смятам, че това е бъдещето и затова и занапред ще се опитам да споделям повече информация.
Виртуалната реалност.
В Кафето имаме 360 градусова камера Theta, с която освен да документирам пътешествията ни, или да я използвам в новинарския поток като опция за показване на изложба, но и я използвам за едно ново… ново, ново… колко да е ново… но добре ново наречено от мен (ех скромен съм) изкуство – Тетаизъм.
Преди няколко срещи подробно си поговорихме как се създава и днес няма да е тема на разговор.
Ще ми се да споделя начини за употреба на камера Theta така, че да се получат по-добри снимки. Фотограф съм и за момента неглижирам видеото, но обещавам скоро да се поправя и да го изтествам по-сериозно.
С камера Theta се снима много лесно независимо от модела. Всъщност моделът е вече само един и той си е своего рода самотен флагман с всички възможни екстри.
В момента тествам най-новият модел и до 2-3 седмици ще споделя разликите, сравнено с предшественика.
Днес, малко практически опит натрупан от последната година.
Най-лесният начин за снимане с Theta е просто като я “насочите”… това с насочването е малко трудно за представяне с оглед на това, че снима на 360 градуса. Ок, насочвате и натискате спусъка подобно на фотокамера.
Изображението се запазва в камерата и то включва вас и всичко около вас. Ако сте фен на селфито, то това е перфектната камера за вас, хем селфи, хем може да покажете и това което е било скрито при традиционното селфи с телефон.
Честно казано не обичам този метод първо, защото заемам голяма част от кадъра, после… не съм Ален Делон и накрая… не се сещам още какво, но ако се сетя до края на статията ще се върна и ще го напиша.
Когато се налага да снимам с Theta от ръка често я вдигам над главата си, за да скрия максимално себе си (трудна работа) НО задължително правя това с шапка, защото шанса главата ми да заслепи камерата е 100%.
За фотографите с буйни къдрици шапката не е задължителна.
За максимално добри снимки без мое участие обичам да закачам камерата на някакъв вид статив и да изчезвам от кадъра.
Как става това и варианти:
Закачвам Theta-а на стандартен статив. Гарантирано най-стабилното е и камерата е почти 100% защитена от падане, както и срещу разклащане, ако духа някакъв до средно силен вятър.
Може да я закачите и на малък джобен статив и да я поставите на маса да речем или на тип Gorillapod и да я увиете около парапета на мост да речем.
Недостатък – Theta снима на 360 градуса и макар тя софтуерно да се самоизтрива, статива под нея остава и се вижда. Налага се да отваряте изображението в Adobe Photoshop и да триете статива, а това е досадно…
За да минимизирам това упражнение мога да закача Theta-а на статив за осветление. Разкрача на краката са доста по-малки, а и мога лесно да регулирам височината с оглед на това какъв ракурс искам за своята снимка.
Да, независимо че снимаме на 360 градуса и тук има ракурс (или гледна точка, нека го нарека).
Неудобството на статива за осветление е, че е обемист колкото един стандартен статив, а носенето на допълнителен багаж никога не е приятно.
Изпробвал съм варианти на стативи и най-доброто, което открих за себе си като компактност и функционалност е Manfrotto Nano 5001B – стабилен е почти колкото статив за фотокамера, но с много по-лесно чистене от изображението.
Ricoh производителят на Theta e създал нарочен статив за камерата, който е с малък разкрач и не влияе много на общата визия. Компактен, качествен и лек е и няма да ви натежи в общия багаж, но цената му е колкото на половината Theta…
Като пресметлив българин реших да си създам подобен статив. Намерих хубава селфигега (това е българската дума за селфистик) – Manfrotto Compact Extreme и я комбинирах с крачета за монопод на Benro VT2. Наложи ми се само да си поръчам на стругар един преходник женски 3/8 към женски ¼ инч резба и „бракувах“ селфигегата и крачетата бенро в един здрав съюз.
Някой ще попита: “защо не използваш оригинален монопод с крачета?” оригиналните моноподи имат висок център на тежестта заради главата и секциите, които изтъняват към основата. Техните крачета са създадени за повишаване на стабилността, а не за използването на монопода като статив.
С думи прости, риск от падане – 99%
Комбинацията, която си направих е с нисък център на тежестта и риска от падане е сведен до около 80%.
Не е препоръчително да се използва, когато има вятър и движение на хора около него, защото заради малките крачета все пак остават едни 20% риск…
И статива Manfrotto, за който говорих по-горе и самоделката, която си спретнах имат един общ недостатък – снимането, когато има вятър.
Снимате нощна фотография или HDR то това е възможно само при безветрие. Макар и малка Theta лесно се разклаща особено ако сте извадили доста секции на статива или самоделката. Това го споделям от личен опит.
Защо снимане от статив?
Аз снимам, защото както казах не съм фен да се виждам на снимките. Снимам почти в 99% от случаите архитектура и държа на чистотата от хора включая и мен.
Използвам приложението Theta S и смарт устройство – телефон или таблет, с който посредством Wi Fi управлявам камерата. Много често използвам HDR, а там знаете се правят 3 кадъра (най-често) на различна експозиция и затова камерата трябва да е неподвижна.
Намирам предварително място (близко до камерата) където да се скрия и натискам спусъка. В крайният резултат имам сферична панорама без моето скромно присъствие в него.
Понякога носи рискове, защото се появява някой любоПИПКОВЕЦ, който в добрия случай спира и започва да зяпа Theta-а самотно седяща върху опънат статив, а в лошия направо посяга да я вземе, считайки, че е ударил някакъв джакпот… (да, имал съм и такива случаи за съжаление).
Лошо е, ако няма подходящо укритие, наблизо защото честно казано обхвата на камерата до телефона особено сега когато е 2,4 или 5 GHz понамаля (но пък трансфера стана много бърз).
Тогава се налага да използвам приложение за смартфона (създадено от трети производител) благодарение на което правя 3 кадъра, местейки се след всеки и софтуера после ме забърсва.
Снимайки през нощта например във Виена по коледните базари заобиколен от хиляди хора, се възползвах от факта, че камерата може снима на ниско ISO и съответно бавна скорост и аз просто обикалям около нея с бърза крачка (на разстояние разбира се). Така излизам толкова размазан, че почти не си личи кой съм с по-скоро съм ефектен дух
Имам моменти в които нищо не помага и тогава примирено избирам някой ъгъл или чиста стена от която лесно да се избърша и… снимам селфи.
Най-сигурното за снимане.
Статив определено. Стабилен, а ако е по-масивен не се влияе и от вятъра. Недостатъка го споменах, но забелязал съм колеги вместо да трият статива просто слагат едно голямо кръгло петно с лого на него и така подписват и снимките си.
Ще го покажа как става заедно с това как се трие статив при следващата среща, тоест скоро.
Снимка от ръка – така поне ще си имате селфи, а и докато държите здраво камерата проблеми никакви.
Статив за осветление или монопод с крачета (говоря за оригиналният на Ricoh или самоделката с нисък център) и двата имат недостатъка, че вятъра ги клати… определено статива за осветление особено Manfrotto Nano 5001B е много по-стабилен и сигурен, но както казах по-обемист и не толкова компактен.
За монопода с крачета… по-рисковано и повече трябва да се грижите за камерата си да я предпазвате от случайно бутване или силен вятър или не добре нивелирана основа (например на път с наклон е абсолютно непрепоръчително да се поставя).
Надявам се да направите правилен избор. Няма панацея, а и често използвам всяко едно от изброените по-горе предложения в зависимост от обстановката, в която поставям своята Theta.
Очаквайте няколко бързи и лесни стъпки за обработка на изображения заснети с Theta, а дотогава до снимане.